Магнетизмът на родния край привлича Весела Лечева

Депутатката от БСП тачи красотите и магията на Велико Търново и околностите на болярския град.

Красотата на родния край и спомените от детството привличат Весела Лечева. Депутатката от БСП от Великотърновския регион успява да съчетава служебните ангажименти с посещения на любими места „заключени” около Велико Търново, Арбанаси, Горна Оряховица.

„Обичам тази част от България. Не пропускам случай да не се разходя и да почерпя сила и енергия от знаковите исторически обекти, от причудливите природни кътчета и съхранените до днес светини в района”, казва Весела Лечева.

Петкратната световна и вицеолимпийска шампионка отмаря от напрегнатото ежедневие на хълма Света гора, който е превърнат в най-големия парк на старата столица, От най-високата му точка се разкрива чудна панорама.

„С часове мога да се любувам на прекрасната гледка. От тази висина ясно се виждат крепостта Царевец, старинната част на болярския град с накацалите една върху друга вековни къщи, които днес са паметници на културата, кадетралния храм”, споделя Лечева.

Тя доверява, че изпитва особено умиление, когато минава по живописната и романтична улица „Гурко”.

„Навремето като дете с родителите ми живяхме 6-7 години на квартира във възрожденската част на Велико Търново. Домът ни беше над река Янтра в близост до етнографския музей „Сарафкина къща”. Една къща обитавахме три семейства и с бившия ректор на великотърновския университет проф.Пламен Легкоступ сме израсли заедно”, разкрива Весела Лечева.

И когато отдели време за разходка в околностите на старопрестолния град, известната дама задължително включва в маршрута и местността Ксилифор, който е на около 2 км от Велико Търново и е в подножието на архитектурния резерват Арбанаси.

„Това приятно за излети и пикници място също ме връща назад в годините. Като малка посещавах седмична детска градина към тъкачната фабрика „Мавриков”, която бе разположена в Ксилифор. Зимите бяха изпълнени с истински забавления, защото родителите ми, с които по това време живеехме във фамилната къща в Арбанаси, идваха да ме вземат от градината и с шейна ме прибираха у дома. Пътят през Ксилифор минаваше и покрай езеро, което през зимата замръзваше и се превръщаше в ледена пързалка за децата от околността”, връща се в красивите си спомени Лечева.

Днес тя с удоволствие разглежда пръснатите по поляните дървени скулптури на приказни персонажи, които са дело на студенти от Факултета по изобразително изкуство към великотърновския университет.

Народната представителка обожава известната Божур поляна край Горна Оряховица. Районът е примамливо място с красивата си природа, но най-вече с осеяните през пролетта поляни с дъхави божури.

„От майка си знам, че още когато е била бременна често е ходела на разходки в тази местност. Когато бях ученичка ни водеха на излети до хижа „Божур”, правехме хербарии, изнасяха ни уроци по ботаника. В непосредствена близост пък е манастира „Свети Пророк Илия”, реди Лечева.

Като най-свидно място за нея обаче си остава китното село Арбанаси. Особен сантимент изпитва към чешмата на площада.
„Ваканциите прекарвах в къщата на своите баба и дядо. Родът на баща ми беше голям. Като деца ни учеха на труд. Всеки ден носехме вода от селската чешма у дома с дамаджани, с менци, с котли на около 400-500 метра и това беше основно задължение на децата във фамилията. Непрекъснато помагахме в домакинството, в двора, в градината. Дядо ни качваше в 6 часа на каруцата и отивахме на нивата. Тази селска идилия сплотяваше семейството и ни възпитаваше”, разказва с умиление Весела Лечева.

Депутатката навестява и известната Констанцалиева къща. Леля и била уредник на обекта, който е един от най-забележителните и представителни паметници на жилищната архитектура в Арбанаси. Първоначалното и изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до типичния арбанашки стил, в който е днес.

Лечева признава, че когато се разхожда по арбанашките улички, усеща духа на миналото. Старите къщи са като жива история, а сред тях е и емблематичната Хаджиилиева къща. При всяко идване в Арбанаси тя не пропуска да посети двата девически арбанашки манастира.

„Светата обител „Св.Никола” е свързана с дългогодишна семейна традиция. В църквата към манастира са кръщавани дядо ми, баща ми, а наскоро и третото дете на брат ми. Манастирът е изграден през Второ българско царство. По-късно, през XVI в. е разорен, а след това възобновен с помощта на местен болярин, но в следствие на набези и земетресения отново е разрушен. Според преданията най-святата икона там била донесена от Гърция. Легендата разказва, че Богородица, която се пази в обителта, изпълнява желанията на силно вярващите хора, които имат богоугодни добри и благочестиви мисли. Това може да се провери веднага. Казват, че след като изкажете молитва пред иконата и споделите молбата си, трябва да залепите монета върху лицето на Божията майка. Ако монетата се задържи, значи Бог е чул молитвата ви и ще изпълни молбата ”, разказва Лечева.

Като особено свято място тя почита и манастира „Света Богородица”, в който на почит е чудотворна икона на Божията майка. Пред лика на Бородица Троеручица са ставали много чудеса.

„Манастирската църква датира от XVI век и в нея се съхранява чудотворната икона, донесена от Атон. Смята се, че тя е предпазила няколко пъти манастира от изпепеляване. Иконата е обкована със сребро, като част от средствата са дарени от великотърновски търговец, чието дете оздравяло след молитва пред Божията майка. Според преданието след превземането на Царевец от турците, монахините изоставили светата обител. Преди това обаче снели иконата на Божията майка от иконостаса и я закопали дълбоко в земята, за да не бъде поругана от мюсюлманите. Сто години по-късно иконата била открита от пастирче. Момчето водело стадото на чорбаджията на паша, когато чуло плач, идващ от недрата на земята. Започнало да копае и намерило иконата. Нарекли я „плачещата икона“. Смята се, че иконата има лечебна сила и е чудотворна.

Друга легенда разказва как Богородица се явила на монах иконописец в Атон и му наредила нейната икона да бъде донесена в Търново в манастир, наречен на Божията майка. Когато монахът пристигнал в България, установил, че единствената такава обител се намира в Арбанаси. В момента, в който монахът оставил иконата, тя извършила чудо – дарила със здраве болното дете на търговец”, споделя Лечева.

Тя припомня, че независимо от различните легенди и предания, хората вярват в силата на иконата и разказват, че най-много чудеса стават в манастира на храмовия празник 15 август, Голяма Богородица. Историите за чудотворствата на иконата са много – през 2003 г. молещите се видели как двете обковани ръце на Богородица внезапно заблестели. Други пък забелязали преди няколко години над олтара в църквата да се носи призрачен облак. Хората разказват и за момче, което близките му довели в кома, и докато дядо му се молел на Богородица, то дошло в съзнание и станало.Най-често обаче пред иконата застават жени, които искат да се сдобият с рожба.

„При всяко идване паля три свещ и се моля за здраве, мир и любов за всички”, казва с преклонение и почит пред святото място Весела Лечева.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете