Пълни трибуни за битката за Пловдив

Събуждането на гиганта Серия А

На 18 август 2018 да почерпят

Григор Димитров загуби доиграването на мача от трети кръг срещу Новак Джокович в Синсинати

МВнР: Няма данни за пострадали български граждани при тежкото наводнение в Южна Индия

СПИН мори мъжете 6 пъти повече от жените у нас Новорегистрирани са 139 представители на силния пол срещу 22 на нежния

Бербатов е сензационна опция за „Юнайтед“

Мотоциклетист е с опасност за живота след катастрофа във Варна

„Лудогорец“ губи вратар за дербито

Германия отваря вратите за чужденци Бежанците не отговарят на нуждите на Берлин

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Пиян пациент опря ножица в гърлото на медицинска сестра в Търново Ръководството на областната болница сезира прокуратурата

САЩ изтеглят 200 милиона долара от стабилизационния фонд за Сирия

Ангела Меркел очаква сложни разговори с руския президент утре в Берлин

Оръжеен бос фалирал „Олимпик“ В Испания развивали дейност без лиценз

Ломски кавалеристи разбиват преди век руска дружина

Художникът на Първа конна дивизия Н. Кожухаров е пресъздал в епична картина боя при Кара Мурад.

 

Преди 100 години, през есента на 1916 г. българските войници връщат с  тежки и кървави сражения в родните граници плодородна Добруджа, която тогава е под  румънска власт. Пехотинци и кавалеристи, довчера разоравали с плугове нивите си, със самоотвержени атаки, разбиват противника и освобождават земите, на които хан Аспарух е  побил конската опашка и е създал държавата България.  Героичните сражения и славните победи по добруджанските полета обаче десетилетия наред тънат в забрава, защото заедно  с румънските дивизии, българските воини разгромяват и пленяват и руски войскови части.  Никой от българските бойци обаче не влиза в битките с руси и румънци воден от омраза или ненавист към народите, участвали в Освобождението ни през 1878 г. Зад храбростта и саможертвата на българските офицери и войници стоят единствено любовта и дълга им  към Родината.

Една от най-кървавите и паметни битки за освобождението на Добруджа е на 23 октомври 1916 г. край селата Кара Мурад и Чикракчи. Три години преди това в пламналата през 1913 година Междусъюзническа война Румъния напада България и окупира  териториите до линията Тутракан – Балчик, а румънските части стигат почти до София. Атакувана от всички страни от довчерашните си съюзници в Балканската война и ударена в гръб от Румъния, България е принудена да подпише през юли 1913 г.  Букурещкия мирен договор  и да отстъпи на Румъния Южна Добруджа. Болката от изгубените изконни земи и страданията на хиляди българи в окупация  обаче не стихват и след избухването на Първата световна война, през септември 1916 г.

България обявява война на Румъния, за да си върне откъснатите територии. Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, разгръща масирано настъпление срещу окопалите се в Добруджа румънските войски, подсилени с руски полкове и сърбо-хърватски доброволци. Само за два дни – 5 и 6 септември, българските войници превземат укрепения като цитадела Тутракан, а след тридневни тежки битки родният трибагреник се развява над Добрич. На 9 септември без бой българската армия влиза в Силистра. Хиляди българи посрещат с цветя и сълзи войниците- освободители. Румънските и руските дивизии  отстъпват, но българската армия продължава преследването и разгрома им и настъпва към Букурещ. На 23 октомври 1916 година конната дивизия на ген. Иван Колев излиза от село Канара – северно от Кюстенджа, и поема към село Кара Мурад (днес Златия). В предната линия са 2-ри и 9-и конни полкове. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но подкрепени от артилерийски огън,  те прогонват противника.  Генерал Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и  двата конни полка тръгват напред с мощно „Ура!” и извадени саби. В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Добрилов от Втори ломски конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265 Оренбургска дружина. „Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце,  други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху  тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”, разказва офицерът Мавродинов в списание „Нашата конница” 15 години  след боя. Ломските кавалеристи пленяват около 300 руснаци, но една рота успява да се измъкне и от близка височина открива огън срещу атакуващите ги конници. Първият залп поваля ротмистър Добрилов и кавалеристите, смутени,  забавят  галопа си. Но макар и ранен, от земята офицерът командва „Напред!”. Окуражени, кавалеристите влитат сред руснаците и  започват сеч. „Всеки изправил се руснак мигновено е повалян на земята. Ранени и убити коне падат, притискайки живи хора. Червени струи текат по лицата на ранените, кървави локви блестят по земята!”, описва страшния бой Мавродинов. Подофицерът Ставри Младенов вижда група руснаци да крият дружинното си знаме, стига до тях и го сграбчва, но няколко куршума го събарят от коня. Българите обаче вече са забелязали флага на противника и се хвърлят в битка за него.  Знамето минава от ръка на ръка, но всеки хванал го руснак е повалян със саблен удар. Кандидат подофицерът Величко Митев  си пробива с бой път до флага, грабва го и  охраняван от подофицера Георги Христов го изнася от полесражението. Видели, че знамето им е пленено, руските войници се пръскат, а  мнозина се предават.

