Орторексиците се чувстват социално изолирани и неразбрани
Нов тип заболяване, познато като “орторексия”, застрашава здравето на привържениците на здравословното хранене. За опасността писа “Труд” в броя си от 27 ноември.
Терминът “орторексия” е въведен в края на 90-те от д-р Стивън Братмън от Колорадо, самият той е страдал от това заболяване. Описва го като хранително разстройство, характеризиращо се с прекалена вманиаченост в здравословното хранене, което се превръща във фиксидея. Името идва от гръцките думи orthos (”правилен”, “верен”) и orexis (”апетит”). “Труд” се свърза с психолога Цвета Таманова, която обясни същността на заболяването, причините и последствията от него.
Орторексията е хранително разстройство, което има аспекти на натрапливост и постоянни мисли за качеството на храната, която се приема. Поради тази причина съществуват сериозни спорове дали това е в чист вид хранително разстройство или по-скоро е част от обсесивно-компулсивните разстройства.
Засиленото внимание към това да се храним здравословно е съвсем естествено, но когато това се превърне в централна тема в ежедневието ни, е налице проблем. Орторексиците отделят голяма част от времето и енергията си в мисли за храната. “Възможността един съвременен човек от голям град да яде единствено здравословни биохрани би го ограничило до това да отделя твърде много време и ресурс в това да подготвя менюто си и много по-малко време, за да го изяде и да му се наслади”, казва психологът.
Причината за хранителните разстройства, включитeлено орторексията, се корени в отношението към храната от страна на майката и детето в най-ранните години и стремежът тя да бъде безконфликтна и приемана за подходяща.
Най-често от орторексия страдат хора, чиято цел е да изградят чисто и здраво тяло, както и такива, които имат желание да се докажат по отношение на грижата за себе си. Младите и активни хора на възраст между 20 и 50 г. са най-често засегнати. Орторексията не е така изявена по отношение на пола, но се счита, че жените са по-податливи на заболяването.
Първите пациенти с орторексия психологът Цвета Таманова приема преди близо 4 години, в последно време броят им се увеличава. Орторексиците рядко имат усещане за проблем, който да е свързан с хранителните им навици. Специалистът пояснява, че много често те споделят за социална изолация, тъй като режимът на хранене ограничава до голяма степен контактите и възможностите за общуване с околните. Чувстват неразбиране и недостатъчна включеност в социалния живот.
По думите на психолога орторексиците имат ежедневни натрапливи мисли, свързани с това какво и колко ще закусят, какъв ще е обядът им и ще има ли нещо, което биха могли да ядат, когато отидат на гости. Мислите около храната са много повече, отколкото би следвало да бъдат. Наблюдава се постоянен контрол и завишена тревожност, ако поради някаква причина се наложи да се излезе от рамката, която са си създали. “Орторексикът не може спонтанно да отиде на гости или да споделя трапезата с приятели, защото много често почти всички храни, които са на трапезата, са избягвани”, казва психологът.
Най-често орторексиците избират нисковъглехидратни диети, храни без никакви консерванти, примеси или оцветители. Хранят се с продукти, които са широко приети за полезни - плодове, зеленчуци и ядки. “Всичко друго би могло да бъде компрометирано като храна, включително месо, ориз или картофи”.
Орторексиците трудно могат да бъдат разпознати по външния вид, но често са със слаби и стегнати тела, защото в голяма част от случаите се занимават и със спорт, тоест грижата за тялото при тях е комплексна.
Както всички хранителни разстройства, орторексията може да доведе до редица здравословни проблеми, особено когато рестрикциите в менюто са по-сериозни. Може да се стигне до анемия, съпътстващи здравето проблеми като снижен имунитет, чести заболявания, проблеми с бъбреците и стомаха. Често орторексиците страдат от понижено настроение до степен на депресия, както и завишена тревожност. В редки случаи орторексията може да доведе до анорексия. “Би могло орторексията да е първа крачка към развитието на анорексия и да стигне до отказ от всякакви храни, но по-често формата се запазва до това тези хора да се хранят здравословно”.
Лечението е основно психотерапевтично, като пациентът се консултира по посока намаляване на тревожността, осъзнаване на връзката с храната и приемането на самия себе си. Когато тревожността е твърде засилена или натрапливите мисли - прекалено ангажиращи, се предписват и медикаменти.
Съвет от психолога
Търсете повече удоволствие от храненето
Цвета Таманова съветва да се опитаме да извличаме повече удоволствие от храненето и да си припомним, че то може да бъде акт на споделяне и на преживяване с важните за нас хора. Когато храненето се превърне в ограничение, изначалният смисъл на това да седнем на една маса и да споделяме храната се губи, както и удоволствието от нея. “Грижете се за тялото си, но не с цената на това да се лишите от общуване с близките си чрез нея”, казва психологът.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш