Феноменално - три концерта за три дни в Зала 1 на НДК и нито едно свободно място. Ако имаше още три, сигурно и за тях ситуацията щеше да бъде същата. Магията за Лили е препълнената зала. Аплодисментите, цветята и любовта са заслужени. За песните, които преживява, и които пеем с нея.

Единствена, неповторима, божествена... такива определения пред името й са слагани много. Няма да е по нашенски, ако липсва и другата крайност – кой по балкански, кой с интелектуален маниер да се надсмее ехидно над “провинциалната маса” нейни МИЛИОНИ фенове и да не постави точка с възвишен космополитен сравнителен коментар. Това е положението. Все пак отрицанието е наша национална черта.

Лили отдавна е поп икона. Тя е звезда в целия блясък на тази дума (единствената в България!), макар да не обича да я наричат така. Сцената е нейният живот. В последните няколко дни любимата турбо дъвка – годините на Лили - отново прави мнооооого големи, но бързо пукащи се балончета в социалните мрежи. А истината е една – родена е на 24 април 1939 година – ни повече ни по-малко. Казала го е: “Не съм виновна, че не съм пила, не съм пушила, не съм се чукала като свирка и до ден днешен. Това е сой, разберете, но е и от режима ми и от онова, от което хората си мислят, че съм се лишавала. Но не съм се лишавала от нищо. Просто винаги ми е харесвало да живея като аскет.” 45 килограма! Толкова тежи примата. Плюс-минус 100 грама.

Публиката є понякога иска да я разкъса, за да види какво има вътре в нея. Но Лили не позволява. Не е свикнала да живее така. Както се пее в една нейна песен – и косачи раздират без пощада душата ми млада. “Ще си остана млада. Тези, които говорят за моята възраст, ще остареят преди мен. А може би и са остарели отдавна.”. Толкоз от тази скитница за обич. Които знаят наизуст песните й, се сещат, че цитирам редове от емблематичната й песен “Ветрове” по текст на Боби Мирчев.

Първият досег на Лили с музиката е цигулката на вуйчо є. Другите нейни музикални спомени са популярните песни, които майка й Мария пее всеки ден в кухнята и на двора, докато храни кокошките. Следват любимите на баща й руски песни, които той често й пее в камиона по пътя за Русе, и най-много “Катюша”. Да не си помислите, че тези неща ги знам лично от нея. Лили ги разказва в биографията си пред Мартин Карбовски (”Истината”). Лили винаги е знаела какво иска да направи от себе си, какво да постигне в живота си. Миньончето от Кубрат не забравя да благодари на Господ всеки път, че я е дарил с чувството да има мярка и да не се изхвърля. За да постигне целите и стремленията си, човек трябва да работи. Ето това прави тази малка крехка жена повече от половин век. Ох, май ще станат вече шест десетилетия! Да вървиш само напред е непосилна задача. Освен сила, за това е нужна воля, ама такава, която не може да се измери в мерки и теглилки. Или го можеш, или не.

Публиката отдавна е сложила короната на главата й. Е, Лили скромничи, дори не й пука има ли изобщо лавров венец. Все твърди, че няма чак толкова високо мнение за себе си, че е най-великата. Тук ще трябва да уточня, че решението за това все пак е наше, на Публиката й. Поставили сме я тази корона, и това е. Лили, не я махай, защото е ТВОЯ!

Цял живот тя следва три урока на родителите си: Да не лъже, да не краде и да не е алчна. По-важно е да следваш уроците и сам да знаеш, че си на прав път. Нейната емоция са публиката и музикантите, с които работи, и на които всеки път благодари. Дистанцията е защитата й, изградила бариера между себе си и света. Чистосърдечно си признава, че никой не може да я купи с нищо, освен с ... хубава песен.

