Историята на състезателя по спортно ходене Сергей Николаевич Паршаков е колкото необикновена, толкова и невероятна. 26-годишният шампион на Русия и майстор на спорта решава да смени не само името си, но и целия си живот, след като научава, че страда от коварно заболяване.

Страшната вест го застига, след като финишира на маратона „Бели нощи“ в Санкт Петербург. Макар че трудно преодолява 35-километровата дистанция, Сергей подобрява личното си постижение със 70 минути.

„После отидох да си взема резултатите и научих страшната диагноза - признава лекоатлетът. - Веднага влязох в болница, а 40 дни по-късно започнах с химиотерапия. Дадох си сметка, че вече няма да имам предишния живот, а и самият аз няма да съм същият. Но нямах намерение да се предавам. И си казах: „Трябва да сменя всичко, включително и името си, за да стана друг човек.“

Сергей прави съответните постъпки и държавата му разрешава да се казва Ансел Германович Ламерт. Издава му и нов паспорт с промените. „Името идва от старонемски - пояснава атлетът. - Ансел означава защитаващ бог. А както Сергей е почитаеми, реших да съм Ламерт - великопочитаеми. Бащиното избрах да е на името на дядото на майка ми, защото с татко не се разбирахме.“

Ансел сменя и вярата си. Въпреки че е православен християнин, става католик и редовно посещава служби в катедралите.

Не спира и да тренира два пъти на ден.

Сравнително късно се захваща със спортно ходене, когато е студент по медицина в Чебоксари. Там се запознава със своята треньорка Елвира Иванова, която го подкрепя във всичко и той я смята за свой кумир. „Нямам идоли и не бих искал да приличам на някого - доверява Ансел. - Просто съм създаден със своите достойнства и недостатъци.“

А за да се издържа, често работи като портиер или през ваканциите на полето в селото на баба си. „Още 13-годишен гледах по телевизията спортно ходене, много ми хареса и исках някой ден да се пробвам - признава руснакът. - Мечтаех като тях да ходя красиво и да овладея техниките. Искаше ми се да почувствам онова, което изпитват спортистите на старт. И след това - когато постигнат целите си.“

В името на мечтата си Ламерт става в 4,45 ч за първа тренировка, после следват лекции в университета, идва ред и на вечерната тренировка. А за финал поредното дежурство като портиер. „Работата възприемах като общофизическа подготовка - разкрива той. - Трудно беше, но се справях с всичко.“

За да отиде на зимния шампионат на Русия взема кредит от 45 000 рубли (735 eвро). Връща заема, не спира да работи. Но вече като лекар в болницата - в същата, в която е бил и портиер.

„Винаги съм искал да помагам на хората - споделя той за избора на професията си. - Та нали болното сърце можеш да излекуваш само със... сърце. А силата ми като лекар е именно там. Исках обаче да стана и добър спортист.“

В националния отбор не го вземат, макар че е покрил норматив - предпочитат по-младите и перспективни.

Тогава решава да опита да се състезава за Чехия. Изборът не е случаен. Запознава се с момиче от Прага и заминава за новата си страна. В началото трудно се справя с езика, но на помощ му идва немският, който изучава в училище и е един от любимите му предмети.

„Та нали Чехия е бивша Австро-Унгария и повечето хора от по-старото поколение говореха немски - разяснява Ансел. - От битов характер нямах никакви проблеми.“

Не след дълго Ансел и Юлия се женят. Семейството на съпругата му го приема без никакви резерви. Съвсем скоро Ламерт си намира и работа близо до столицата като анестезиолог. Не изоставя и спорта. Продължава да прави по две тренировки на ден и мечтае да реализира следващата си цел - да попадне в националния отбор на Чехия. Наскоро получава и разрешение да се състезава за новата си страна.

“Ще ми се да се готвя и с професионален треньор, но стъпка по стъпка - казва Ламерт. - Всъщност болестта си е болест, а животът продължава. Искам не просто да живея, а така както съм мечтал!“