Лебедовата песен на Калпакчиев Как един рутинен доклад на ИВСС показа дълбоките и скрити зависимости, с които олигархията е оплела съдебната власт

Съдия Мирослава Тодорова, Калин Клапакчиев и Христо Иванов обикалят в комбина софийските кафенета.

Да саботира дейността на ВСС в изминалите пет години бе запазена територия за Калин Калпакчиев, като в различни периоди в тази дейност се включваше проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов

Eдно рутинно приемане „за сведение” на Годишния доклад на Инспектората на Висшия съдебен съвет от кадровия орган на съдебната власт, се превърна в лебедовата песен на члена на съвета Калин Калпакчиев, представител на компрометирания Съюз на съдиите в България.

Изненадващо за мнозина членове на ВСС, които са напълно наясно със състоянието на правосъдната система, а и защото ИВСС на всяко тримесечие изготвя подробна справка, миналия четвъртък за пореден път бе направен опит от страна на Калпакчиев да изопачи фактите в документа, а и да атакува главния съдебен инспектор Теодора Точкова.

Всъщност, разглеждането на точката на едно от последните заседания на този ВСС за кой ли път вече показа дълбоките и скрити зависимости, с които олигархията е оплела съдебната власт.

Калпакчиев беше недоволен от работата на инспекторите на съдебната власт, които установили точно това, което мнозинството от българите добре разбират, а тези, които са имали взимане-даване с правосъдието, са го изпитали и лично. А именно – ИВСС констатира за пореден път множество нарушения в работата на съдии и по-конкретно: продължаване на практиката на протакане на делата, т.е. „бавно правосъдие”. За присъстващите в залата членове на ВСС причината за поведението на Калпакчиев е добре известна. С детайлите, разбира се, не е запозната широката публика. А този, който реши все пак да се запознае с детайлите, които присъстват в Глава VIII от Годишния доклад на ИВСС за 2016 г., посветена на установяване нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, ще разбере от първо лице и защо така разпалено Калпакчиев за пореден път атакува както членове на ВСС, така и контролиращите работата на магистратите в страната инспектори.

През 2016 г. в Инспектора към ВСС са постъпили 497 заявления заради бавно правосъдие – 215 от тях са по наказателни дела, 282 – по граждански, търговски и административни дела. 339 от заявленията са приети за основателни, т.е. по тях държавата, с решение на Министерския съвет, тепърва ще отпуска финансови средства за компенсиране на ощетените от бавното правосъдие граждани. Този компенсаторен механизъм, макар и ощетяващ данъкоплатците, всъщност е по-изгоден за бюджета. Чрез него страната ни намалява жалбите за бавно правосъдие, но пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, чиито обезщетения излизат тройно и четворно по-скъпи. По данни на МП за 2016 г., чрез този „вътрешен механизъм” са сключени 261 споразумения за нарушаване разумните срокове за разглеждане и решаване на дела, а бюджетът е олекнал с 604 648 лв.

Докладът на ИВСС не само констатира статистиката на забавените дела, но в него се съдържат и причините за това: пропуски на съда да извърши всички необходими процесуални действия по подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание; несвоевременно произнасяне на съдията-докладчик по предварителните въпроси и насрочване на първо открито съдебно заседание; пропуски в решаването на всички предварителни въпроси – конституиране на страните, допускане на доказателства, насрочване на открито съдебно заседание; формализъм при призоваването на страните по делото; по граждански, търговски и административни дела са установени и даване от страна на съда на неясни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, нарушаване на процесуалните срокове за насрочване и разглеждане на делата, недобра организация на съдебните състави при допускане и събиране на доказателствата, насрочване на съдебните заседания през големи периоди от време, неспазване на законоустановените срокове за постановяване на съдебните актове, непознаване на материалния и процесуалния закон – причина за отмяна на съдебните актове по реда на инстанционния контрол.

Всички тези системни нарушения на съдиите са установили инспекторите на съдебната власт. Разбира се, нарушения допускат и прокурорите и следователите, но те са значително по-малки по обем. Това бе и причината Калпакчиев да упрекне напълно незаслужено главния съдебен инспектор Теодора Точкова, която преди да бъде избрана от предишния парламент с впечатляващото мнозинство от 195 депутатски гласа, бе съдия в Хасково, че, видиш ли, инспекторатът бил пристрастен – атакувал съдиите, но спрямо прокурорите и следователите бил снизходителен. В истерично-фалцетното си говорене Калпакчиев си позволи арогантно и уронващо престижа на съдебната власт да отправи обида към един от доайените във ВСС – следователят Румен Георгиев, като му препоръча да напусне залата или да дреме. „Вие и без това си дремете”, обърна се към Георгиев проксито на олигархичния кръг „Капитал” в съдебната власт – Калин Калпакчиев. По-късно стана ясно и защо – Румен Георгиев просто припомни на „колегата си”, че съдиите са 2238, прокурорите са 1503, а следователите едва 444, което е напълно логична предпоставка за повече предложени за наказание съдии.