В началото Лили пее песни на Рита Павоне и на други като италианката. Първата българска песен, която изпява, е “Събота вечер” на Йосиф Цанков – патриарха на българската забавна музика. Дори малките й фенове днес са чували за тази песен, сигурно са гледали и онзи толкова як и култов клип от времето на динозаврите (ха-ха), в който едно симпатично момиче с къса коса кара валяк по паветата на София. А кубратчанката, която всички знаят, че е завършила Медицинския техникум във Варна, никога не е учила музика. “Поклон пред медицинската сестра, която доказа, че за таланта няма ... професия”, е написал неин почитател. Да не забравя и други факти - първият хонорар, който взема, е осем лева, а най-дългият й концерт е четиричасов, в НДК. Първата плоча, която издава, не е в България, а в ... Румъния... Спирам със статистиката, има я в книгата й.

Лили наистина е Певицата, която пише музикалната ни история с гласа си повече от половин век. В последните три дни тя нарисува картини в звуци на сцената пред хилядите й обожатели, самата тя попаднала под водопад от цветя и аплодисменти в Зала 1 на НДК. Вечното момиче на българската поп сцена - със спартанска воля и поезия в тембъра. Тайфунът Лили. Щурчето, което пее. Едно щурче с корона. Необяснимо е, невероятно е, чудо е...

 

Връстничка съм на Ленин

Веднъж пътувам и слизам да си купя ябълки – така, по пътя. И чувам жените: “Абе, това Лили Иванова ли е? На колко ли е години?” И аз по едно време уж гледам ябълките. И им казвам: “Връстничка съм на Ленин.” Ония си подвиха опашките. ... И не си мислете, че страдам от всичко това. Аз съм най-обичаната и най-мразената в тая държава. Навсякъде гонена и навсякъде приета. Навън е зима, но вътре в мен е пролет...

(Из книгата на Лили “Истината”, изд. “Сиела”, 2009 г.)

 

За нея

Символ на две епохи

Лили Иванова доказа, че за таланта няма политически строй, няма епохи, няма диктатори. Гласът й наистина е Божият инструмент на любовта, свободата и романтиката. Тя ще остане символа на две епохи, тотално различни като възможности и желания, доказвайки великолепието и силата на таланта, наложил се въпреки историята.

Мартин Карбовски, редактор на “Истината”

 

Не съм я виждал посредствена

На Лили, ако й трябвам, умрял да съм, ще отида да й свърша работа. За нея няма значение къде пее – дали в Олимпия, или в село Дядово, Шуменско. Тя пее на концерт винаги по едни и същи начин. Пианистът сяда на пианото, тя се разпява, винаги тя си глади роклята преди концерт, държи на сцената едни парфюми – излиза, пее, потна е от умора, скача, пръска се с парфюм и излиза отново на сцената като чисто нова. Тя е уникална. Виждал съм я ядосана, разстроена, разплакана, щастлива, но никога не съм я виждал посредствена!

Петър Вучков, телевизионен водещ

 

Чувствам, че е мое творение...

Тя е един перфектен човек и като певица, и като личност. Първото ми впечатление за нея беше след един концерт. Тя тогава още не беше известна. Една шведска група имаше концерт и тя подгряваше. И чух – великолепен, кристален глас, който рядко се среща. Не знам защо съм голямата любов на Лили Иванова... Лили е добър човек. Тя се е грижила и за непознати хора. Радвам се на нейните успехи. Защото имам едно чувство, че все пак тя е мое творение до известна степен. Затова се радвам на нейния прогрес. И сега слушам Лили Иванова вкъщи.

Музикантът Иван/Ванко Пеев, вторият съпруг на Лили

 

Слагам я на нивото на Майкъл Джексън

Времето ще покаже: има една Лили Иванова, тя е най-гениалната, най-страхотната българска певица. И това, че съм имал щастието да се докосна до нея и да сме приятели, е огромен плюс в моя живот. Всеки пък, когато чуя Лили, кожата ми настръхва. Просто тя е страхотна! Да се задържиш толкова дълго време на сцената е наистина геройство. Лили ще остане завинаги, тя е легенда. Има много малко легенди в този свят и аз имах щастието да се докосна до нея. Слагам Лили на нивото на Майкъл Джексън.

Цигуларят Васко Василев