Лозан Панов – новият хибриден политически проект на олигархията Председателят на ВКС поема щафетата от Христо Иванов и Радан Кънев

Един и същ мерцедес вози съдия Панов до известна адвокатска кантора в София и до Министерския съвет.

От вчера насам Панов вече не следва да бъде възприеман единствено като част от съдебната система, защото той сам избра да изпадне в шизофренната роля на политик и магистрат

Петък. Пространството пред Съдебната палата е осеяно от каски на мотоциклетисти. За пореден път любителите на моторите протестират за справедливост. Масово недоволство на мотористи имаше и през миналото лято, когато съдът пусна под домашен арест турски тираджия, прегазил семейство на мотори. Както прокуратурата предупреждаваше, че ще се случи, ако бъде освободен, шофьорът изчезна и напусна България. Вероятно завинаги. Отговорност за съдийското решение не беше поето. И миналото лято, а и вчера в Съдебната палата го нямаше този, който трябва да олицетворява правосъдието и върховенството на закона – съдията или поне председателя на Върховния касационен съд – пръв сред равни.

Докато вчера мотористите протестираха между статуите на двата лъва на бул. “Витоша”, черният “Мерцедес” на съдия № 1 паркираше пред Министерския съвет. Лозан Панов пристигна за срещата с премиера Бойко Борисов със същата лимузина, с която преди година и половина посети адвокатски офис на ул. “Парчевич” в София. Какво прави председателят на Върховния съд в адвокатска кантора е въпрос, чийто отговор съдебната система дължи на обществото, а бягството от него ни най-малко ще спаси Панов от прегрешението му.

Съвсем насериозно в петък съдия № 1 обяви, че поискал срещата с министър-председателя, за да предложи следващите стъпки за провеждането на съдебната реформа, включително и промяна на основния закон. Същата, за която слушаме от 2014 г. насам, но която, вместо да привлича подкрепа, превърна лобистите й в политически трупове.

След продължилата два часа среща не политикът, а съдията Панов гръмко обяви, че настоял за “дълбока” (понятие, лишено от всякаква конкретика) конституционна реформа на правосъдието в посока ограничаване независимостта на прокуратурата и поставянето й в зависимост от политиците. Едва ли са мнозина тези, които биха повярвали, че подобни думи могат да бъдат изречени от действащ магистрат. Още повече че беше далеч времето, в което съдийски организации, а и Висшият съдебен съвет, излизаха с декларации срещу опитите за намеса на политиците в независимостта на правосъдието.

Не може да му се отрече на Панов, че успя с лека ръка да зачеркне цялата ни конституция, труда на всички древни мислители и философи, а и цялото право от римско време. Едва ли има друг случай в историята, при който, вместо да правораздава в съдебната зала, магистрат обикаля телевизионни студиа, откъдето раздава с лекота оценки на политици и медии, зове действащия президент да нарушава основния закон или иска от главата на изпълнителната власт и неговите министри политическо решение, което, вместо да гарантира независимостта на правосъдието, тъкмо обратното – би довело до овладяването на институцията, призвана да защитава правата на обществото и да се бори срещу престъпилите закона.

Дълбоката неприязън към прокуратурата и интригантският подход към институциите, с които действа ръководителят на ВКС през последните месеци, достигнаха своя връх именно вчера. Чест прави на вицепремиера по правосъдната реформа Екатерина Захариева и на правосъдния министър Цецка Цачева, че остро реагираха на внушението на Панов, че съдебната реформа, за провеждането на която двете имат основна заслуга, била “мимикрия”. Разбира се, Захариева и Цачева, които вече имат достатъчно натрупан политически опит, с лекота разпознават в думите на Панов почерка на пропадналите политически конструкции на олигархията „Да, България” и „Нова република“. Очевидно два месеца след предсрочните избори, оставили задкулисните кукловоди без техни марионетки в управлението, а дори и без възможност да са опозиция в Народното събрание, като пълномощник да ги представлява на институционално ниво, употребявайки Върховния касационен съд, се явява Лозан Панов.

