Малките хищници

В градската джунгла е пълно с хлапаци, които се борят за оцеляване

Едно дете се разплака в съда. Но това у нас не е новина. Не и такава, която да бъде поместена в повече от един сайт с повече от едно изречение, в което детето е наречено „обвиняем“.

То е лошо дете. Нека плаче! Новината, която си заслужава вниманието е, че негов съученик бере душа, наръган с нож в корема и врата. Доказано е, че ножът е бил в ръката на Дани –да, този същият Дани, чиито сълзи не трогнаха съдията. С него е пролята кръв, но той не е захвърлен при бягство от местопрестъплението, нито пък е скрит, а напротив - показан е окървавен във филм, който малкият престъпник сам е режисирал. Ако не беше безименен, този филм, пуснат в интернет по волята на своя създател, щеше да се казва вероятно „Кръвопролитие на честта“.

Не се знае ще приемат ли магистратите за смекчаващо вината обстоятелство, че честта на 15-годишния Данаил Бегберди е била многократно и публично поругавана от неколцина негови връстници, включително и този, когото той за малко не е убил. Не е ясно и дали ще се отрази на присъдата фактът, че подсъдимият е българче от ирански произход, а древната традиция „Убийство на честта“ се е родила от обичаите, религията и културата на Близкия изток. Във всеки случай с този факт не може да се обясни едно българско явление – печално и очевидно: нарастването на популацията на малките хищници по нашите земи.

„Малките хищници“ – така един психолог нарече веднъж по телевизията малчуганите, които се борят за оцеляване в градската джунгла. Сред тях е и Данаил. Той цяла година е тормозен от бабаитчетата в училище. Наричан е „педераст“, „джихадист“... Колаж с негова снимка в хомосексуална сцена се появява в социалната мрежа и това е капката, от която обидата му прелива в гняв и решимост да се защити. Как? Както е прието в ученическите среди – по закона на джунглата.

В тропическите гори самците са тези, които се бият за самки и плячка, там няма да видите кървав бой между недорасли и полово незрели бозайници. Друго е в дебрите на „Надежда, където живее Дани или в гъсталаците на „Младост“. Преди седмица там първокласник с маркови кецове тича към класната стая, когато го спира „оня от А клас“. След миг малчото е бос и ошамарен, трие сълзи и се заканва: „Ще видиш ти! Ще кажа на батко!“

А защо не каже на учителката? Защото е научил, че тя е безсилна. По новия закон за училищното образование никой ученик не може да бъде санкциониран без съгласието на родителите. И вместо онзи, който малтретира другите - бие ги, унижава ги или ги обира – да бъде изключен, препатилите от него се местят другаде с помощта на познати и близки. Или се оправят сами. С груба сила.

Баткото на обосялото първолаче причаква душманина му на пазара в „Младост“. След малко оня бърше кръвта от носа си и си тръгва по гащи. Първолачето гледа – ех, че бой отнесе врагът му! – като порасне и то ще побеждава така, както Батман, Спайдърмен и Тор с чука.

И тази новина минава и заминава. В „Младост“ - като в „Младост“ и като в „Люлин“, и като във всеки краен квартал, и като на всеки селски мегдан, и като на пъпа на столичния град. Веднъж 11- годишно момиче загива, ритнато в спомаха от връстник. Друг път 13-годишна оскубва косата на друга, предпочетена пред нея от някой си Иво...

Образователното министерство веднъж отчита, че всяко 5-то дете проявява агресия, като училищната е регистрирана с 4000 случая, тройно повече от предишна година. После вече не дава статистика. И без друго латентните, т.е. невидимите за чиновниците вербални и физически насилия, са вече обичаен начин на общуване между съученици.

Според МВР 14% от всичките около 130 000 престъпления годишно са дело на малолетни и непълнолетни извършители. Сред детските грехове най-много са кражбите, а после са блудствата, побоите и убийствата. И ако хлапетата от гетата пипат чуждото, за да се препитават – т.е., ако в основата на кражбите им са безработицата и бедността - то скотските боеве между хлапаци се обясняват с много повече от тези два фактора. Сред тях са и нарастващата неграмотност, и оскотяването, и лошите примери за подражание, които дебнат подрастващите отвсякъде – дори и от телевизорите, които показват, че както в школския двор, така и в бизнеса, и в политиката просперираща е грубата сила, а за простотията няма нищо непостижимо.

Как така дечица стават хищници?

