Маневри на последния етаж

Какво да се прави, уважаеми сънародници! Винаги сме били свръхчувствителни към това какъв образ имаме като държава във външнополитически план. От стария ни войнствен дух идва, несъмнено. Особено откакто го няма.

Така се случи и с последния скандал около изненадващото напускане на поста на действащия български европейски комисар Кристалина Георгиева, която досега отговаряше за бюджета на ЕС, което преживяваме от миналия петък насам. И най-вероятно скоро няма да приключим да драматизираме предвид прецедента, който е на път да се създаде от ходовете на „утвърдения ни експерт“ в ЕК.

Но нека погледнем отново безпристрастно на ситуацията. На Европейския съюз му се събра немалко от началото на годината. От една страна, са неовладяемата поредна година бежанска криза и рискове за сигурността на европейските граждани от терористични нападения. От другата са немирните членове на съюза. Наострената срещу всичко и всеки Унгария и организиралият се около нея блок от Източна Европа, който отхвърля теорията за солидарността в разпределението на прииждащите мигранти; едва кретащата под натиска на човешката вълна и продължаваща осма година финансова криза Гърция; параноизираната до краен предел - и не без основание - Франция; „напускащата“ ЕС от четири месеца (тука има, тука няма) Великобритания. Спектакълът е пълен. А и нервите на брюкселските чиновници са опънати до краен предел.

Шекспирова драма! Във второ действие на която най-зависимият от фондове, финансиране и въобще покровителство (заради десетилетие на управленческо бездарие) член на ЕС - републиката българска, се оказа подривният фактор. И нека сме наясно за нещо. Правото (международното, в частност) не обича прецедентите, защото объркват заложените схеми, по които светът еволюира. Променливите настроения говорят за нестабилни партньори. Плюс това ЕС вече игра веднъж тази година играта със смяна на европейски комисар. Британците гласуваха на 23 юни за Брекзит и техният член на ЕК лорд Джонатан Хил - който през 2012 г. (с благоволението на германци и французи) получи портфейла „финансови услуги“, в опит да се омиротворят банкерите от Ситито и да бъдат спечелени на страната на „оставащите“ в ЕС - подаде оставка на следващия ден. Ресорът му беше прехвърлен автоматично към европейския комисар от Латвия Валдас Домбровскис, навремето кандидат за председател на ЕК и утвърден еврократ, който продължи да покрива и бюджетния контрол.

Пет дни трябваха на тогавашния премиер на Великобритания Дейвид Камерън, за да избере кой ще е приемникът на Хил в лицето на тогавашния посланик на Лондон във Франция сър Джулиан Кинг (чийто силует представихме тогава в този вестник). Месец по-късно (през август) председателят на Европейската комисия определи като основни задължения на Кинг сигурността и борбата с тероризма. Пълната приемствреност беше осигурена. А преговорите по реалния Брекзит все още предстоят, така или иначе. Сиреч британецът има отговорна работа, с която трябва да се съобразява без значение на временната политическа драма. Ясно!

И пак към нашата ситуация. От географска гледна точка Брюксел е толкова далеч от реалните проблеми на гражданите на България, колкото е Земята от Луната. Плюс-минус няколко десетки хиляди километра, но да не издребняваме.

С тази презумпция изброените дотук и множество пропуснати кризи, с които съюзът трябва се бори, се смятаха условно под контрол до петък, 28 октомври, когато Кристалина Георгиева обяви, че напуска задълженията си на еврокомисар по бюджета (излъчен от България), за да се отдаде на по-наташното си кариерно развитие. Както се оказа, госпожата имала трайни творчески планове, които не предвиждат съвест. Не се шашкайте, де. Ресорът й веднага беше прехвърлен на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер, който досега покриваше дигиталното общество.

Според Георги Готев, заместник-главен редактор на специализираното издание за проевропейска информация „Юрактив“, Георгиева формално е информирала за намеренията си своя началник, председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер същия ден, в който благоволи да уведоми и нацията, която я е излъчила за поста. Премиерът Борисов най-вероятно е бил следващият. Или по-следващият. Може би трети или четвърти. Абе, казали са му. А и версията „Селска чест“, промъкнала се тук-там последните дни, че българското правителство знаело за преговорите на Георгиева с други „работодатели“, но така или иначе решили да заложат на „приятелите“ си, е достатъчно правдоподобна. Кой точно е „макиавелистичният гений“, който убеди премиера на България за издигането на втори кандидат за генерален секретар на ООН, най-вероятно няма да разберем със сигурност. Както и колко от това е било план за подкопаване кандидатурата на Ирина Бокова и в чий интерес. Който и да е бил, е свършил работата си за „отличен“. Най-малкото от гледна точка на Кристалина Георгиева.

Американски медии, които следят развоя на ситуацията, и в частност коментарното издание „Политико“, защитават твърдо тезата за „суперпрофесионалиста“ в лицето на Георгиева, която едва ли не прави услуга на планетата Земя, като приема създаден за нея пост в Световната банка. Страната й или доверието, които са били заложени в нея, не се споменават изрично. Подобно на скъпоплатен футболист от ранга на Стоичков и Бербатов, Кристалина Георгиева е наднационален фактор, с който трябва да се гордеем. Учудването ни най-вероятно е, меко казано, неуместно за нейните разбирания.

И обратно към реалността. В официалното изявление на Юнкер по повод оставката на Георгиева изрично се споменава, че следващият кандидат за европейски комисар от България трябва да е с наше гражданство и съгласуван с премиера на страната. От буквализъм ли, от нещо друго ли си представих пореден парашутист от ранга на Георгиева, която се появи практически отникъде преди шест години, за да измие очите на страната ни. Тогава, след „румбата“ на Желева. Сега... знае ли човек?! Управляващите са видимо отвъд ръба на кадровия си капацитет, за което свидетелства и кандидатът им в лоботомизиращата кампания за президент - „политик“, предназначен да още по-невзрачен от досегашния държавен глава.

Драмата обаче продължава отвъд тези неволи. Следващият български еврокомисар ще трябва да е личност, по-убедителна от всичко извадено от републиката досега. Разбирайте от Меглена Кунева, която ЕК наследи от преговорите ни за членството в ЕС и й даде фундаменталния ресор „мултилингвизъм“; през провала Румяна Желева („Грузия и съседна Сомалия“; без коментар), до „спасителят в ръжта“ Кристалина Георгиева, която преди шест години изписа вежди и сега вади очи.

Според Георги Готев Юнкер ще настоява новият български еврокомисар да е жена, за да се запази половият баланс в ЕК. Решението за това ще е еднолично на Бойко Борисов, като до момента най-вероятен претендент за тази позиция се явява министърът на правосъдието Екатерина Захариева, смята Готев.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи