В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народният съд и Възродителният процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Любомир Дацов, финансист, пред “Труд”: 2,5% ръст на икономиката е недостатъчен за догонване в ЕС

– Г-н Дацов, как с няколко думи определяте проектобюджета на държавата за 2017 г.?

– Има няколко хубави и едновременно с това смущаващи неща. Ако започнем от хубавите, бюджетът може да се каже, че бавно се връща на едни нормални нива от годините около 2006-а, когато приходите бяха високи и когато бяха постигнати добри резултати в борбата с контрабандата, в работата на данъчната система и приходните администрации. Тази тенденция изглежда устойчива. Бяха направени изключителни подобрения в оценката на макроикономическите параметри на икономиката и сценарият на бюджета отговаря на това, което е заложено като макроикономическо развитие на държавата. Бюджетът отново се връща на онова равнище, в което има предпоставка за разговор за качеството на бюджетните приходи и разходите. Защото един от големите недостатъци, който малко от малко остава в миналото, е, че бюджетът се правеше по чисто количествени измерители, а разговорът за ефективността на разходите, за тяхното качество, ефектът от това, че се харчат огромни пари, оставаше встрани. Сега с бавни стъпки се наблюдава завръщане на този тип говорене и опит след анализ на плащанията те да се вкарат в отделни политики.

– Звучи добре, какви са притесненията за финансите на държавата?

– Винаги съм смятал, че трябва много стриктно да се спазва бюджетната дисциплина и т.нар. добри практики, според които в добри времена трябва да се трупат резерви, а в лошите държавата да бъде по-активна и да ги използва. Ако през последните години България е в добри времена, е редно вече да бъдем или на балансиран бюджет, или на превишение. Бюджетът тази година ще бъде балансиран или с повишение на брутния вътрешен продукт (БВП). Изразходването на средства дори и в държавната администрация си има ограничения, така че едва ли ще могат да похарчат всичките тези огромни пари, които са налични. Това е добрата новина. Лошата е, че отново се планира дефицит – и за следващата, и за по-следващата година. Намира се оправдание, че било заради еврофондовете. Продължаваме в добри времена да имаме дефицити, а живеем в един несигурен свят от икономическа и политическа гледна точка. Знаете, че и Русия, и Китай, и Бразилия – три от най-големите икономики, определящи динамиката на света в момента, се намират в криза или намаляват растежа си, а това се отразява върху целия останал свят независимо от относително добрите данни за първите шест или осем месеца на европейската и българската икономика.

Вече излизат първите данни от последното тримесечие на 2016 г., което подсказва за забавяне или влошаване на трендовете на резултатите. За икономика като нашата, в която подобряването на състоянието в последните години дойде от увеличен износ, това е сериозен риск от забавяне на растежа и предпоставка за намаляване през следващите години. В политически план какво ще се случва в Близкия изток е трудно да се предположи и да бъде оценено. Когато имаш повече от една несигурни граници, където нещата буквално бълбукат и кипят, това се отразява в настроението и на инвеститорите. Ако погледнете макропрогнозата на самото правителство, има два огромни проблема, които съм сигурен, че не са непознати на вашите читатели – проблемът с пазара на труда, който се задълбочава и на това много ниско ниво на заетост с намирането на неквалифицирани кадри. Другият е нивото на инвестиции, което определя ниската възможност за по-висок растеж в икономиката през следващите няколко години, т.е. имаме сбор от фактори, които представляват по-скоро предизвикателства, отколкото нещо друго, и свързани със самата бюджетна политика изискват от нея да има повече резерви, номиналните индикатори да изглеждат по различен начин.

– В проектобюджета е заложен ръст на икономиката догодина от 2,5%. Доколко реален е този показател за вас?

– Определям икономическата прогноза на правителството този път като много по-реална. В доклада към бюджета действително са посочени тези рискови фактори. Оценката за потенциала на растежа, т.е. за състоянието на пазара на труда, на инвестициите, идва от самото правителство, което просто не набляга на тях, а подчертава определени позитиви и това е напълно естествено.

– 92 млрд. лева е прогнозният БВП през 2017 г., с 5 милиарда до 97 млрд. лева ще расте през 2018 г., а през 2019 г. правителството вижда икономика, която произвежда над 100 млрд. лева. Какво означава това?

– Това са номинални цифри и на хората, които не са длъжни да разбират икономика, трябва да кажем, че БВП се състои от два компонента – реален икономически растеж и инфлация. България започна да генерира икономически растеж, за тази година той може и да достигне до 3% и това е много добра новина. Другото нещо е инфлацията. През последните няколко години имаше по-скоро дефлация, така че това влияеше намаляващо на изменението на цените, през следващите години се очертава да има инфлация, която ще доведе до по-високо изменение на номиналните стойности на БВП. От тази гледна точка между 4 и 4,5% номинално изменение на БВП е абсолютно нормално за България, дори недостатъчно. На този етап всеки един растеж, който е под 4% годишна база, е абсолютно недостатъчен. Друг е въпросът, че видимо икономиката има структурни проблеми.

