Дядо – балканджия размахвал пистолет в заведение и влезе в ареста за хулиганство

Николета Лозанова отново стана булка

Шефът на КЕВР: Топлоенергията няма да поскъпне двойно

Жена, с над 3 промила алкохол, катастрофира в София

Навесът на метростанция „Ломско шосе“ протече

Българинът с имение в Бевърли Хилс го купил за 24 млн. долара повече отколкото предишния собственик

Благо Джизъса чете за духовния живот

Община Търговище пуска търг за отдаване под наем на 366 имота за земеделски цели

Бригада от 7 души преди 56 години започва изграждането на музей „Етъра“ в Габрово Уникалната културна институция е отворена на 7 септември 1964 година и досега е посетен от почти 13 700 000 души

Десет забележителни личности от Елена са били депутати в Учредителното събрание

Спипаха дядо с незаконни пищови в ломско село

Общо 12 800 лв. са изплатените глоби за нарушенията на Беър Грилс в Рила

Велико Търново посреща нощта на Възкресение на крепостта Царевец

Пускат новия булевард „Васил Левски“ във Варна за Великден

Сидеров: Евроизборите са сложни заради отрващението на хората от корупционните скандали

Лили Друмева: Щастлива съм – намерих човека

Ирландско музикантско семейство сме, твърди кънтри певицата

Лили Друмева поднесе поредната чудесна изненада със своята интерпретация на кънтри музика на джаз фестивала в Банско. Тя и нейната група Lilly of the West втора поредна година са канени от организатора на феста д-р Емил Илиев, за да представят нещо по-различно от традиционния джаз. Родена е на 17 май 1970 г. в София и е дъщеря на дългогодишния шеф на НДК Христо Друмев и конституционния съдия Емилия Друмева. Лили е намерила любовта на живота си в лицето на ирландеца Шон О’Райли. Живеят в София заедно с 10-годишния си син Шон. Прекарала е 6 години във Виена, 3 в Лондон, 3 в Германия, 2 в Париж, половин година в Нешвил, САЩ, като стипендиант на „Фулбрайт“, където специализира кънтри музика.

– Лили, след толкова усилия да наложиш кънтри музиката в България, докъде успя да стигнеш?

– Продължаваме усилията. Вече 20 години. Изнасяме концерти, издаваме албуми и така се опитваме да популяризираме хубава и стойностна кънтри музика. И мисля, че имаме все повече последователи. Доколкото зависи от нас. Или от трендовете, които са в световен мащаб. През 90-те години кънтри музиката преживя истински бум. Дори и в България след промените американското посолство покани водещи кънтри артисти, които имаха концерт в НДК. Тогава гледахме и една американска телевизия, по която вървяха най-новите кънтри клипове. Така аз и моите колеги се запалихме по кънтри. Свирехме с група „Медикус“, група „Атлас“, Коцето-Калки, Ваня Костова, Роси Кирилова. Всички те имаха песни в кънтри стил. След това сякаш хората се наситиха с всичко, което идва от Запада, и тъй като все пак сме на Балканите, кънтри музиката не е толкова популярна.

– Специализирала си кънтри музика. Какво научи ти от американците и какво те от теб?

– От американците продължавам да се уча. Те са закърмени с тази музика. Имат страшно голямо самочувствие. Като излезе един американец на сцената – тя е негова. Той е изпъчен, със силен глас, не му пука от нищо. Докато ние сме едни свити, плахи. Имат много хубави гласове в кънтри музиката. Просто се леят. Пеят си от деца, не са го учили, затова нямат задръжки. Така и трябва. В музиката не трябва да имаш притеснения. А просто да си изливаш душата. Колкото до това какво са научили от мен… Може би са поели малко от моя финес, от европейския стил, от това, че ние сме добре облечени. Семпло, но добре.

– Родителите ти най-вероятно са искали да имаш стабилна професия. Бяха ли против музиката?

– Да, бяха против. И сега не са много въодушевени… Но чувам, че се хвалят пред хората с мен. Баща ми беше тотално против да свиря в група с три момчета. Да пътувам по света. Зарязах си професията на икономист, на финансист. Постепенно обаче с музиката си намерих нова професия – на радиоводещ. И си съчетавам нещата. Най-важното обаче е, че намерих себе си. Нямаше да съм щастлива като счетоводител във финансова къща. Извоювах това, което обичам.

– Къде срещна любовта?

– На концерт, разбира се. (Смее се.) Любовта се казва Шон и е ирландец. Запознахме се на един концерт преди 10 години в ирландското посолство. Шон се оказа на първия ред. Като ми свърши програмата, седнах до него и се заговорихме. Покрай него освен кънтрито, харесвам и ирландските песни, познавам тяхната музика, вкъщи имам много книги с текстове и записи. Няма ирландско народно парче, което да не знам. Ние сме ирландско музикантско семейство. Имаме и малък син – също Шон. Той слуша моята музика, както и ирландска.

– Значи не е според българската традиция – да носи името на дядо си, а на баща си?

– Всъщност баща му е Шон, но и дядо му е Шон, сестрата на мъжа ми е Шона. Шон означава Иван. Шон О’Райли е все едно Иван Петров.

– Малкият Шон музикален ли е?

– Свири на барабани. Не пее, но припява. Понякога го каня на сцената на по-известни парчета като „О, Сузана“. Казвам му, че когато искаш да станеш добър, трябва да свириш всеки ден. Да пееш всеки ден. Но децата нямат търпение. Ще му помагам, когато той сам прояви инициатива.

