На 19 юни 2019 да почерпят

Шофьор помете полицейски шеф на мотор в София

Западът превръща хората в биороботи с айфони

Емил Радев ще е евродепутат от листата на ГЕРБ

Борис Джонсън печели най-много гласове на второто гласуване на депутатите консерватори

Румънец начело на фракцията на Макрон Дачиан Чолош е компромис между Париж и Хага

Солистите Виктор и Евгения: Нашият хор помага да разберете Русия Започна турнето на Кубанския казашки ансамбъл в България

Газ битката САЩ – Русия сваля цената на горивото у нас В хъб “Балкан” се чака, освен руско и азерско гориво, и американски и египетски втечнен газ

Българите никога няма да надхвърлят 7 млн. души По най-лошия сценарий за 80 г. ще се стопим до 2 млн.

Алесандра Амброзио си почива в съседна Гърция

ЕС отложи до октомври решението за започване на преговори с Албания и Северна Македония

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 юни 2019

Купуваме 50% по-малко нови коли от гърците Германците ни изпреварват осем пъти по автомобили

Тръмп: Бих обмислил военно нападение срещу Иран, за да не се сдобие с ядрено оръжие

Образователният министър Красимир Вълчев: Още 113 училища стават иновативни 400 от 2400 школа въвеждат подобрения в преподаването

Любовница позира на Реноар за „Чаша шоколад“ Сладкото изкушение е муза за творци и романтици

Шоколадът е привлекателен не само за любителите на сладките вкусотии, той присъства и в шедьоврите на изкуството. На него са посветени знаменити творби на световноизвестни художници и писатели. Страсти, омая и щастливи мигове с шоколад има във всякакви истории от вековете.

Жан-Етиен Лиотар рисува картината „Шоколадовото момиче”, която и днес предизвиква възхищение у всеки зрител, посетил Дрезденската галерия. През 18-и век

момичето от платното предизвиква бурно обсъждане

в оживени дискусии. До днес съществуват две версии. Първата твърди, че на картината е изобразена Анна Балдауф, дворянка с добро възпитание, но бедна и принудена да работи във виенска сладкарница. Веднъж австрийският княз Дитрихщайн се отбива да изпие чаша от дошлия на мода горещ шоколад. Тогава младата сервитьорка го поразява, той се влюбва в нея от пръв поглед и я прави своя жена. А на сватбата й поднася картината, на която е нарисувана от Лиотар в първоначалния образ, който поразил аристократа.

„Шоколадовото момиче“ на Жан-Етиен Лиотар

Според втората версия, която е много по-прозаична, за прототип на модела послужила Нанел, момиче от простолюдието, от бедно семейство, чиито членове от времена слугували на господарите си. А женската половина не отказвала особени услуги на богати господа.

Майката възпитава дъщеря си в хитрост и пресметливост. Нанел работи като прислужница в аристократично семейство, където често гостува княз Дитрихщайн. Тя използва целия си потенциал, за да привлече и задържи вниманието му, омагьосва аристократа и скоро обществото е скандализирано от новината за бъдещата им сватба. Лиотар получава поръчка за портрет на избраницата на княза, но го предупреждава да внимава с подобни жени. Бракът обаче се оказва щастлив, а простото момиче наследява съпруга си след скорошната му смърт и се превръща в призната светска лъвица. Картината е известна и с друго – това е първата в света запазена търговска марка, още от края на 19-и век и до днес образът й краси шоколадовите продукти Baker.

Лекомислената Марго донася слава на маестрото

Пиетро Лонги е венециански живописец от епохата на Просвещението, който обожавал жанровите сцени, притежавал тънко чувство за хумор. На платното си „Сутрешният шоколад” той изобразява дошлия на мода обичай, по който тъкмо се увлекли знатните хора на Венеция – да пият шоколад сутрин.

„Чаша шоколад“, Пиер Огюст Реноар

Пиер Огюст Реноар признавал, че картината „Чаша шоколад” нарисувал през 1878 г., за да се хареса на публиката и, разбира се, за пари. Благодарение на нея художникът започва да получава поръчки за портрети, да съществува относително прилично и най-важното – да рисува за свое удоволствие импресионистичните си шедьоври, които го прославят.

За картината позира Маргарита Легран, любовница и муза на Реноар, със своеобразна, но по своему привлекателна външност. Марго е страстна и весела девойка, движи се в съмнителни кръгове и е доста лекомислена. Въпреки всичко, художникът е силно привързан към нея и много страда след смъртта й, причинена от едра шарка.

Литературата и киното не остават по-назад

Роалд Дал е авторът на приказната повест „Чарли и шоколадовата фабрика”. Той написва тази повест за бедното момче, попаднало в удивителната фабрика на Уили Уонка, създадена в духа на рождественските истории по Коледа. Доброто момче Чарли Бакет повече от всичко на света обича шоколад. То получава законна награда да посети шоколадовата фабрика на Уили Уонка. След доста перипетии става неин собственик, заедно с всички чудеса, включващи ливада със захарна трева, шоколадова река и дори малки човечета умпа-лумпа на ръст до коленете на възрастен, които се трудят за производството на чудесен шоколад.

„Чашка шоколад“, Лиотар

Повестта е екранизирана два пъти. Първият филм „Уили Уонка и шоколадовата фабрика” не се харесва на Роалд Дал. Според него в центъра на вниманието на режисьора Мел Стюарт трябвало да бъде Чарли, а не Уонка. Вторият филм – „Чарли и шоколадовата фабрика”, е сниман от Тим Бъртън, който наблъсква сюжета със зловещи подробности от детството на Уили Уонка, които всъщност отсъстват в книгата. Ексцентричният персонаж се играе от не по-малко ексцентричния Джони Деп.

Джоан Харис създава романа „Шоколад”. Британската писателка е позната и от едноименния филм. В затънтено френско градче заедно с карнавала се появяват Виан и малката й дъщеричка. Тя отваря магазин за шоколад и скоро се оказва в центъра на вниманието на жителите на градчето, тъй като приготвя за всеки от тях точно такова сладкарско изделие, което му помага да усети по-скоро вкуса на щастието. Оказва се, че тя умее да отгатва желанията на другите и да им доставя щастливи мигове. Докато в градчето се появява интересен непознат – във филма на Ласе Халстрьом това е Джони Деп, отново актьорът, къде без него! В ролята на Виан е ослепителната актриса Жюлиет Бинош.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.