В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народният съд и Възродителният процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Лиляна Павлова: Ремонтите на НДК и Резиденция Бояна са заръшени, напълно готови сме за европредседателството

Министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова

Ремонтите на НДК и Резиденция Бояна са заръшени, останали са само довършителни дейности. Това каза пред БНР Лиляна Павлова – министър за българското председаталество на Съвета на Европейския съюз.

Могат да се ползват и утре. Даже една от залите ще се ползва, защото идната седмица, на 6-ти и 7-ми декември в София по покана на премиерът Борисов ще бъдат лидерите и държавните глави на шестте държави от Западните балкани на първа среща от този формат, съвместно със Световната банка. Една от залите в НДК, ремонтираната и готова, ще бъде ползвана„.

Вече е готов и уебсайтът за Председателството, допълни тя: Сайтът е много интерактивен, модерен, бих казала. Той ще дава на живо повечето от предаванията, така че има възможност за жива връзка. В ерата на уменията и комуникациите, в която живеем, не сме никога застраховани и защитени от една атака. Имаме, разбира се, предприети мерки и план „Б“, които може би е добре да не споделям„.

Павлова подчерта, че страната ни е напълно готова не само логистично и технически, но и от гледна точка на политическите ангажименти. „Напълно готови сме не само с организицонно-логистичната и техническа част, която е безспорно изключително важна, но много е важно, че сме готови от гледна точка на политическите ангажименти. Готови сме с експертно-аналитичната част, която е съществен елемент от подготовката. Поемайки председателството на Съвета, всъщност ние поемаме и  300 спомагателни органи на Съвета – комисии, различни групи, които председателстваме с председатели, заместник-председатели във всички сфери и области на секторните политики, с които се занимаваме и които имаме в общоевропейския контекст и дневен ред. Важна е експертизата там! Важно е това, че с колегите инвестирахме изключително много не само в обученията на тези 1500 човека, които са, бих казала, нашата армия, нашите експерти. Това са хората, които ще трябва да представляват 28-те страни-членки от името на Съвета. И ще трябва да търсят баланса, компромиса, консенсуса и да бъдат медиатори между всички държави, за да можем да достигаме до решения.

По време на предсетаделството България трябва да бъде „и медиатор, и инициатор, и балансьор“, категорична е Павлова. „Поемаме председателството в един сюблимен момент за Европа, и сме си поставили по-амбициозната цел – първо, да зададем дневния ред, поне в някаква степен. Мога да кажа, че първият успех на Председателството е факт, преди то да е започнало – успяхме да защитим темата за Западните Балкани, за включването на „европейската перспектива“ за Западните Балкани, и темата за свързаност високо в общоевропейския дневен ред. Но по-големият успех е, че получихме признанието и подкрепата, а най-вече и убедихме нашите партньори и големите, държавите донори, лидерите в Европа, че това трябва да бъде дългосрочен приоритет и след България да продължи и по време на естонско, румънско и т.н. председателство, за да имаме реален успех. Даваме си сметка, че за 6 месеца ние не можем да постигнем големи решения от типа на присъединяване, но е важно да влезе в дневния ред, да поставим рамката.“

„Знаете че председателят на Европейския съвет Туск включи Западните Балкани и като извънредна среща на върха в София. Втората важна отправна точка е резултатът от срещата на върха на 17 май във формат 28 + 6 – страните-членки на ЕС, плюс 6-те държави на Западните Балкани – да  можем да постигнем консенсус и да приемем декларация в София, в резултат на срещата, която да съдържа силен политически ангажимент за следващите стъпки. Третото, което искаме да постигнем е за всяка една от държавите на Западните Балкани да направим един честен анализ. Не трябва да даваме фалшиви очаквания или фалшиви обещания на тези държави и на гражданите, които живеят там. Всяка държава на  различен етап. Например Черна гора и Сърбия са много по-напред в този процес. За тях вече виждаме и потенциална година за присъединяване като краен срок. С другите ще трябва да се поработи още. Но да направим анализ и да направим план за действие, който да включва конкретно какво трябва да направи държавата, а пък всички ние, които сме изминали този път, да им осигурим подкрепа в това направление.“

„Прагматичното идва при нас през икономическото развитие. А икономическото развитие на Балканите минава през темата свързаност. Ние сме я разделили в няколко компонента – транспортна свързаност, енергийна свързаност,  дигитална свързаност и образователна свързаност.“

Павлова има амбиция по време на блъгарското председателство да бъде приета „пътна карта за отпадането на роуминг таксите за Западните Балкани“, и за разширяване на програмата „Еразъм плюс“. По отношение на транспортната свързаност предстои да се идентифицират големи проекти както е коридор № 8, пътните и железопътни отсечки в тези държави, които са част от общоевропейската транспортна мрежа и да се осигурим финансов ресурс.

„Вече сме „абсолютно наясно“ колко „досиета“ поемаме от Естонското председателство допълни Павлова. Освен Западните Балкани, приоритет за България е бъдещето на Европа и младите хора. Страната има „активна позиция“ и е заложила „изключително висок брой специални тематични заседания“, сподели министърът: „Искаме именно в този контекст да наложим темата, че кохезионната политика, общата селскостопанска политика, така наречените традиционни политики на ЕС, трябва да намерят своето важно, значимо място като в рамките на реформирания вече бюджет след Брекзит.  Имаме активна позиция за това какво да съдържа и как да изглежда,европейският бюджет след 2020 г. В същия момент сме призовани да търсим обединяващата, пресечната точка на интереса на 27-те държави на ЕС, да постигнем консенсусна позиция за тях.

Третата приоритетна тема е „Сигурност и миграция“, където предстои дебат за реформата на Дъблинското споразумение. „Ясната позиция, изразена и от България е, че да – трябва да имаме силни външни граници, но да не градим граници и огради помежду си вътре в рамките на Съюза.“

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Та заРЪШването на НДК и резиденция Бояна ли означава , че сме готови за европредседателството? Няма ли по-важни неща?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.