На 20 май 2019 да почерпят

Ето ги финалистите в „Гласът на България“

Експлозия е избухнала в иракската столица Багдад

„Политическо чудо” на изборите в Австралия Управляващите спечелиха при прогнозирана победа за опозицията

Бойко Борисов обсъди с Хайко Маас актуални теми от двустранен характер, както и въпроси от дневния ред на Европейския съюз

Австрийската прокуратура се е отказала да започне разследване по отношение на Щрахе

Димитър Попов, бившият вратар на ЦСКА и „Левски“, ексклузивно пред „Труд“: Американската мечта е капан за балъци

Натура 2000 глътна хиляди частни имоти по Черноморието Заради фалшификациите на „еколозите“ местните не могат да се разпореждат със земите си

Президентът Радев: Срещите за нов главен прокурор са в отговор на обществените очаквания

Проверяват 19 къщи за гости в Сапарева баня

Белгия даде заявка да превъоръжава пехотата ни Куполите и оръдията на John Cockerill Defense имат жизнен цикъл до 50 г. при високо качество

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 май 2019

Швейцария затяга правилата за оръжията Изискваните от ЕС мерки бяха одобрени на референдум с 67% срещу 33% против

Калоян Паргов: София може да бъде като Прага, Загреб, Братислава, но не с това управление

Любомир Шейтанов: Млади треньори се учат на гърба на млади вратари у нас

Любомир Шейтанов е бивш страж на „Черноморец“, „Добруджа“ и „Нефтохимик“. След края на активната кариера започва работа като треньор на вратарите у нас. На три пъти е изпълнявал тази длъжност в националния отбор на България. Бил е част и от треньорския щаб на „Левски“, „Лудогорец“, „Литекс“, „Локомотив“ (Пд), а за последно в „Омония“ (Никозия). 57-годишният специалист е работил с всички водещи играчи на този пост у нас.
Пред „Труд“ той коментира вратарската криза в Първа лига, националния отбор и „Левски“.

– Следите ли какво се случва в Първа лига и най-вече под рамката на вратата, г-н Шейтанов?
– Следя, естествено. Впечатление прави най-вече обстоятелството, че за титлата се борят три отбора, което прави шампионата по-интригуващ. Но под рамката, както се изразихте вие, нищо не ми прави по-сериозно впечатление. Никой не се откроява чак толкова. Няма вратар, който да се доближава до нивото на Владо Стоянов. Някой не разполага с класа като неговата. Тук е моментът да му пожелая скорошно възстановяване и да се върне отново в игра.

– Кой вратар все пак се изявява най-добре през настоящия сезон?
– За съжаление голяма част от по-стабилните вратари са чужденци. Виждаме, че и в „Ботев“ (Пловдив), а и в „Берое“ не пазят българи. В „Лудогорец“ също са двама чужденци, но при Хорхе Браун има леко отстъпление. Мартин Луков от прловдивското „Локо“ също има качества, но да видим как ще се развие. Мога да кажа, че за мен Душан Перниш от „Берое“ в момента е най-добър. Не прави груби греши и е стабилен. Във „Витоша“ (Бистрица) има млади момчета, но те тепърва ще се развиват.

– За пръв път от много време двама от фаворитите за футболист на годината са вратари – Пламен Илиев и Георги Петков. Заслужено ли е и радва ли ви този факт?
– Разбира се, че ме радва. Познавам много добре качествата и на двамата. Пламен Илиев прави уникален сезон не само в националния отбор, но и в Румъния. Георги Петков пък едва ли не сам спечели Купата на България през май месец. Ако бях журналист, щях да сложа и двамата на първо място (смее се). Вярвам, че ще бъдат в тройката за 2018 г. През годините видяхме като победители Николай Михайлов, а след това и Владислав Стоянов, което е добре за репутацията на вратарите ни.

Георги Петков

– Изненада ли ви присъствието на Георги Петков в националния отбор?
– На тези години той бе взет, за да спаси положението. И го направи. Даде му се възможност, но тук темата е много по-дълбока. Защо се налага да пази той, а не някой от по-младите?

