Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Македонският “принос” за Трибунала в Хага Историята на Йохан Тарчуловски, който единствен понесе ефективно наказание от кризата през 2001 г.

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Странните превратности на съдбата отново го вкараха в очакване на поредната съдебна битка

Когато вече се очертава краят на работата на Международния съд в Хага за престъпленията в бивша Югославия, се случиха неща, които върнаха спомена за обвиненията, защитата и присъдите на хора, които минаха оттам. Най-напред бе доживотната присъда на военния командир на босненските сърби Ратко Младич, последва инцидента, при който босненският хърватин, генерал Слободан Праляк театрално, но смъртоносно изпи малка чашка с цианкалий пред съдиите, които потвърждаваха 20-годишната му присъда. И двата случая потвърдиха опасенията, че дебатът за вината и за виновните за жертвите и престъпленията във войните от разпада на СФРЮ, ще продължава с нова интензивност и ново ожесточение, особено между Белград и Загреб.

На този фон някак си не обърнахме внимание, че един бивш осъден от Трибунала в Хага, който чинно си излежа присъдата, получи домашен арест от своя местен съд. Нищо работа, ще кажете, толкова работи му минаха през главата, та един домашен арест ли ще го уплаши. Да де, ама обвинението никак не е безобидно, свързано е с едно от най-драматичните и трагични в същото време събития от най-новата история на независима и суверенна Македония, на което е съдено да стане вододел за това тази бивша югорепублика ще я бъде или няма да я бъде, и ако я бъде – каква ще я бъде.

… Преди години, когато още работех в Скопие, ми бяха дошли на гости приятели от България. Разхождайки се из центъра, на стената на една от най-представителните сгради видяха огромен надпис с червен спрей: “Свобода за Йохан!” Кой е този Йохан, попитаха. Разбира се, не бяха длъжни да знаят. Обясних им, че това е единственият македонец, който беше осъден от Трибунала в Хага за престъпления срещу човечеството, извършени по време на въоръжения конфликт през 2001 г. Магистратите му определиха присъда от 12 години, от които той излежа осем – шест години в затвора на Трибунала в Схевенинген и две в германския град Диц. Имаше такава практика част от присъдата да се излежава в Холандия, а останалата – в друга държава, но не в родната. Приятелите ми схванаха, а после вече сами потърсиха информация за случая с Йохан Тарчуловски.

На 12 август 2001 г., само един ден преди да бъде подписан Охридският мирен договор, сложил край на конфликта в Македония, рано сутринта полицейска част, водена от Тарчуловски, влязла в село Люботен, близо до Скопие. Полицаите започнали претърсване, настанала суматоха, в която били убити шестима невъоръжени местни албанци, а още десетина били подложени на бой и насилие в контролния полицейски пункт в края на селото. Като последица от боя един от малтретираните албанци починал. Заедно с това по нареждане на Тарчуловски, бивш телохранител на премиера Любчо Георгиевски, и после, по изрично искане на президента Борис Трайковски, станал негов бодигард, били запалени 14 къщи, а на няколко други били причинени сериозни щети… И досега си спомням този ден, гледайки от прозореца на кореспондентския пункт на БНТ в Скопие облаците дим, които се виждаха над Люботен, отсреща, в подножието на Скопска Църна гора… Същият ден, най-малко 90-ина албанци, които се опитвали да бягат от селото, били подложени на тормоз от полицаите, блокирали достъпа до селото.

Тарчуловски беше екстрадиран в Хага през март 2005 г. Обвинението му беше предявено малко преди това, а присъдата беше оповестена през лятото на същата година. Това беше време, когато в Македония се правеха опити да се разчисти всичко, свързано с въоръжения конфликт от 2001 г. Кризата нямаше пряка връзка с разпада на бивша Югославия, както войните на север в Босна през 1992–1995 г., но случаят с Тарчуловски бе визиран тъкмо през оптиката на Трибунала в Хага, създаден от Съвета за сигурност на ООН, за да разгледа и накаже виновните за престъпленията срещу човечеството при краха на СФРЮ. Обратно, обвързването на този случай с Трибунала даде основание на историците на новото време да приемат, че и Македония, която се гордееше през цялото време, че е останала настрани от жертвените войни в другите югорепублики, все пак е имала някаква остатъчна връзка с процеса на разпадане на Титова Югославия, като е дала съответните жертви и е понесла материални щети. Споровете продължават, но първо, Тарчуловски получи своята 12-годишна присъда, и второ, конфликтът от 2001-а, който разтресе държавата и района две години след като Киро Глигоров се оттегли от президентския си пост и не се кандидатира за втори мандат, постави под много сериозно съмнение повтаряната непрекъснато като небивал миротворчески успех негова мантра за Македония като “оазис на мира”, който нямал нищо общо с войните на север.

