Държавата ни отново закъснява в реакцията си за преброяването в Северна Македония

По традиция активният политически сезон при съседите край Вардар започва след Богородичните празници, които там се честват на 28 август. Мине ли Голяма Богородица, ето ни и нас - на 1 септември стартира поредната нова учебна година, депутатите се връщат към рутинната си работа в Събранието, правителството и неговите институции бавно и полека се отърсват от лятното си настроение, а тук-таме в Скопие и в провинцията започва да мирише на печени червени чушки. Няма нужда да поглеждаш календара на стената или на бюрото - есента е дошла.

Тази година обаче е особена. Политическото лято не изчака да се съобразява с Божия календар, по който Македонската православна църква- Охридска архиепископия върши делата си. Новата вълна от Ковида, другата вълна - от пожарите на територията на страната, го обърнаха наопаки. Наложи се Зоран Заев да прекъсва отпуската си, за да се появи на местата с огнените стихии, в гасенето на които помогнаха и български пожарникари.

И други неща направиха политическото лято нетрадиционно. От първи септември започна вторият етап от преброяването на населението и имотите на гражданите на Северна Македония, което, ако си спомняте, бе отложено от пролетта по настояване на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ. Все пак статистическата операция се проведе в рамките на месец март, когато бяха описани главно гражданите на Северна Македония, живеещи в чужбина. Официални данни за резултатите от това частично преброяване не бяха съобщени, но от промъкналите се данни личи активността при анкетирането от страна на живеещите временно зад граница граждани на Северна Македония, определящи се като етнически албанци.

Даже се появиха тревожни сигнали, че ако това етническо съотношение от чужбина се пренесе на терена в самата държава, нещата ще „загрубеят“, както се казва. Колкото повече албанци се запишат при преброяването, толкова повече ще се увеличава квотата на тяхното присъствие в управлението на държавата. Според последното и единствено преброяване, реализирано в Република Македония през есента на 2002 г., албанците бяха записани като 25,7% от общия брой на населението. Това означаваше, че те са една четвърт от двата милиона и нещо граждани на Република Македония. Работех тогава в Скопие и много добре си спомням колко дълго, неестествено дълго Държавната статистика обработваше данните от преброяването. Чак шест месеца след края на операцията резултатите бяха внесени в парламента, което пък породи слухове, че истинската причина за забавянето е натискът от страна на албанския етнически фактор техният процент да надхвърля двадесет на сто.

Да не забравяме - става дума за есента на 2002 г. Само десет месеца преди това, на 13 август бе подписан Охридският мирен договор, чиито клаузи наскоро след това бяха включени в Конституцията на страната. Според една от тях долната граница на демографско присъствие, която дава право на употреба на майчиния език и на ползване на знамената на въпросната общност при тържествени случаи, е двадесет на сто. Е, за да не изглежда така, че нещата наистина са манипулирани и докарани до там само леко да надхвърлят тази граница, албанците бяха записани като 25,7 на сто. По-прилично е, нали? Една четвърт, което означава, че всеки четвърти служител в държавната администрация трябва да бъде етнически албанец.

И ето двадесет години от тогава, от Охридския договор, представителите на политическите партии на албанците в страната, независимо дали са управляваща коалиция или са в опозиция, следват това правило и ревностно следят спазването на етническата квота в държавната администрация. Е, има сектори, в които тя не е достигната, да речем, в армията, в полицията и в Македонската академия на науките и изкуствата, но и това ще стане. Борбата в сегашното преброяване ще бъде за това онзи процент от 2002 г. да бъде надхвърлен, албанската етническа общност в Северна Македония да „завоюва“ нови демографски параметри, а оттам и навлизането в управлението на страната да стане по-масово. Това носи риск от депрофесионализация и до рязко понижаване на качеството на услугите, които държавната администрация предлага. И до други проблеми води, но това си е вътрешна работа на Северна Македония, на нейното правителството и институции. Както се казва, да се оправят.

Но преброяването засяга и нас, българите, и държавата ни. Нищо от това, което искахме от Скопие за предстоящата статистическа кампания, не е изпълнено. И този път хората с българско самосъзнание, които се осмелят да се декларират пред анкетьорите като българи, ще бъдат вписвани в графата „други“. Главната цел на властите край Вардар е да покажат, че бройките на граждани от Северна Македония, които имат българско гражданство, са недействителни или нереални. Или най-малкото, че притежаването на български документи за самоличност не е било продиктувано от осъзната принадлежност към българското племе, а по чисто прагматични причини - свободно пътуване в Западна Европа, право на работа там и така нататък.

Ще бъде търсен аргумент, за да се покаже, че искането българите да бъдат вписани в Конституцията на страната не може да се случи поради малкия брой описани в анкетните карти македонски граждани. Пък и Зоран Заев, който непрекъснато повтаря мантрата, че ЕС морално бил задължен към Северна Македония за нейно членство, продължава да се държи обидно по отношение на претенциите на българите в страната му. За сметка на вниманието, което отдели на представители на хърватите в Северна Македония, които също искат вписване в Конституцията и правят всичко възможно това да се случи. И бъдете сигурни, че ще видим хърватите като етническа общност, които ще се наредят до останалите в Конституцията, докато българите... е, ще трябва да почакат.

Като медиен човек обаче си мисля няколко неща: и по отношение на преброяването при съседите българската политика показва една своя традиционна слабост. А тя е да проявява интерес циклично, инцидентно, от време на време, от кампания на кампания. Къде са обещаваните постоянни кореспонденти на основните български медии в Скопие, къде са пътуващите екипи, които да проверят дали местните власти оказват натиск върху хората с българско самосъзнание. През последните месеци да се наречеш българин край Вардар, си е чиста проба акт на храброст, който у нас не се оценява достатъчно. Къде са автентичните разкази на хората, проявили подобна смелост. Какво чакаме още?

През миналата година и началото на тази доста медийни проекти бяха разработени, внимание се отделяше на темата. Дори нашето външно министерство се включи като продуцент на някои от тях. Някой ще каже, че това беше оправдано, за да се аргументира позицията на страната ни да откажем съгласие Северна Македония да започне преговори за членство в EС. Може и така да е, сигурно и вътрешните ни политически трусове да са по-важни за нас. Но докато се питаме ще ходим ли на трети избори за тази година, току виж онези край Вардар си опекли баницата в опита си- който никога не е преставал, да ни натрият носа. Този път чрез резултатите от преброяването.

А на нас ще остане само да хленчим, че пак сме останали неразбрани.