На 16 декември 2018 да почерпят

Пътят на Петър през огън и лед Авантюристът се готви да покрие „Тройната корона” през март

Червеното цвекло нормализира кръвното налягане Подходящи за консумация са и листата

Арестувани са четирима души, включително двама полицаи, за „обида на турското знаме и нация”

Млада жена бе блъсната на пешеходна пътека в центъра на столицата

ЕС призова Турция да се въздържа от всякакво едностранно действие в Сирия

Банско е № 1 и ще остане № 1, заяви Цветан Цветанов на официалното откриване на сезона в курорта

Спешна среща между Спас Русев и Славиша Стоянович

Президентът Радев в Йордания: Не трябва да се инвестира само в магистрали, а и в човешки капитал и научно сътрудничество

Коледата невъзможна за „Левски“, „сините“ пак трагични далеч от „Герена“

Десислава Радева за полицейска проверка през февруари: Стоях в колата на НСО ни жива, ни умряла Тежковъоръжени жандармеристи дърпали шофьора й за ревера

Пилот загина, след като изтребител се разби при кацане в Украйна

Порошенко обяви създаването в Украйна на автокефална православна църква

Цветан Цветанов се срещна с кмета на Банско Георги Икономов

Вижте от птичи поглед как върви строежът на хотел Hyatt Regency в София

Ловът на статуи или новият обред на покаяние на Запада Трудно може да се обясни как една определена левица да иска да изтръгне паметта на цяла цивилизация

След събитията в Шарлотсвил кметът на Ню Йорк Бил де Блазио публично се нае да демонтира статуята на Христофор Колумб, понеже била обидна за американските индианци. Според него тази статуя може да предизвика омраза, както повечето от символите, свързани с европейската експанзия и колонизацията на двете Америки. В Канада учителски синдикат в Онтарио предложи да се преименуват училищата, носещите името на Джон А. МакДоналд, един от бащите основатели на страната. Във Великобритания сметнаха за добре да предложат да се премахне статуята на Нелсън, упрекван, че е защитавал робството. Ще намерим доста други примери за този лов на статуи в новините през последните седмици.

Някои ще видят в него само нова проява на греха на анахронизма, който тласка към унищожаване на историята, сякаш предишните епохи трябва да бъдат осъдени, а следите им изтрити от публичното пространство. Но очевидно има нещо друго, освен проява на необразованост в това прочистващо изстъпление, което така възбужда тълпите, сякаш са призовани към отмъстителна мисия. Как да се обясни този внезапен гняв, който в името на вътрешната деколонизация на западните държави, кара една определена левица да иска да изтръгне паметта, сякаш миналото трябва да се прочисти напълно?
Изправени сме пред особено ожесточен пристъп на прочистваща треска, който свидетелства за силата на рефлекса за покаяние в съвременната западна политическа култура.

Можем да разберем, че в революционния устрем, когато от един режим се преминава към друг, разярената тълпа атакува статуите на властта. Случва се да чупят идолите, за да покажат упадъка на един полубог, в когото вече не вярват. По време на рухването на комунизма еуфорията на тълпите ги караше да хвърлят на земята статуите и други паметници, представлявали тиранията, от която са се освободили. Трябваше да се съборят паметниците, прославящи Ленин, за да отбележат падането на комунизма. В това наистина няма нищо учудващо. Понякога трябва да се разруши, за да се създаде.

Но в подобна ситуация ли сме ние? Случаят с южните Съединени щати, в основата на сегашното идеологическо торнадо, е особен. Паметта, свързана с него, невинаги се определя изключително въз основа на расовия въпрос, което не означава, че той не е централен и че движението за бялото превъзходство не се стреми да упражнява монопол върху това наследство. Но тя не се свежда до това. Най-вече разумните американци, които по никакъв начин не са расисти, са шокирани, че крайнолевите активисти разрушават статуи напълно незаконно. Те трудно приемат, че всяко споменаване на наследството на Юга се уподобява с расизма. Как тези американци биха толерирали, например, че се цензурира филм като „Отнесени от вихъра”, както току-що стана в кино в Мемфис, който го свали от програмата си поради идеологически причини?
Въпросът за статуите, които увековечат спомена за генералите или войниците от Конфедерацията в САЩ, е сложен. Но манията по покаяние поразява навсякъде на Запад.

