Упорита кашлица и постоянна хрема ни мъчат този сезон

Две момчета на 16 и 18 години са с опасност за живота след катастрофата край село Дибич

Менда Стоянова: Изненадана съм, че Сидеров иска оставката на Каракачанов

Прибират се военнослужещите и техниката от Сухопътните войски, участвали в учението „Мирен страж 2018“

Началникът на президентския кабинет Иво Христов: Готовността на Радев за разговор с Борисов не е покана за среща

Вижте как върви изграждането на третия лъч на метрото в София (ВИДЕО)

Грънчари ще мерят сили в Майсторската надпревара Съревнованието ще е през 2019 година

Полицаи и миряни почетоха жертвите от катастрофи

Отредиха обезщетение от 120 000 лева на пострадал при катастрофа в Търновско Друга жертва на ПТП ще получи от застрахователите 9000 лева

Заупокойна молититва в памет на жертвите на пътя отслужиха в „Св. Александър Невски“ (СНИМКИ)

С 15 машини и 870 т пясък и сол Монтана среща зимата

Прокуратурата протестира оневиняване на търновец, лихварствал в продължение на 12 години Георги П.С. дал заеми с лихви на 17 лица за 109 500 лева

Фандъкова разпореди да се създаде необходимата организация за снегопочистване

Апаши нападнаха гард с торба пари в Монтана Охранителят даде отпор и спаси оборота, има заподозрян

Откриха труп на общински служител от Петрич, изчезнал преди 10 дни

“Логистични войни” преобръщат Азия Пекин и Делхи в надпревара за нови сфери на влияние

Пристанище Чабахар, Иран.

Геополитическият център на бъдещия свят, уверено и неумолимо се премества в Югоизточна Азия, която радикално променя всички обичайни глобални формации. Новите черти на механизмите на международната икономика неизбежно засягат и всички предишните стратегически конфронтации. Например, дългогодишната конкуренция между Индия и Китай.

При приблизително равни първоначални условия (по численост на населението, площ на територията, степента на обезпеченост с изходни суровини и енергоресурси, равнището на научно-техническото и икономическото развитие, дела на селското население), дължащи се на редица щастливото стечение на обстоятелствата, китайският дракон започна старта си малко по-рано, и очевидно по-енергично от индийския слон. Благодарение на това, сега Китай постигна доста и напълно успешни резултати, но по този начин принуждава и индусите да станат по-активни.

Първоначалните условия в Хиндустан като цяло са подобни на китайските и Индия може да направи своя икономически скок само като разчита на външни ресурси. По-точно, от успешно усвояване на външните пазари. Но времето за това е малко, ако се вземе предвид темпото, с което Пекин прави света „китайски“.

Не притежаващ същите възможности като Китай, Делхи реализира собствения си глобален план за усвояване на международното търговско пространство, като се стреми главно към разширяване на търговията със страните от Централна Азия и Русия, а в дългосрочен план чрез Русия да влезе в Европа.

На пръв поглед мащабите очевидно отстъпват на китайския „Път на коприната“. Основно се говори за разширяването на едно пристанище, в което индийците инвестират не толкова впечатляваща сума от 160 милиона долара. Но подробностите променят всичко. Първо, това пристанище, Чабахар, се намира в Иран, и второ, то… също е разположено в Иран.

Първото от тях, означава създаването на неговата основа на един вид голям промишлен и транспортен клъстер, изпълняващи ролята на голямата врата в проекта за Южният транспортен коридор (ЮТК), свързващ в едно Кавказ и Средна Азия, и по този начин осигурява свободен достъп на евтините индийски стоки. Например, благодарение на това пристанище Афганистан успя да продаде от реколтата си от пшеница над един милион тона, докато преди това и по-рано, обемът на доставките на тази стока натоварена на товарни автомобили и транспортирана през планините си, не надхвърляше 60-70 хил. тона.

Между впрочем, това пристанище в близко бъдеще ще заработи и в двете посоки – внос и износ. От март 2016 г. в същия този Чабахар, Индия, на базата на подписано междуправителствено споразумение между двете страни, започна да изгражда завод за втечнен природен газ и завод за неговия крекинг. Интересът тук е взаимен. Делхи получава стабилен източник за доставките на толкова много необходимите й енергоносители, при това с голяма отстъпка в цената, сравнена с тази на световния пазар. От своя страна Техеран с индийската помощ се превръща в основен едър износител на втечнен природен газ и това ще му позволи успешно да се противопостави на икономическите санкции на САЩ. Индийските инвестиции, вложени директно в проекта за втечнен природен газ, ще възлизат на 85 милиона долара и ще се предлагат на траншове от около 20-22 милиона долара годишно.

Освен това индийците инвестират допълнително 1,6 милиарда долара в железопътната линия Чабохар – Захедан, чийто дължина е над 500 км, и това ще позволи в пъти да се увеличи товаропотокът на стоки от брега на океана в Афганистан, което, без съмнение, ще бъде от полза и ще увеличи обема на двустранната афганистано-индийска търговия, и по-нататъшната реализация на проекта ЮТК като цяло. В частност, Индия възнамерява да повиши търговията си с Русия от сегашното ниво до желаните 30 милиарда долара годишно.

Оттук идва и второто – рязкото увеличение на геополитическото значение и икономическия растеж на Иран като цяло. Сътрудничество му с Индия ще му позволи незабавно да получава както външни ресурси за собственото си развитие, така и транзитни приходи, както и достъп на неговите продукти до всички пазари, през които минава ЮТК.

По този начин се образува един вид нова и друга геополитическа ос на бъдещия свят: Индия, Иран и Русия, която ще бъде в състояние до известна степен да балансира китайското влияние, а също така ще превърне Руската федерация в ключов елемент, осигуряващ връзката между Делхи и Пекин. В резултат на това Русия ще стане и кръстопът на двата ключови логистични потоци.

 

Кои ще са губещите

Губещи от тези събития ще се окажат само САЩ (и Великобритания) и те ще загубят геополитическата и икономическата си значимост. Не е изненада, че те се опитват да се възползват от момента, за да изградят с Индия нов глобален алианс „срещу Китай“, като в същото време пробват всячески да блокират Иран и по този начин непряко ще отнемат „кислорода“ на Индия. Но тези опити не бяха особено успешни. Анти -иранските санкции бяха официално отхвърлени от Европейския съюз, а Индия също отказа да ги спазва. Това по нагледен начин показва успеха на самата концепция за ирано-индийското икономическо сближаване. Мащабът тук със сигурност не е като китайския, но планът е ясен и конкретен, предполага завършването на ключовите етапи за 4-5 години. Възможно е напредъкът в изпълнението на проекта на ЮТК от страна на индусите, в значителна степен да стимулира и темпа за изпълнение на „Пътя на коприната“. Във всеки случай през следващите пет години, особено като се вземе предвид и изграждането на мост към Сахалин, а по-нататък и към Япония, светът го очакват големи промени.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.