Калпакчиев изглеждаше още по-жалък и когато арогантното му поведение стана повод за реплики от други две представителки на ВСС – д-р Незабравка Стоева и Мария Кузманова, която на всичкото отгоре има и практически опит като съдебен инспектор в периода 2008-2012 г. Незабравка Стоева отбеляза тенденцията, която е особено забележима след разделянето на ВСС на две колегии – съдебна и прокурорско-следователска. А именно: значително се е увеличил процентът на наложените наказания от страна на административните ръководители на прокуратурата за допуснати от държавните обвинители пропуски и нарушения. С други думи – контролът в прокуратурата е реален, което несъмнено води до по-бързи срокове за приключване на производство в досъдебната фаза. Изказването на Кузманова също беше в тази посока, като тя напомни, че няма как ИВСС да си „фабрикува” нарушения на съдии, прокурори и следователи, ако такива не са налице.

Какво тогава накара Калпакчиев да реагира толкова остро на доклада на Инспектората на ВСС? Отговорът се съдържа на 73-та страница от доклада, където са посочени отправените от ИВСС предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати:

„ИВСС е отправил предложение през м. ноември 2016 г. до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Мирослава Тодорова – съдия в СГС, за налагане на адекватно на тежестта на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ.

Предложението е във връзка с констатациите в Акт за резултати от извършена проверка по наказателни дела на 101 състав в СРС, а именно системно неспазване от съдия Мирослава Тодорова на установените процесуални срокове за решаване на делата в срока по чл. 308 и чл. 340 НПК, представляващо нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 т. 1 ЗСВ. ВСС е образувал ДД No 17/2016 г.”

Точно така, горещите страсти на Калпакчиев не били заради августовската жега, а заради „светицата” на олигархията в съдебната система – сивият кардинал на политизирания Съюз на съдиите в България, Мирослава Тодорова. Заради допуснат рецидив и забава по 229 дела, в края на 2016 г. Тодорова бе предложена за дисциплинарно наказание, а образуваното по-късно дело продължава да се точи. Една от причините – Калпакчиев твърдо не желае да си направи отвод от дисциплинарния състав, независимо, че се намира в конфликт на интереси заради публичната си обвързаност с Тодорова, покрай общите им действия срещу правосъдието и имиджа на България. „Светицата” на олигархичните кукловоди в правосъдието Мирослава Тодорова, която, докато отказва да разглежда съдебните си дела в разумни срокове, не спира да политизира правосъдната система и да прави неуспешни опити по кадровото й овладяване от зависими магистрати, не просто може да бъде отново понижена или заплатата й да бъде намалена, но и да стане обект на решение по чл. 308, ал. 1, т. 6, което регламентира: „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Какво друго наказание следва да получи съдия, който в рамките на пет години два пъти става обект на дисциплинарни производства заради емблематичен рецидив – забавяне от правосъдие, което обществото с право тълкува и като „отказ от правосъдие”.

Да саботира дейността на ВСС в изминалите пет години бе запазена територия за Калин Калпакчиев, като в различни периоди в тази дейност се включваха проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и уронилият престижа на институцията Върховен касационен съд негов одиозен председател Лозан Панов. На 3-ти август Иванов, по разбираеми причини, не присъстваше, нямаше го и съпруга на „Черния лебед” Панов, а Калпакчиев опита да изпее „лебедовата си песен”, но фалшиво. Защото вече освен членовете на ВСС и инспекторите от ИВСС, и читателите на „Труд” разбраха защо Калпакчиев атакува данните за бавното правосъдие у нас. Заради „иконата” Мирослава Тодорова. Но нейният защитник във ВСС дори няма смелостта да го признае. Калпакчиев със сигурност е подготвил своя репертоар от „лебедови песни” и за останалите 4-5 заседания на този състав на ВСС, но и те ще бъдат все така фалшиво изчуруликани.

Както фалшиви са и намеренията на част от новите членове на кадровия орган на „правителството” на съдебната власт, спрямо които вече тече усилена подготовка по обучението им да продължат лицемерната роля на Калпакчиев в саботиране на работата и на следващия ВСС, когато олигархичните кукловоди разпоредят.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Няма друга страна по света,с по-корумпирана съдебна система,от България.Най-лошото е,че вече не може да бъде преборена,заради тясната връзка на управляващите,депутатите с тежката организирана икономическа престъпност.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.