Тя тласка към демонтиране на статуи, пренаписване на учебниците, предписва възпоменателни обреди на покаяние, умножаване на извиненията към дадена общност, символично обесване на някои герои от някогашните времена, вече представени като ужасни негодници, и цензура на представянето на миналото, което не отговаря на днешното му окарикатуряване.

Този ужасно опростенчески възглед за историята приема формата на обвинение, насочено най-напред срещу героите, на които отдавна се възхищават. От великите фигури се запазват само идеите, които противоречат на днешните ценности.

Западът започва да гледа на себе си с очите на онези, които го проклинат.
Рано или късно, ще се заемат със статуите на генерал Дьо Гол, Чърчил, Рузвелт и много други: в известен смисъл, Наполеон вече беше жертва на подобно начинание, когато през 2005 г. отказаха да отбележат победата при Аустерлиц. Вече не само ще се натроши статуята на този или онзи генерал, служил на робовладелската кауза: накрая ще станем свидетели на ретроспективно нацизиране на западното минало, олицетворявано вече от бял хетеросексуален мъж, на когото трябва да бъдат отнети всички привилегии. Вече е позволена и дори окуражавана омразата към него. Европа не знае какво да прави с колониалното си минало, което мнозина се опитват да уподобят на престъпление срещу човечеството. Неговите прокурори смятат, че обвиняват само бащите си, докато всъщност подстрекават виктимарното изкушение на някои жители имигранти, които не се колебаят впоследствие да обясняват трудната си интеграция в европейската цивилизация с доминиращата постколониална система. Историята на Европа според тях е затворническа и води пряко към концентрационна система. В американския контекст самото пристигане на европейците вече се свежда до брутално нашествие, което някои не се колебаят да нарекат геноцид. Приканват младите американци, младите канадци и младите европейци да повярват, че са наследници на отвратителна история, която трябва показно да отхвърлят.

Учат ги на омраза към собствената им цивилизация. Изправени сме пред проява на идеологически фанатизъм, който се подхранва от въображението на най-радикалния мултикултурализъм, претендиращ, че развенчава митовете на западното общество и разкрива многобройните потисничества, на които то е основано. Всяко публично представяне на миналото е подчинено на новите цензори, които превръщат изострената си чувствителност в критерий, спрямо който решават дали една идея има или няма право да се изразява.
Как да не видим тук форма на идеологически контрол, характеризиращ се с идеологическа нетолерантност? Тя е илюстрация за расиализирането на социалните отношения в едно общество, което се трибализира с ритъма, с който се денационализира. Всеки се затваря в история, изтъкана от оплаквания, после иска монопол върху колективния разказ, без който обвиненията в расизъм ще се увеличат. Тогава трябва да се предложи представяне на миналото, съобразено с новия режим на „различността”.

Това, което е поразително в този контекст, е слабостта на политическите и интелектуалните елити, които вече не вярват, че имат право да защитават света, за който носят отговорност. Виждаме го в академичния свят. Много често университетските администрации отстъпват пред най-малките капризи на фанатизирани студентски асоциации, стига те да покажат войнстваща агресивност. През юли Кралският колеж в Лондон реши да премахне бюстовете на своите „бели” бащи основатели, защото заплашват „етническите малцинства”. За пореден път антирасизмът расиализира социалните отношения. Създава се ново идеологическо устройство, което допринася за предефинирането на контурите на политическото уважение. Онези, които се противопоставят на демонтирането на спорните статуи, са обвинявани, че са съучастници на престъпленията, с които те вече са свързвани.

