Малка част от фискалния резерв е свободна

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Необходимо е размерът й да се увеличи чрез балансиране на бюджета и поддържане на положително салдо, за да осигури по-голяма гъвкавост

Предсрочните избори обикновено се свързват с очакване за промяна, но с наближаването на третите такива в България за последните пет години това очакване най-вероятно няма да бъде оправдано. Възгледите на френския писател от XIX век Алфонс Кар, че „колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите“, са подкрепени от редица предизборни аргументи на двете най-големи парламентарни групи.

Основната опозиционна партия обещава светло бъдеще чрез рестартиране на няколко безперспективни енергийни проекта, увеличение на публичните разходи, но и по-доброто им управление. Основната управляваща (доскоро) партия от своя страна изрежда постигнатите от нея резултати: увеличение на събраните приходи в бюджета, построени/ремонтирани пътища и магистрали и като цяло подобрено икономическо състояние. Въпреки че през 2009 г. парламентарните избори са редовни, ситуацията изглежда много сходна с тази разлика, че местата, а оттам и аргументите на двете партии са разменени.

Сходството в политическото говорене е особено силно изразено, когато става въпрос за средствата във фискалния резерв. В момента управляващата партия се хвали с постигнатия размер на резерва по същия начин, по който го правят и управляващите през 2009 г., докато опозицията (тогава и сега) и дума не обелва за това, че наличието на фискален буфер е добра новина, тъй като осигурява повече спокойствие и гъвкавост при управлението на публичните финанси. Сходство има и в това, че както през 2009 г., така и сега управляващите се фокусират единствено върху номиналния размер на фискалния резерв и пропускат няколко подробности.

Несъмнено размерът е от значение, но не по-малко важна е и структурата на фискалния резерв, която включва, тъй като част от него включва целеви фондове, включително за разплащане по оперативни програми, които не са на свободно разположение на правителството. На теория от целия размер на фискалния резерв на свободно разположение са единствено средствата на държавния бюджет. Делът им от целия фискален резерв варира значително през годините. В периода 2002-2008 г. този дял е между 60 и 70%, но в периода 2009-2014 г. е между 19 и 40%. През 2015 г. се възстановява до около 45% и може да се очаква нивото на средствата на разположение на управляващите да е още по-добро през 2016 г. предвид бюджетния излишък в размер на близо 1,5 млрд. лв. Тъй като Министерството на финансите не публикува подробна разбивка на сметките във фискалния резерв, на база на горните данни може да се приеме, че средствата на държавния бюджет представляват около две трети от всички средства към края на 2016 г., или 7,2 млрд. лева.

От тях следва да се приспаднат средствата в „Сребърния фонд“ в размер на 2,6 млрд. лв., тъй като те са целеви и не могат да се използват до 2018 г. Така средствата във фискалния резерв на свободно разпореждане от страна на управляващите в началото на тази година спадат до 4,6 млрд. лв. За сравнение средствата на държавния бюджет във фискалния резерв в началото на 2009 г. възлизат на около 4,3 млрд. лв. При хармонизирана инфлация от около 5% в периода 2010-2016 г. сумите са сходни, но перспективите пред икономическото развитие през 2017 г. са значително по-добри в сравнение с 2009 г.

Допълнително утежняващо обстоятелство е, че част от свободните средства вече си има предназначение. Такова например са предстоящите плащания на главници по външни и вътрешни задължения (плащанията на лихвите по дълга за всяка година са част от бюджета за съответната година). През 2017 г. предстои плащане на главници в размер на 1,86 млрд. лв. по външни задължения и на 0,77 млрд. лв. по вътрешни задължения, или общо 2,63 млрд. лв. След приспадане на тези предстоящи плащания свободните средства в резерва достигат около 2 млрд. лева.

След като сме наясно с размера на средствата на разположение на правителството през тази година, следва да знаем и техния източник, т.е. натрупаните приходи и извършените разходи през последната година, които водят до гореспоменатата сума от около 2 млрд. лв. към началото на тази година.