Бащите и майките, които мизеруват и са негодни за трудовия пазар, пъдят рожбите си на улицата и те, като зверчета оцеляват – бият се и си вземат каквото си нямат. Това от една страна, а от друга - любящите родители, потънали в грижи за прехраната или за добитото по разни начини богатство, нямат време за синовете и дъщерите си. Те растат насаме със смарттелефона, не говорят, пускат емотикони: вместо „обичам те“ – сърчице, вместо „браво“ - вдигнат палец, вместо „мразя те“ – патрон. Състезават се на монитора, а не на игрището. Във виртуалния свят побеждават, като убиват, стават супермени без да тренират, удрят, стрелят и показват мускули. Сериалът „Междузвездни войни“, в които добрите сили стават зли, като им скимне, или екшъните, в които бандата на Оушън е симпатична, допълват образованието им вместо книгите.

А институциите? Те са публика. Чат-пат излъчват някой чиновник да заработи заплатата си по телевизията – да коментира инцидент с насилник и жертва и да увери, че „се прави проверка“ и „се вземат мерки“. Забележителното, че заедно с броя на мерките се множат и децата, които не знаят друг начин да се спасят от побойниците, тираните, хулиганите и кавгаджиите, освен самите те да станат такива. Тяхно дело са над 5000 престъпления годишно. Те не познават победители, различни от типажа на вълка – единак, на хиената с подигравателните звуци, които издава и на отровната змия.

Деца – вълци...деца-хиени...деца-змии, които се хапят помежду си! Няма ли начин тази ужасна жива картина да се промени?

Има два начина - лесен и труден.

Трудният е да се повлияе на факторите за детското асоциално поведение: мизерията, калпавата образователна система, липсата на полезни занимания в свободното време, масовата безнаказаност след погазването на правни и морални норми, отсъствието на психологическа помощ, употреба на наркотици и алкохол, скитничество и безнадзорност. А лесният начин? Той е да се преправи законът– дежурният виновник за неизпълнените обещания на властта. В случая виновен е Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), който регламентира стотици комисии, детски педагогически стаи, интернати и домове за калпазани. ЗБППМН е овехтял – писан е в далечната 1958-а, когато дядото на Дани е ходел още на забавачка. Подмяната му с нов е лесна работа – законотворчеството се оказва и по силите на депутати, които очевидно не са с ума си.

И ето, на сайта на правосъдното министерство е качен за обсъждане още от януари Законопроект за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица (ЗOНПНBМНЛ). Тук няма да цитираме многословните му разпоредби. Ще кажем само „кратко, точно, ясно, на общоупотребим български език“, както Законът за нормативните актове изисква - ако ЗOНПНBМНЛ от утре влезе в сила, с какво ще се промени съдбата на Данаил?

За нетърпеливите ще кажем с една дума: нищо.

И новият закон, както и старият, противоречи на Конвенцията на ООН, според която е „желателно решаването на случаите с деца да става извънсъдебно.“ И с него, и без него Дани пак ще бъде воден под конвой в Съдебната палата, ще бъде вързан пак с верига и халки на дясната и лявата ръка, ще рони сълзи и пак ще се мъчи да скрие с лакти лицето си от фотосветкавиците.

И по ЗOНПНBМНЛ, както и по ЗБППМН детски съдии за Дани няма да има. Ще го съдят хора, чиято подготовка е поверена по новому на неправителствения сектор. За сектора това, разбира се, е добре, но за хлапетата е с незнаен ефект, понеже някои правозащитци са готови да сварят в херметическа тенджера бебе, за да напишат проект за правата на детето.

И по ЗOНПНBМНЛ ще отведат осъдения Данаил в Изпарителя, както малките пандизчии наричат детския затвор в Бойчиновци. Там ще живее в нищета, ще завърши криминална школа на практика и ще се премести в килия за възрастни, като порасне – така се случва с повечето злощастни зверчета, които след 5-6 г. престой зад решетките, се връщат в градския гъсталак и се скитат там бездомни и забравени от държавата.

По-друго щеше да е, ако Дани беше под 14 години. Тогава новият закон щеше да му отреди приемни родители. Кои такива родители и за какви пари биха желали да приютят момче с вълчи нрав, за да го настанят в обща спалня с някое кротко сираче – то е тема за бъдещ разговор.

Засега, нека се доверим на тия, които твърдят, че като тръгне по ЗOНПНBМНЛ, детското правосъдие ще стигне върха – оня връх, на който „се гарантират правата на детето и се осигурява най-добрият му интерес“. Да им се доверим. Да опитаме. Нищо, че въпросният връх твърде много прилича на многобройните краткотрайни къртичини в джунглата на политиката.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи