Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с партулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Могат ли да ме уволнят дисциплинарно от разстояние?

400 лв. осигурителен доход за фермерите Пчеларите се обявиха против вдигането на прага до 560 лв.

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 20 ноември 2018

Волен Сидеров: Нямам амбиция за постове в изпълнителната власт

Москва пусна кадри от полет на новия Су-57 над Сирия (ВИДЕО)

Влак дерайлира край Симитли, ранен е машинистът

Борисов води бизнесмени в Мароко Премиерът получи покана от крал Мохамед VI през септември

Софийският районен съд е потвърдил наложената от Сметната палата глоба от 1000 лв. за Лозан Панов

Любомир Левчев: Илюзиите, които се разтопяват пред очите ни

Анжела Димчева и Любомир Левчев, написал предговора към новата й книга „Игли в съня“.
Анжела Димчева
Анжела Димчева

Държите в ръцете си една необичайна книга – “Игли в съня”, сборник от философско-поетични фрагменти, които могат да бъдат причислени към жанра на кратката или афористична проза, бидейки разнообразни по съдържание, метафоричен изказ и морално-интимни послания. Тези кратки фрагменти са писани от Анжела Димчева в продължение на четири години и отразяват нейното виждане за света и човека в началото на ХХІ век. Акцент е сложен върху същността на изкуството, в частност върху ролята, битието и сложния вътрешен мир на твореца в България днес; тя не налага категорично мнението си, а говори с кристално ясни метафори за вариативния характер на ред понятия и актуални дилеми на взаимоотношенията в съвременното общество: любовта, лицемерието, омразата, нещастието, религията, смъртта, измамата, парите, кражбата на идеи, думите, завръщането, илюзиите, завистта, “безкрайния преход”, самовнушението, отмъщението, свободата, пресечната точка и т.н. Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни – това ни казва с тези фрагменти авторката.

“Игли в съня” е своеобразен влог в критико-есеистичната мисъл на българската литература – написана от поет и литературен критик, познаващ добре проблемите на българските писатели.

Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното – отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това.

откъс
Анжела Димчева – „Игли в съня“

Корицата на „Игли в съня“
Корицата на „Игли в съня“

В Украйна излезе книгата с лирични фрагменти “Игли в съня” (2017) от поетесата Анжела Димчева. Изданието е двуезично (български и украински език) и е дело на издателство “Твердиня” (гр. Луцк).
Блестящият превод е реализиран от поетите Микола Мартинюк, Виктор Мелник и Бойка Драгомирецкая. Томчето е илюстрирано с 18 рисунки на Райна Дамяни. Премиерата на книгата ще бъде в София на 10 март в литературен клуб “Перото” с личното участие на тримата преводачи и на художничката.
България е петно от пепел върху картата на света.
• • •
Християнската цивилизация се предава без бой – това е кризата на религията, в която след 2000 години вече няма истинна вяра, а само глобални интереси – днес европейските църковни институции са просто едни финансови корпорации.
• • •
Поезията е най-заразната болест, която се лекува само с още повече поезия…
• • •
Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.
• • •
Толкова е изпълнен въздухът с аерозоли лицемерие, че хората започват да мутират. Плоскостта на видимото е всъщност ребус от привидности.
• • •
Милиони хора са праведни, но само от гледна точка на религията. Още повече са грешници, защото това е тяхната религия.
• • •
Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.
• • •
Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.
• • •
Най-страшното не е цунами в океана от хора, а празната стая, в която сме се обичали.
• • •
След хиляди придобивки и загуби по пътя най-сетне разбираме, че никой не може да ни отнеме само смъртта.
• • •
Кражбата на идеи никой не я забелязва. Нима антиматерията би могла да се измери на кантар?
• • •
Аз нищо не измислям, думите са самозараждаща се плазма. Който може – я облагородява, който иска – я обсебва, който страда – я дарява.
• • •
Сънят… Само в него никой не ни подслушва… Но успяваме ли да изкрещим най-важното?!
• • •
Да отворим прозореца, преди “прозорците” от компютърния екран да ни зазидат окончателно…
• • •
Когато спреш да се интересуваш от себе си, разбираш, че всъщност никой не се интересува от тебе.
• • •
Изкуството не иска жертви, защото то самото е жертва на признатия гений.
• • •
Една свещ ми е достатъчна – ще успея ли с поглед да я запаля, като си мисля за теб?
• • •
Дишам в графика, работя в карикатура, движа се в плакат, говоря в анимация, остарявам в скулптура… Но вали нежност в чужда живопис.
• • •
В града природата е уморена. Никой не забелязва сезоните. Климатикът е заковал равновесието на извънприродния човек, а интернет му е внушил, че е вечен.
• • •
Ако и душата можеше да се опакова, Кристо би бил повече от папата… Но всъщност неговото изкуство е един добре рекламиран пазарен символ.
• • •
Ледени висулки проглеждат към мене, задават отговор и отминават… Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.
• • •
Майката знае всичко, може всичко, тя е островът на спасението, докато детето не се влюби… в компютъра.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.