“Малкият Шенген” с големите амбиции

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В Охрид един президент и двама премиери от Западните Балкани упорито твърдяха, че не създават „Нова Югославия“, въпреки че отстрани изглежда тъкмо така

Вучич и Рама стърчат като кулите-близнаци в Ню Йорк преди да бъдат ударени и сринати

Все ми се струва, че срещата на Зоран Заев, Еди Рама и Александър Вучич край Охридското езеро в събота и в неделя излъчи повече послания от това да оповести приемането на общата Декларация, с която трите държави от Западните Балкани - Северна Македония, Албания и Сърбия се договориха и задължиха за свободен обмен на стоки, хора и услуги помежду си.

За това впечатление основна роля изиграха не толкова похвалните слова на тримата - двама премиери и един президент (да им се чудиш на реципрочната комбинация?) за това, колко ще бъде хубаво гражданите на всяка една от страните да пътуват само с лична карта във всяка от останалите държави и да имат право на работа там, обработката на стоките по граничните пунктове да става в облекчен режим и как това ще бъде подготовка за голямата интеграция - европейската. От чисто практическа гледна точка „Малкият Шенген“, както си го нарекоха тримата още на първата им среща преди месец в Сърбия, сигурно ще има някаква определена полза за регионалния бизнес. Текстът на приетата Декларация беше публикуван, може да се прочете и да се прецени договорките в нея наистина ли дават такива практически улеснения, каквито „Големият Шенген“, истинският, предлага на страните членки в ЕС, които имат удоволствието и честта да членуват в това пространство. Документът е достатъчно подробен и обстоятелствен, правата и задълженията на всяка една от трите подписали го държави са така описани, че на страничен човек не му остава нищо друго, освен да попита къде може да се подпише и той. Още на първата учредителната сбирка преди месец в Сърбия ми направи впечатление старанието, с което и тримата - Еди Рама, Зоран Заев и Александър Вучич, особено последните двама, отричаха „Малкият Шенген“ да е реплика със стара дата на някогашна Югославия. Сега, в Охрид това впечатление се засили още повече, най-вероятно заради несръчността, с която тримата - пак напомням, особено Заев и Вучич, повтаряха въпросната мантра без някой да ги е питал. Пък аз си имам едно мерило, според което почне ли някой да говори нещо непрекъснато, при това без да си го питал, значи нещо не е наред.

Албанският премиер Еди Рама с право е по-предпазлив в подобни изявления, тъй като Албания никога не е била член на вече отишлия в историята проект Югославия, но по силата на други, предимно регионални геополитически съображения, гледа „да се закачи“ за всеки локален проект, който да я приближи към членство в Европейския съюз. И понеже стана дума за Рама, да кажа, че той продължава да бъде най-голямата атракция на подобни форуми със своята пристрастност към маратонките, които носи на краката си на баскетболист в комбинация със строгия официален тъмен костюм. Този път маратонките, които така и не свали, въпреки различния от протоколна гледна точка характер на събитията, бяха от марката „Адидас“, което пък даде повод на някои журналисти публично да попитат, да не би случайно Рама и от това да вади пари, рекламирайки немската марка.

Предположенията за „нова Югославия“ се засилиха, когато бе съобщено, че към тройката учредители Албания, Северна Македония и Сърбия в Охрид са поканени и представители на Черна гора и на Босна и Херцеговина. Както се казва, всичко „остатъчно“ от някогашната СФРЮ, без Словения и Хърватия, които членуват в НАТО и в Европейския съюз. Плюс Албания, разбира се, която също е членка на Севернотлантическия пакт, но в момента лиже раните си от неуспеха през октомври да получи дата заедно със Северна Македония за начало на преговори за членство в ЕС. Вярно, хората от Сараево и от Подгорица бяха в ролята на наблюдатели, нямаха мандат да казват „Да“ или „Не“. Дори ако видите протоколното „фемили фото“ в края на форума, и черногорецът, и особено босненката, стоят някак си дистанцирано и настрани от „тримата големи“. Шегата настрана - нисичкият Зоран Заев се е сврял незабележимо някъде между високите Вучич и Рама, които стърчат като кулите-близнаци в Ню Йорк, преди да бъдат ударени и сринати. Дано и политическата и житейска съдба на двамата да не е сходна с онази на кулите...