– Това означава, че 2,5% ръст на БВП през 2017 г. е недостатъчен?

– Зависи как го оценявате. Абсолютно недостатъчен е от гледна точка на стремежа ни да вървим напред и да догонваме останалите европейски държави в ЕС.

– Една Румъния прави ръст от 6%, ако ще се сравняваме с тях като съседни държави, станали член на ЕС в един и същи момент.

– До 2009 г. ние вървяхме паралелно с Румъния. След това нещо се случи и румънската икономика започна да расте около 3% средногодишно, а ние стояхме около нулата. Де факто в България едва от 2014 г. имаме възстановяване на икономиката и трансформация на показателите за растеж – по-висока заетост, растеж над 2% на БВП. Въпросът не е толкова сравнението с Румъния, колкото, че сме на ниво под средното в Европа. Сменяме позицията си спря останалите.

– И работодатели, и синдикати онзи ден на Националния съвет за тристранно сътрудническо възразиха срещу увеличението на парите в нереформирани системи, как гледате на тази критика?

– Бюджетът е ефективен елемент за стимулиране на държавните институции и секторите, в които се правят реформи. С него няма как да бъдат направени тежки реформи по сектори. Ако има някаква забележка, тя трябва да бъде към министрите, към правителството, че е твърде колебливо, и реформите, които се правят, имат по-скоро негативен ефект. Единствената сфера, в която нещо се случва, е образованието. През последните пет години там всичко вреше и кипеше и сега нещата се успокояват.

– Връщам ви върху един акцент на бюджета – заложено е 1% ръст на осигуровките, нещо важно и за бизнеса, и за работниците. Обяснението е, че с този ход ще се намали дупката в бюджета?

– Оценявам го като безсмислен ход. Това няма да реши проблема във фонд „Пенсии”, т.е. в първия стълб на пенсионната система. Това повишение има роля за цялостната фискална политика, но няма отношение към пенсионната реформа. Много по-добре е да се търси онова решение отпреди време, когато беше предвидено увеличение с 2% на вноските за втория стълб, в момента те са 5%, идеята беше те да станат 7%. Преди две години екипът на министър Ивайло Калфин реши вместо тези 2% да отидат във втория стълб, те да отиват в първия. Само че от гледна точка на стратегия е ясно, че поради чисто демографски причини не може да има устойчиво или друго развитие на пенсионния стълб, освен ако не се базира на т.нар. фондови принцип във втория стълб. Там парите са недостатъчни. Ние запушихме дупките, но лишихме втория стълб от развитие, което ще се усети в бъдеще. На практика какво се получава – не решаваме нищо, подронваме устойчивостта на пенсионната система, за да закърпим проблеми, които съществуват в момента, но това не е устойчиво на фона на това, че товарим бизнесът с 2%.

– Говорейки за това, не мога да не ви питам за бюджета на НОИ. Догодина е заложено дефицитът да намалее до 4,4 млрд. лева, но това е огромна дупка. Има ли излизане от нея?

– Няма как да има, независимо кой какво ви говори. Простата математика винаги е вярна. Пенсиите като цяло са показател на демографията. Сегашният модел означава, че тези, които работят, осигуряват пенсиите на тези, които са се пенсионирали. Има едно просто правило, математическо, според което трима работещи да осигуряват един пенсионер, за да има покритие на т.нар. коефициент на зависимост в съотношението пенсия – работна заплата, например между 70 и 75%. Когато двама работят в една икономика, за да се осигури един пенсионер, този коефициент е около 50-55%. В нашия случай един работещ осигурява един пенсионер и съотношението на пенсиите към работната заплата е 40-45%. За съжаление това няма изгледи да се промени през следващите 20-25 години. Всякакви такива измислици, че като вдигнеш вноските, ще събереш повече за пенсии, просто не работят. Това може да доведе само до определена неефективност в икономиката и влошаване на конкурентоспособността, защото това са директни разходи за труд, които намаляват заетостта в един дългосрочен план.

 

Нашият гост

Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет в парламента – независим орган, който следи изпълнението на бюджета е коректив на Министерството на финансите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. „До 2009 г. ние вървяхме паралелно с Румъния. След това нещо се случи и румънската икономика започна да расте около 3% средногодишно, а ние стояхме около нулата.“
    Какво се случи? На власт дойдоха =о=л=и=г=о=ф=р==е=н=и=, които като не могат да управляват го удариха на рекет и крадене. Ето това се случи.

  2. А от 2014 до сега пак същите =боклуци увеличиха външния дълг на България с цели 40%, до края на мандата може да го удвоят. 2,5% ръст на икономиката на фона на това яко крадене е мизерно.

  3. Любе, абе за ква икономика става въпрос изобщо? То, за да расте нещо, трябва първо да го има, нали? А просията – колективна и индивидуална, траншеите/европрограмите, магазинчетата по улиците, натъпкани с китайска стока, може турска, ти икономика ли наричаш? А ти си бил министер и ако ти не ги разбираш нещата сме тотално изгубени, а то и ако икономическата насоченост, обхващаща просията, продължи следващите 5-10 г не говорим за 20-25 сме аут като държава.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.