Лихви за длъжниците при забавяне на делата

Предложените промени в ГПК ще доведат до нарастване на разходите за адвокати, създаване на тенденция за увеличаване на задлъжнялостта и увреждане на интересите на банките, смятат от АББ.

Принудително събират борчовете по 25 хил. кредита на година

Обезпечение до 1/3 не е достатъчно

До значително забавяне и протакане на делата срещу длъжници ще доведат предложените промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В резултат ще се трупат наказателни лихви върху дълговете на длъжниците, ще се увеличат и разходите за услуги на адвокати. А от това нямат интерес нито кредиторът, нито длъжникът. Това гласи становище на Асоциацията на банките в България (АББ) по повод внесените в парламента от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти промени в ГПК.

Длъжниците да могат да спират допуснатото незабавно принудителното изпълнение, започнато от банка срещу тях, с подаване на едно възражение, гласят част от промените в ГПК. Това на практика обезсмисля съществуващото в момента бързо производство, което се осъществява на базата на документи, посочват от АББ. Всеки длъжник, щом знае, че простото възражение (което в нашата правна система е немотивирано) ще доведе до спирането на производството, ще възразява пред съда независимо, дали смята, че дължи парите на банката или не, допълват от Асоциацията.

Банките са и против предложения вариант незабавното изпълнение срещу длъжника да спира при предоставяне на обезпечение в размер не по-голям от 1/3 от дълга. Спирането с просто възражение или чрез предоставяне на обезпечение до 1/3 от дълга не трябва да се приема, защото може да доведе до масови злоупотреби с права от длъжници, посочват от АББ.

В края на 2018 г. в страната са отпуснати малко над 3 млн. банкови кредита. Просрочените заеми, по които е издадена заповед за принудително изпълнение през 2018 г. са 20 564, а за последните три години са средно по 25 428 на година, сочат данните на АББ. Това са само 0,9% от кредитите. На година се правят възражения средно по 885 от случаите на принудително изпълнение, но съдът уважава само 92 от тях.

 

С промени в Закона за банковата несъстоятелност

По-лесно продават активи

Развързват ръцете на синдиците

Синдиците на банки в несъстоятелност ще могат по-лесно да продават имуществото им. Това предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за банковата несъстоятелност. Ако никой не е купил даден актив при три поредни опита за публична продажба, синдикът ще може да го продава чрез пряко договаряне и без начална цена, гласят промените.

Законът и сега предвижда възможност за пряко договаряне, ако при проведен търг с явно или тайно наддаване не се яви купувач. За тази цел обаче е нужно разрешение от председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Други поправки предвиждат да се премахнат държавните такси, които синдиците дължат при водене на делата, най вече при оспорването на цесии. Ако по образувани от банката, синдика или фонда дела съдът е назначил „особени представители”, техните възнаграждения ще се определят по Закона за правната помощ, където максималният хонорар е 450 лв.

Дава се възможност и за служебно вписване на кредитори в списъка на приетите от синдика вземания. Това ще гарантира правата на кредиторите при обявяване на недействителност на направено прихващане.

Коментари

Задължително поле