От вчера насам Панов вече не следва да бъде възприеман единствено като част от съдебната система, защото той сам избра да изпадне в шизо­френната роля на политик и магистрат. Лозан Панов е класически хибрид, продукт на лабораторен инженеринг между провалилите се проксита на олигархичния кръг „Агнешките главички“ Христо Иванов и Радан Кънев. Същата риторика, същите политически клишета, същите ултиматуми пред управляващите, същите методи на задкулисен натиск, същите обслужващи ги поръчкови медии, същите подкрепящи ги професионални протестъри, същите кукловоди, докато накрая всичко приключи със същия провал като този на партиите кърлежи “Да, България” и “Нова република”.

Поне за премиера Бойко Борисов и за мандатоносителя ГЕРБ вече е ясно кой ще продължи да опитва да торпилира усилията им за възстановяване на доверието в правосъдната система и достойно приемане на България на европейската сцена чрез отпадане на унизителния “мониторингов” механизъм над страната.

За вицепремиера по правосъдната реформа и външен министър е ясно, че провокациите срещу електронното гласуване за новия ВСС идват от катастрофиралия като правосъден министър Христо Иванов, за чието наследство в МП Екатерина Захариева пази неприятни спомени.

Ясно е, че занапред Панов ще има за задача да пречи в работата на Захариева, като верифицира доносите на “грантовите” НПО-та срещу България и ги представя за позиция на ВКС пред Европейската комисия. За правосъдния министър Цецка Цачева не е трудно да разпознае в атаките срещу себе си, още от първия ден на встъпването в новата й длъжност, благодетелите на Панов. Цачева е наясно, че текстовете за промени на конституцията и в Закона за съдебната власт, които предложи Панов да й предостави, са същите, които Христо Иванов получаваше от лобистите в адвокатската кантора, която защитава подсъдими и обвиняеми олигарси и провалени политици.

Атаката на Лозан Панов по адрес на премиера и ГЕРБ с твърденията, че действията им са “мимикрия на съдебна реформа”, са и последен опит за изнудване на мнозинството, от което несъмнено зависи кой ще попадне като член на следващия ВСС от парламентарната квота. И тук кукловодите на председателя на ВКС обаче ще останат разочаровани. Който и кандидат да опитат да спуснат през състоялата се и предстоящи срещи на Лозан Панов с политически лидери от парламентарните партии, той ще трябва да получи подкрепата на конституционно мнозинство от депутати, колкото е необходимо и за промяна на основния закон по бленувания на задкулисните кукловоди, с която независимостта на прокуратурата би била ликвидирана.

Провокацията на Лозан Панов към премиера и към ГЕРБ е втората, която председателят на Върховния съд си позволява да извърши спрямо останалите държавни власти само през последната седмица. Но както се провали в опита да подведе Борисов, така Панов се провали и с провокацията срещу президента. Румен Радев с държавнически усет парира сценария на задкулисните кукловоди на съдия № 1 за противопоставяне на институциите.

По сценарий следващите, спрямо които ще бъде приложен шаблонът за шантаж, са представителите на опозицията и най-вече БСП. Левицата има не само идеалната възможност да подкрепи позицията на президента, но и да обедини усилия с управляващите в прокарване на необходимите законодателни промени за ускоряване на съдебния процес, пресичане на схемите за безкрайно шиканиране на делата, а и ограничаване на оправдателните и условните присъди, за които, оказва се, са абонирани всички корумпирани политици, чиновници и олигарси. Това очакват, но вече не само на думи и намерения, а като реални резултати, и протестиралите пред Съдебната палата мотористи. Тяхното търпение отдавна е изчерпано – нещо, което със сигурност трябва да тревожи все повече председателя на ВКС.

А бягството на Лозан Панов от брифинга в Министерския съвет показва, че и той вече е наясно как обратното броене до оставането му в съдебната система неумолимо тече. Въпросът е докога Висшият съдебен съвет, но и останалите представители на върха на държавата ще продължат да търпят противоконституционните действия на номиналния председател на Върховния съд, които реално се превръщат в пречка пред осигуряването на бързо, ефективно и справедливо правосъдие. Още повече че вече е очевидно изпадането му в шизофренно разделение между политик и съдия.