– Достатъчно му е, че трябва от малък да говори на два езика.

– Много сладко говори на английски. С ирландски акцент. Български обаче перфектно.

 

Тихомир Стойчив:

България по всяко време може да стане мишена на терористи

Държави в НАТО и ЕС взаимно се шпионират, провеждат активни действия едни срещу други, водени от собствените си интереси, обяснява експертът по национална сигурност

– Смятате ли, че тероризмът вече е средство, с което се ръководят международните отношения?

– По-скоро тероризмът влияе и ще продължи да влияе на международните отношения, ще чертае насоките на политиките, на управленческите решения на правителствата. При всички случаи терористите получават и ще продължават да получават възможност да влияят и върху обществените отношения в отделни държави, като привличат нови бойци, търсят взаимодействие с религиозно-духовни общности, престъпни структури, а защо не и с политически субекти.

– Възможно ли е ЕС да създаде обща европейска армия или алтернатива на ФБР и ще бъде ли това ефективна мярка?

– Не смятам и не виждам причина за обща европейска армия. Какво би гарантирала тя? Няма ли да се окаже доминирана от държави, които се движат в европейските отношения на висока скорост и изключат онези, които изостават на ниска. Останалите като „сива зона“ в картата на европейския континент балкански държави няма ли да се почувстват застрашени? Или пък поради доминиращи политически и граждански настроения да се откажат от възможно членство. ЕС не си постави за цел гарантиран баланс на въоръжените сили и притежаваните от тях средства, с което остави възможност те да бъдат използвани при първа възможност в междудържавните отношения. Що се отнася до „европейско ФБР“, традиция и сега има. Интерпол е стара, традиционна организация на полицейските служби, която координира работата по различните видове престъпност, включително тероризма между различни държави. Проблем е, че в повечето държави националните централни бюра са превърнати в бюра за преводачи, подчинени на места на министерства или криминални полиции.

– Трябва ли европейските държави да започнат да отделят повече средства за отбрана? САЩ заделят 75% от БВП, а Германия – под 2%?

– Бих задал риторичен въпрос – за кого отбрана и срещу кого ще бъде готвена тя. Ако днес Русия е обявена за заплаха и срещу нея са насочени мерките за „ограничаване и сдържане“, по същество изразени не само в икономически санкции, но и в дрънкане на оръжие под носа, в изграждане и укрепване на ПРО, явно насочена да ограничи нейните тактически и стратегически военни потенциали, кому е изгодно това? Едва ли в европейските държави би се намерил отговорен политик, който да изведе като собствен национален и държавен приоритет въпросите за отбраната. САЩ обаче заложиха в своята доктрина разбиране, че тяхната национална сигурност се простира по целия свят, в съответствие с което и провеждат своята политика, а тази страна е доминираща в отношенията не само в НАТО. Така, както новият президент Доналд Тръмп настоя който иска повече сигурност, да си плаща, по същия начин прям отговор дължат европейските политици. Съвременна Америка е твърде отдалечена от конфликтите, в които иначе най-активно участва със своята политика, дипломация, служби за разузнаване и сигурност. По този начин може да се каже, че в жизнено важните аспекти тя не е застрашена. В същото време всяка европейска държава, ЕС и граничещите с него държави в региона са многократно по-застрашени, уязвими, при това в дългосрочен план.

– Какво можем да направим?

– Ударите на терористите днес засягат най-вече западноевропейските държави. Заваляха обещания от тяхна страна това скоро да започне да се случва и на Балканите, като е известно, че те имат своите клетки и възможности в региона. За да преодолеем днес предизвикателствата, да отдалечим рисковете и заплахите, са необходими действително работещи национални бюджети, но не за отбрана и въоръжение, а за решаване на неотложни икономически и социални въпроси. Първо вътре в общността, а след това и към онези конфликтни зони по света, откъдето се носи усещане за социална несправедливост, където бедността се усилва скокообразно и където те заедно с други фактори лесно пораждат тероризъм.

– Вашият коментар за оценките, че за България няма опасност да бъде обект на терористична атака?

– Не съм чувал подобни оценки от който и да било, претендиращ да разбира от сигурност, способен да оценява нейната динамика, състояния, фактори, които въздействат върху тях. Подобни оценки смятам за особено опасни, защото са популистки, вероятно целящи създаване на определени политически състояния. В съвременния свят такова говорене е неадекватно, безотговорно и оттам – опасно. България във всеки един момент може да стане мишена, като основания за това има в политическата ни ориентация, в националното разслоение, нестабилност, новия ренесанс, който изживяват религиозните вярвания, появата на множество привнесени в българското общество субкултури, религиозно-сектантски култове. Не може да се подминава с лека ръка членството на България в евроатлантическата общност, участието ни в разнообразни международни мисии по света, които в една или друга степен засягат престъпни интереси. Не са за подценяване също динамиките в обществените отношения, социални и икономически състояния, които влияят върху отделни индивиди и групи.

 

И още…

Славея Сиракова заряза порноактьора Ломски

Джулиана Гани се омъжи

Африканчета пеят в Конго „Полегнала е Тудора“

Васил Коларов забранява рекламата като продукт на капитализма

Робърт де Ниро не се срамува, че баща му е бил гей

Три нови турски сериала закупи BTV

Вашата ръка сочи най-елементарната диета на света

Мистерията на древните китайски артефакти

 

Тези и други четива – във в. „Жълт Труд“ от 30 август!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.