Битката на Втори ломски конен полк, в която се включват  и няколко конника от 9-и конен полк, започва в 7.30 часа на 23 октомври 1916 г.  и свършва в 9 часа. В нея са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници заедно със знамето на 265-а Оренбургска дружина. На мястото на сражението  ломският полк оставя  22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници. Храбростта  на българските кавалеристи в боя край селата Кара Мурад и Чикракчи е пресъздадена в картина от художника на Първа конна дивизия Н. Кожухаров. Според историци от онова време някои  генерали се бояли,  че българските войници ще откажат да воюват при сблъсък с руснаците, приемани за освободители и братя от народа. Нито един войник и офицер обаче не сваля оръжието си при среща с руските части. Самият ген. Иван Колев – син на преселници от България в Бесарабия, обича голямата славянската страна и се възхищава и учи от казашката конница. Но изправен  пред руските войски заявява на войниците си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия, че ни освободи. Но какво търсят казаците сега в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за обединението на България!”.

През 1930 г. кавалеристите от Втори конен полк със собствени средства издигат в казармата си в Лом паметник на падналите по фронтовете другари. След 1944 г., с идването на комунистите на власт обаче,  подвизите на българските войници в Добруджа са изпратени в забрава. Победите и жертвите на българската армия в боевете с руските войски са задраскани в историята, за да не се руши българо-съветската дружба и  „братските връзки” между комунистическите партии. На паметника на кавалеристите в Лом не се отдава почит близо половин век. 27 години след падането на комунизма в Добрич бе издигнат паметник на генерал Иван Колев. Но обелискът в Лом остава скрит сред храсти и бурени  в затворената и запустяла от години казарма.

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (13)

  1. За Освоботителите ни вечна признателност от нас българите и нашите потомци,на за воюващите по нашите земи за заграбване от тях ,отговорът ще бъде битка юнашка !

  2. …..ПОТЪНАЛ В БУРЕНИ! Това е „отплатата“ ни към геройството и паметта на дедите ни! Е, нали онези паметници с автоматите и ботушите блестят! Простите русофили никога няма да се трогнат! И преди, и сега техните мозъци бродят из Сибирските степи! Идете там, предатели на България!

  3. Е друго си е паметника на съветската армия „освободителка“ все пак…

  4. Pishe vi pravnuka na wachmistar Veliko Mitov ot selo Riben Plevensko, chiito podvig e opisan v tazi statija. Mnogo se razvalnuvah kato chetjah tezi redove isam blagodaren na avtora , che opisva tozi geroichen epizod ot parvata svetovna voina. Razbira se za tova mi e razkazvano ot pra baba mi Atanaska, kakto i pokazvana replika na kartinata i broja na balgarska konniza koito i do sega pazim kato semeini relikvi. Za sazalenie pra djado mi biva obit v sashtata tazi voina kato komendant na grad Gniljane dneshno Kosovo.
    Slava na geroite ot voinite.

    1. Защо пишеш на кирилица с латински букви?Прадядо ти би се срамувал от теб.

  5. Вечна слава на героите от войните,сражавали се за Отечеството!

  6. Във втория пасаж годината е 1916, а не 2016!!!
    А що се отнася за бурените около паметника в бившата казарма,срам и позор за гражданите и кмета на гр.Лом,въпреки че това е срам за всички ни.

  7. Д.Савчев
    Нима патриотизма се мери само с пишенето на кирилца.
    Кирилицата е известна на запад като руска азбука Аз се
    срамувам да бъда вазприет ката див азиятец!!!

  8. Жалко, че пишем само за подвизите на дедите си, а не правим нищо добро за родината си сега. Често някои напомнят, че трябва да се поучим от уроците на историята и че без история няма бъдеще, но този призив като че ли остава без последствия и без последователи.

  9. абе Тъпанаааар Д. Славчевъ, Толкова си найвен и прост, ами човекът можа да няма Кирилица на клавиетурата си,, Тя вечер гледах по ТВ, един ссссъщо мноого прооооозд и навен политик който питаше“знаетели къде има безплатен обяд…. и с усмивка от 22 карата, изчакваше, ..за да ни каже къде…само в капана…АМА ТОЙ ИДВА ЛИ МИ НА УМ ЧЕ И НИЕ ГО ЗНАЕМ ТООООВА“ или ще ни “обработва“. Тъпи величия

    1. Ей,мишок,я си напиши името та да те видим кой си?Да си анонимен е удобно и най-вече безопасно.

  10. Вечна слава на героите! Самият факт, че може да четета тази статия е доказателство, че народът помни, и че вече има свободата да изкаже на глас благодарноста си. Никога не бива да забравяме, какво направи от народа ни комунизмът. Може да простим на престъпниците, защото все пак сме демократи, но не бива да забравяме! И задължително трябва да казваме на децата и внуците си ИСТИНАТА за онези дни, защото винаги се намират демагози, които изкарват бай Тошо най-великият ръководител на държавата ни.

    1. R;d; ikr;ud

      Имам снимка на пленения батальон начело с командира им подполковник и офицерите му!!! Пускаол съм я в Бойна слава и др. сайтове, заедно с пленения наблизо брониран автомобил „Скобелев“….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.