– Липсва ли доверие към българските вратари, след като водещите клубове у нас залагат все повече на чужденци?
– В момента няма завършени вратари. Има така наречените „интернет треньори“. Гледат как тренират вратарите в „Байерн“ и „Барселона“ и се опитват да копират същото. Учат ги да играят с крака, а те … не могат да ловят топката с ръце. На 20-21 години още ги смятаме за млади, а виждаме, че в Европа е по-различно. Просто се работи грешно в школите, методиката е сбъркана. Интернет е информация, но не и знание. Трябва да знаеш какво правиш и защо го правиш. Всеки допуска грешки, но трябва да се учиш, да се развиваш. Виждам, че обвиняват сега това младо момче от Италия, което работеше в „Левски“ (б.а – Доменико Ботичела) за кризата. Извинявам се, но италианци и испанци са номер едно при създаването на вратари. Тези две школи са доказани в цял свят. Съмнява ме, въпреки че е млад, той да не знае как да работи с играчите на този пост.

– В този ред на мисли има ли криза на вратари у нас в момента или това е лошо съвпадение на обстоятелствата?
– Има и тя е очевидна. Щом се стигна до там Георги Петков да пази за националния тим на 42 години. Аз работих в представителния ни отбор през 1998 година, когато бях в щаба на Димитър Димитров. И тогава също го викахме в отбора. А сега е 2018 година…
Погледнете какво се случва в Полша, Словения, Словакия, дори и Румъния. Вадят вратари, а някои от тях пазят във в Топ 5 на първенствата в Европа. А у нас млади треньори се учат на гърба на млади вратари. Методиката е сбъркана, както вече казах, и трябва да се започне оттам. В противен случай рискуваме след време да няма кой да пази за националния тим. Типичен пример е Георги Китанов. Добър страж, беше считан за уникален талант преди 3 години, а сега не играе. Той не е виновен, просто не са работили правилно с него. А Къде са Кольо Донев, Стефан Стайков и Стоян Йорданов? Да, възрастни хора са, но могат да помогнат. Защо не ги назначат в отборите на хонорар, да помагат на младите треньори, които сега се учат. Ще им дават съвети. Разберете ме, не съм против младите специалисти, но те трябва да имат ясен план за развитие на талантите.

владо стоянов

– Има ли нещо по-специфично, върху което трябва да работят родните вратари. Всеобщо мнение е, че изпитват трудности при центриранията?
– Всеки, който не разбира от футбол, обвинява вратарите, че не са добри при центрирания. Това не е така. Отделен въпрос е и как се тренира този компонент от играта. Виждали ли сте как го правят треньорите у нас? Двама или трима вратари, заедно с техния наставник, си центрират топки. Но го няма онзи момент от мачовете, където има струпване на футболисти. Един голям треньор в „Барселона“ преди 10 години взимаше футболисти от първия отбор като част от тренировките на вратарите. За целта, разбира се, трябва да има разрешение и от старши треньора. Но така се доближаваш до ситуации, които могат да се случат и в официалните срещи.

– Кое е най-важното за играчите на този пост, за да поддържат добра форма?
– Най-важното е да се роди вратар, защото вратар не се става, вратар се ражда. В последствие може да се развие или да не успее да се реализира, но това е най-важното качество. Иначе в модерния футбол се вижда, че те трябва да бъдат бързи. Бавни вратари нямат място на терена. Някои статистики на водещите клубове в света показват, че играчите на този пост пробягват по време на мач по 5000-6000 метра.

– Кой е най-добрият чужденец, пазил у нас?
– Райс М`Боли беше интересен играч. Пази силно, стигна и до националния отбор на Алжир, с който игра на финалите на две световни първенства. Боян Йоргачевич също имаше качества. Да, той не беше някаква супер класа, но за нашето първенство не ти и трябва.

– Няма как да не ви попитам и за случващото се на „Герена“. Много мнения се изказаха за играта на вратарите. Факт е, че феновете не помнят друг такъв случай тимът да е агонизирал на този пост.
– За мен това е резултат на грешки, допускани през годините. Тази криза, както я наричате вие, е следствие на много събития. Споменахме Пламен Илиев, но кой го пусна да си тръгне от клуба? На колко години той бе освободен? Мисля обаче, че нещата на „Герена“ се променят. А последните анонсирани промени с назначението на Павел Колев ще окажат положително влияние. Важното е, че търсят причините за случващото се и решение на проблема.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.