Със „Зорба гъркът“ виртуозът кандидатства за рекорд на Гинес

Маестро Тодор Кабакчиев освен почетен гражданин на Свищов е добре познато име за поколения свищовлии и различни генерации студенти, които са се докосвали до неговото творчество. Десетки са и тези, които са участвали през годините в състава на Първи български хор “Янко Мустаков”, ръководен от маестрото 17 години.

През последните две десетилетия обаче, именитият диригент е и най-известният българин в Гърция, свързан с хоровото пеене. За публиката на различните негови постановки, диригентската палка на Тодор Кабакчиев е като вълшебна пръчка, която пренася слушателя в магичния свят на музиката. Именно с гръцка музика – произведението на именития композитор Микис Теодоракис “Зорба гъркът”, маестро Кабакчиев кандидатства за рекорд на Гинес като събра на една сцена 777 хористи, 77 бузукита, 7 пианисти и 7 солисти. Те изпълниха 7 части от произведението, с което преди повече от половин век Теодоракис превърна сиртакито в емблема на Гърция.

Поредният спектакъл, който свищовският диригент подари през юли на гръцките почитатели на класическата музика бе операта “Трубадур” от Верди. За впечатляващото представление маестрото събра на една сцена седем солисти на Миланската скала, 100 гръцки хористи и български симфоничен оркестър на амфитеатъра в град Ливадя, област Биотиас, Гърция.

“От няколко години правя връзка между професионалисти и самодейци. В началото това беше много трудно, защото и от двете страни имаше недоверие и притеснения. Сега тази симбиоза е много добра и това се видя и в една от трудните опери на Верди, в която солистите и оркестъра бяха професионални изпълнители, а хористите – самодейци. “Трубадур” е една от оперите, които Верди написва през последните си години. Интересното е, че той завършва “Трубадур” за 28 дни, а в последствие това става едно от най-обичаните оперни заглавия не само от творчеството на Верди. Преди време ми хрумна да поставя и трите опери -”Трубадур”, “Травиата” и “Риголето”. Първо направихме “Травиата”, а тази година “Трубадур”. Тази опера добива много голяма популярност най-вече с хоровите изпълнения, които са в самото произведение – хора на циганките, мъжкия хор на войниците и женския хор на калугерките. Тези изпълнения са известни по цял свят и обикновено се включват в репертоара на почти всички хорове. Имам идея на по-късен етап да направим и “Риголето”, споделя Кабакчиев.

Той доверява, че когато си постави някаква творческа задача, първо мисли как ще се възприеме от публиката.

“Най-добрият ми барометър първо са самите ми хористи, сред които има банкери, учители, лекари, бизнесмени, адвокати, икономисти и хора с други професии. Доверявам им моята идея и като започнат да разучават произведението, веднага разбирам дали го правят с любов и от сърце или просто, защото диригентът им е поставил дадена песен като задача. Когато им дадох да разучават “Трубадур”, хористите много харесаха песните и поискаха дори да ги оставим в репертоара си. Прегърнаха идеята и последваха пет месеца усилена работа за да се стигне до това прекрасно тяхно изпълнение на италиански, което е много трудно за гърци, които не знаят този език”, разкрива маестрото.

Кабакчиев допълва, че хористите са любители от три населени места. Основният състав е смесен хор “Еркина” от град Ливадя и към него именитият диригент прикрепил още три състава, защото за самото произведение е необходимо да има голям хор, солисти и симфоничен оркестър. За правилното изпълнение на текста много му помогнала и солистката Катерина Коцу, която изпълнявала ролята на главното действащо лице в операта – Елеонора.

“Когато реших, че ще поставя “Трубадур”, исках точно Катерина Коцу да изпълни главната женска роля. Тя е мое откритие . В детските й години аз й бях първия учител по пеене и музика. След като замина за Италия, там работи с много добри педагози, които й отвориха пътя към големите сцени и блестяща кариера. Катерина с радост прие да изпълни главната роля и дори предложи на свои колеги – едни от най-добрите певци от Миланската скала, да се превъплътят в останалите солови роли в “Трубадур”. Беше много трудно да ги събера всички заедно в един ден и в един месец, тъй като всеки един от солистите има индивидуални ангажименти. След множество разговори и уточнения съумяхме да синхронизираме графиците на всички и в крайна сметка успяхме, защото имахме голямо желание да реализираме идеята”, обяснява маестро Кабакчиев.

Той уточнява, че другата главна роля в произведението се пада на оркестъра. Той избрал симфоничния оркестър на Враца, с който работи от няколко години.