През 2016 г. правителството поема публични задължения в размер на 4,3 млрд. лв., а към тях се прибавя и бюджетен излишък от около 1,5 млрд. лв., или общо 5,8 млрд. лв., за да обезпечи очаквания бюджетен дефицит, плащания по дълга и евентуална необходимост от подкрепа за банковата система след оценката на активите в сектора. За щастие през изминалата година нито бюджетът регистрира дефицит, нито банките имаха нужда от финансова подкрепа, в резултат на което фискалният резерв следва да набъбне в края на годината с около 4,8 млрд. лв. От тях следва да се приспаднат:

2,63 млрд. лв. за падежи на външни и вътрешни задължения;
• около 1,18 млрд. лв. отпуснати на НЕК за разплащане на задълженията му към „Атомстройекспорт“;
• около 100 млн. лв. за покриване на разликата между очаквания дефицит за 2017 г. от 1,3 млрд. лв. и предвидения максимален размер на новоемитирания дълг през годината от 1,2 млрд. лв. и
• да се прибавят около 1,15 млрд. лв. предсрочно погасени задължения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

С други думи свободните средства във фискалния резерв от около 2 млрд. лв. са резултат от бюджетния излишък от 2016 г.: 1,5 млрд. лв. и около 500 млн. лв. неусвоени публични дългове от същата година. Това не е никак добра новина, тъй като миналата година отчитаме първото положително бюджетно салдо от 2009 г. насам и то не е резултат от целенасочена правителствена политика, а е по-скоро изненада, която се дължи на отложени инвестиционни разходи основно заради по-бавното усвояване на европейски средства.

Тук трябва да се припомни, че националният бюджет завърши миналата година с дефицит, а излишъкът в консолидирания бюджет се дължи изцяло на европейските средства.

Всичко това навежда на мисълта, че нито средствата във фискалния резерв, с които управляващите могат да разполагат свободно, са толкова, колкото ги представят, нито са натрупани в резултат на целенасочена политика. Това е и прекият резултат от седем поредни години на бюджетни дефицити, които в голяма степен се финансират именно от натрупаните резерви. В настоящата ситуация всичко това може и да не представлява проблем предвид доброто състояние на бюджета и ситуацията на финансовите пазари, но не се знае колко дълго ще продължи настоящата ситуация. Не е за пренебрегване и фактът, че през 2017 г. е планиран бюджетен дефицит, а предстоят и предсрочни парламентарни избори (същите през 2013-2014 г. водят до спад на приходите и раздуване на публичните разходи). Отлагане на необходимите мерки за възстановяване на тези резерви чрез балансиране на бюджета и поддържане на положително салдо може да струва скъпо, когато финансовите ветрове се обърнат.

*Авторът е икономист в Института за пазарна икономика

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Да резонни са. Както се похвали Радев в Берлин: 8 % безработица, 3,5 % реален растеж на икономиката плюс 12 млрд фискален резерв и ниски лихви по кредити които започват да приближават европейските.

    1. 8% безработица, останалите безработни минаха през ТЕРМИНАЛ 2 и Централна Автогара.
      Сега , като ги върнат от Англия и САЩ(незаконните), ще видиш 8%.
      А и 30 млрд. заеми.
      Незнам къв растеШ има, като всеки ТРЕТИ не може да свърже двата края.
      Има и 50% ЕНЕРГИЙНО БЕДНИ. Това дето ти го говорят в Централата е НЕистина

  2. „Това, което нас в Германия ни вълнува, а и в Европа също така, е вътрешнополитическото предизвикателство, пред което е изправена България, а именно – борбата с корупцията. Надяваме се, че ще завърши успешно борбата с това отрицателно явление – корупцията“, заяви Гаук – президент на Германия … ВЧЕРА …

  3. 2009 парцала бойко получи 8,5 млрд. Фискален резерв, 3,7 млрд. резерв в НЗОК и 2,5 млрд. Сребърен фонд, когато подаде оставка бяха останали само 1,5 млрд. лева във Фискалния резерв, но той беше откраднал и над 14 млрд. лева от нов външен дълг. За последните 2 години пак бойко парцала увеличи външния дълг на България с нови 24 млрд. и ги открадна. Всъщност оставил един милиард и половина и се хвали, че било излишък.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.