Мисля си, че опасенията за „нова Югославия“ идват от няколко посоки. Първо, заради предполагаемия състав от държави от Западните Балкани на евентуален разширен „Малък Шенген“, за което вече стана дума. Второ, заради предложенията, че по този начин Сърбия иска да легитимира своята водеща роля сред страните от Западните Балкани в един период, в който перспективата за тяхната европейска интеграция е все още с далечен хоризонт. Да, Албания и особено Северна Македония се надяват през следващите месеци до май в Брюксел да преразгледат отказа от октомври за начало на предприсъединителни преговори. Но така или иначе формулировката на френския президент: първо, преразглеждане на процедурата, а после - разширение на ЕС, е достатъчно мъглява като календар, та да се смята, че поканите за членство ще дойдат скоро. Неслучайно идеята идва от страна на сръбския президент Александър Вучич, който има особената позиция да си говори еднакво често и дълго както с Путин, така и с Макрон, да речем. И като се има предвид авторитарния му стил на управление в страната - цялата власт, в това число и изпълнителната без конституционни пълномощия, никак не са лишени от основания опасенията, че въпреки демократичните заклинания Вучич няма да наложи своето влияние и в „Малкия Шенгтен“. Така, както си знае и може.

И още нещо. В Охрид Вучич се похвали, че днес, вторник, той ще има среща с Макрон в Париж. Тя щяла да бъде продължение на неговия седемчасов разговор с френския президент, който те са имали по време на неотдавнашната визита на Макрон в Белград. И там, в Париж Вучич щял да разбере както мнението му за „Малкия Шенген“, така и за идеята му за процеса на разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани. И на поредното събиране в Дуръс в Албания следващият месец, щял да информира своите колеги за всичко това. Какво, Вучич иска да поеме ролята на посредник между „Малкия Шенген“ и Макрон, респективно и Брюксел? Или да превърне Сърбия в „доверения сервиз“ на Париж на Западните Балкани, в който другите държави наоколо да ремонтират колите си, условно речено? Което пак ни води към предположението за стремежа на Вучич Сърбия да поеме лидерството в уж равноправното сдружение от държави.

И трето, къде в цялата тази схема е Косово? Както е известно, цялото не е цяло без всички да са в него. Предполагам, че Вучич си е въздъхнал облекчено, когато президентът Хашим Тачи заяви, че няма да участва в срещата в Охрид. Причината Тачи вижда в оценката, че „Малкият Шенген“ не е алтернатива на европейската интеграция, а Косово предпочита да участва във форуми, които са свързани тъкмо с членство в Европейския съюз. То вероятно и поканата към Прищина да прати свои държавници в Охрид е била половинчата, изречена от Еди Рама, само и само албанецът да спази правилото, че Тирана е „Пиемонт на всички албанци“ и че премиерът на Албания защитава интересите на своите сънародници, където и да се намират те. Пък и Косово все още няма правителство, премиерът очевидно ще бъде лидерът на „Самоопределение“ Албин Курти, но първо ще трябва да мине парламентарната процедура, пък после да пътува където и да е. На всичко отгоре Хашим Тачи чака новата Европейска комисия да заработи пълноценно, и то по начин, който да възобнови преговорите между Прищина и Белград за отношенията между Сърбия и Косово. Но причината, която Тачи изтъкна - европейска пред регионална интеграция, си е достатъчно сериозна и достоверна, за да бъде извадена на преден план.

А пред мен продължава да стои въпросът кога да вярвам на „моите хора“ Заев и Пендаровски- когато заявяват, че евроинтеграцията за Северна Македония няма алтернатива, или когато затварят Охрид заради някакъв си „Малък Шенген“?

Коментари

Задължително поле