“Когато се обадих на диригента Димитър Панов, той веднага откликна и използвахме оригиналната партитура на Верди, която взехме от италианска нотна къща. Поради разнородните ангажименти на солисти, хористи и оркестър от различни държави, беше трудно и самото сглабяне на постановката, за което имахме възможност единствено за две съвместни репетиции в деня преди представлението. Както не веднъж съм казвал, мечтата става реалност с много труд и упоритост. Щастлив съм, че заедно с хористите, солистите и оркестъра успяхме да създадем това 3-часово представление за близо 2000 души, от които бяхме щедро аплодирани. Оперната постановка, която направихме, се различава от така наречената постановка в оперните театри. Тук действията вървяха едно след друго, имахме сценична игра на солистите, имахме постоянно стоящ на сцената хор от 100 човека и оркестър от 50 души. Аз съм доволен, че там, където завършва даденото действие и оркестърът още не беше свършил, публиката започваше да ръкопляска няколко такта преди финала на всяка корона. Това ме кара да си мисля, че всички присъстващи имат музикалната нагласа да слушат това произведение. Близо час след края на представлението аз получавах поздравления и блестящи отзиви за всички изпълнители”, споделя Кабакчиев.

Маестрото не крие, че от поздравленията на хората разбрал, че те са останали доволни, че музиката на Верди е достигнала до техните сърца. Трудът на целия екип бил награден с много аплодисменти и всичко това донесло на изпълнителите особено удовлетворение.

“Музиката е нещо огромно, защото тя съпътства човек от раждането му до края на жизнения му път.

Представлението привлече много млади хора. Това се случи чрез разчупване на тривиалната идея, че хоровата музика въздейства само на по-възрастните хора. Оказва се, че тя въздейства и на младия човек, защото той знае повечето от песните, които са едногласни /б.а. изпълнява ги даден певец/. А когато на сцената тази песен се чуе на 2-3-4 гласа, тя добива друго измерение, което се доближава до класическата музика, а на младите им омръзна едногласието и сами започнаха да си търсят нещо ново. На тази основа е поставена и съвременната музика”, разяснява майсторът на диригентската палка.

Кабакчиев коментира, че в момента има мода за възвръщане на културното начало на класическа, ренесансова, барокова музика. “В Гърция може би аз съм будителят за възобновяване на класиката в областта Биотиас, където живея. Преди години това беше трудно, защото нямаше много публика за класически произведения. Но с моите идеи и упоритост успях постепенно да допринеса за по-различно отношение към класическата музика. Първото произведение, което представих заедно със солисти, балет, хор и симфоничен оркестър беше творбата на Микис Теодоракис “Зорба гъркът”. Това произведение, което е гръцко, може би изигра голяма роля за популяризирането на този вид изкуство сред младите хора от региона. С хоровете, които ръководя, през годините сме поставяли много гръцки песни. По този начин сме допринесли за увеличаване на интереса не само към традиционната гръцка музика. Гърците имат страхотна музика и много добри композитори, но и към класическите произведения с хорово пеене се усеща афинитет. Сега вече, когато реша да поставям ново произведение, срещам разбиране от всички и събираме много публика, а хористите си имат и своите фенове”, казва разпалено Кабакчиев.

Маестрото е категоричен, че е щастливец, защото повече от 20 години живее и черпи творческо вдъхновение от една невероятна област на брега на морето под античния град Делфи, разположен на 750 м. над кристално чистите води на Коринския залив. Древните гърци го смятали за център на света и нарекли “пъпът на Земята”.

“Гордея се , че съм този, който обърна културния живот в този регион, който беше свързан само с местната народна музика. Всичко, което предприех с представянето на оперите беше с цел да разчупя леда на сближаване на гръцката с класическата музика. Нужно е творецът да има търпението и нагласата, че това, което прави ще достигне до сърцата на публиката”, признава Тодор Кабакчиев.

Диригентът с охота говори и за бъдещите си творчески планове. “През последните 15 г съм изградил един стереоип и публиката винаги очаква концерти в следната последователност – едно голямо класическо произведение в началото на лятото, концерти с гръцка музика и гръцки солисти в края на лятото, а за Коледа концерти с коледни песни. Най близката проява е планирана точно на рожденния ми ден – 7 август. Тогава ще изнесем концерт с песни по музика на Йоргос Хаджинасиос. Той е много известен композитор, за когото може да се каже, че цяла Гърция пее песните му и е един от любимите творци наред с Микис Теодоракис. Този концерт ще бъде в град Нафпактос, където имам голям смесен хор, и в който преди няколко години бях удостоен със званието почетен гражданин на Нафпактос. Една от идеите ми е в близко бъдеще да направя концерт в Делфи на сцената на анфитеатъра (б.а. където според митологията са се събирали боговете) по произведение на гръцки композитор. За целта мисля да събера повече хорове и оркестри, което да превърнем в своеобразен връх на постиженията за този регион”, доверява Кабакчиев.

Признатият у нас, и в чужбина диригент споделя, че тези негови творчески идеи и планове му дават сили и импулс, защото когато гръмне аплаузът на публиката, усеща, че и той е дал нещо на света!