Интересното бе друго. Заедно с Тарчуловски за Хага замина и бившият вътрешен министър Любе Бошковски, популярният “брат Любе”. Обвинението срещу него бе, че по време на командваната от Тарчуловски операция в Люботен, той е стоял на терасата на една от вилите на хълма над селото и е наблюдавал като един македонски Нерон пламъците на горящите къщи и насилието над цивилните албанци. Гледал е, но не е заповядал всичко това да бъде прекратено, значи, като командващ е виновен. Мина не мина известно време, брат Любе бе намерен за невинен, обвинението срещу него отпадна и той се върна в Скопие като герой, посрещнат на летището от премиера Никола Груевски. Тарчуловски се почувства предаден, защото смяташе, че колкото той като изпълнител на заповеди носи вина, толкова и този, който му е наредил е солидарно виновен.

Ако може да служи за утеха, следващата съдба на Бошковски се разви така, че вместо да лежи в затвора на Трибунала Схевенинген, той бе вкаран и излежа присъда от шест години в скопския следствен изолатор Шуту Оризари. Хората около Груевски, който го прегръщаше на летището след като се върна от Хага, му спретнаха тънка провокация и посред бял ден го задържаха с обвинението, че носи със себе си незаконни хиляди евро. А истината бе, че брат Любе се беше осмелил да се впусне в политиката на крилете на славата на победител над магистратите в Хага, създаде партията “Обединени за Македония”, кандидатира се за президент на страната на същите избори, на които сегашният държавен глава Георге Иванов спечели първия си мандат. Груевски не можа да прости на “брата”, че “тегли” и “дърпа” от “патриотичния” електорат на ВМРО-ДПМНЕ и така намалява възможността Груевски да се укрепи със стабилно парламентарно мнозинство начело на властта в страната. Та, Тарчуловски си излежа своето в Холандия и Германия, докато невинният уж Любе търка наровете в Скопие.

И още нещо задължително трябва да се каже. След края на конфликта през 2001-а година бяха спретнати цели четири обвинения срещу членове на Армията за национално освобождение (АНО) за извършено насилие над цивилни македонци. И тези четири дела попадаха под критериите за престъпления срещу човечеството, както и делото срещу Тарчуловски, затова държавата ги прати и тях в Хага. Скоро обаче магистратите от Трибунала върнаха четирите дебели папки обратно в Скопие с препоръката местната съдебна власт в Македония да ги реши. Как да ги реши в момент, когато по силата на Охридския договор всички членове на АНО начело с Али Ахмети бяха амнистирани. Въпреки сериозният обществен натиск, тогавашният президент Борис Трайковски помилва всички, които бяха обвиняеми по въпросните случаи. Нали под натиска на международната общност духаше нов вятър за помирение и прошка, та и тези четири дела потънаха някъде из складовете.

Така само Йохан Тарчуловски понесе ефективно наказание от кризата през 2001 г. След осем години затвор се върна в Скопие, Груевски и него посрещна на летището като герой, хиляди хора му се радваха, семейството му получи бонуси от държавата като на най-заслужил патриот, а на парламентарните избори на 11 декември миналата година стана депутат от квотата на ВМРО-ДПМНЕ. На местния вот се опита да стане кмет на най-голямата община в Македония – скопската “Кисела вода”, но загуби на балотажа от Филип Темелковски. А преди няколко дни заедно с още петима депутати от ВМРО-ДПМНЕ бе обвинен, че е участвал в събитията на 27 април вечерта в парламента, по време на така наречената “нощ на превързаните глави”. Имунитетът на шестимата бе свален, трима от тях заминаха в следствения арест в Шуто Оризари, а Йохан Тарчуловски получи домашен арест.

И замина у дома да размишлява на спокойствие за странните превратности на съдбата, които отново го вкараха в очакване на поредната съдебна битка, както и за това колко лесно човек се отказва от уроците, които тя, Съдбата му дава.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.