Нашите общества не бива да се разпознават в унизителния портрет, който им правят.
Те трябва да запазят разума си. Би трябвало да видят в тези статуи едновременно насложени и преплетени смислови пластове: те свидетелстват за неизбежната сложност на историята, която никога не може да бъде определена само с една легенда и с само една традиция. Ето защо откриваме често противоречиви статуи и други паметници в рамките на един град или една страна. Те ни напомнят, че в големите раздори, които днес ни изглеждат лишени от двусмисленост, ценни хора са били ангажирани в противоположни лагери. Те илюстрират ценности и ангажименти, които не могат да бъдат сведени до идеологиите, с които са свързани. Историята на народите не може да бъде написана с гневното използване на гумата за триене и на чука за къртене.

Превод от френски:
Галя Дачкова, www.glasove.com

* Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал, колумнист в „Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Трудовете му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Пак по-добре отколкото руските бълвочи. Сега да попитам тази изтъркана новина за САЩ що трябва да ни я предлагате? Ей така, колкото да съм обективен. Все пак това нито е нова новина нито ни е толкова жизнено важна и засяга страната ни.

    1. така е. не е далеч, денят когато новото поколение соросоидни хелсинкари ще искат и имената на ботев и левски да бъдат заличени.

      1. Незнам защо сменяш темата. Може би защото така са те инструктирали путлеристите. А Ботев и Левски не са свързани могат да са еталон за ценности и борба за свобода. Нещо което такива като теб искат да заличат… както е видно и отношението ти да им напишеш имената с малки букви. Но да се надявам, е хората четът и мислят главите си, какви чебурашки предатели, като теб са ни пратили путлеристите. Но смени темата. Упомени плевнелиев, че не ти е удобно…пък може и ника да смениш 😉

        1. Тоя, пък, тоя… За всичко Русия му е виновна. Че е голяма и силна страна – факт. Ама чак пък толкова… И това не е новина, а анализ. Ама какво да обяснявам на трол…

          1. Естествено, че тя ми е виновна. Защото про-руските тролове имат абсурдни изказвания като тези на комент. Не те знам какъв си(може и ти да си някой платен), но е факт, че хората под никовете на комент и Велемир са организирани дори и на смени. Съжалявам ако съм те засегнал. Просто си отстоявам мнение и позиция. В случая анти руска.

        2. така е. и соросоидните хелсинкари ти ги прати путин… вероятно и за хемороидите ти е виновен той…

  2. Абсолютно не съм съгласен със статията! Автора отрича факти като геноцида срещу индианците. Според мен хората имат право да негодуват и да се възмущават! Просто не е това начина! Чрез заличаването на историята се обричаме да я повторим! Тя трябва да се помни и да се извличат необходимите поуки!

  3. 1. Драги Другари, Зконът “ Отрицание на Отрицанието е Вечен “ Старият Живот биологически се разпада и Новороденият иде да го Замести. 2. Древната История и нейните Ценности са Обида за Канибала…Обидно е да си Канибал, нали. Той това осъзнава и никому , за отмъщение , нищо не прощва. 3.Темата е Неизчерпаема.!!! Будь Здоров, филосов Петров.

  4. Драги Читатели, НЕ е Коректно да се пише за Господство и Превъзходство..От Фактологическа Гледна Точка Съществъват Раси и Класи…Всяка Раса има Своята Класа , а Всяка Класа има НЕ сал Една Раса…!!! Будь Здоров, пак философ Петров.

  5. Edin vapros kam „Svobodomisleschti sorosovi“ priateli koj prav zapochna da skalpira hora i da gi jade….? Ili pak e bilo „neprovocirana “ agresia ot strena na preselnicite??? A kakvo schte kazete za tezi naschtastni migranti koito samo po-njakoga butat skoli ili naragvat s nozove tezi koito gi hranat i obgrizvat???No schte izgre e slanceto i na naschta ulica……

  6. Dobavka kam temata! Mohamed e bil robotargovec predi da stane profet , no nikoj ot tezi „demokrati“ ne izka da butne dzamite/musketata zaschtoto ot tam im idvat parite!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.