Утре пак ще нападнат баба, но може и да не е вашата

Несретниците са престъпници и жертви

Село Завой. И името му подсказва, че животът невъзвратимо го подминава, както го подминават водите на Тунджа и колите по недалечната магистрала. Камерата влиза в него и показва разбита детска площадка, на която няма деца. И буренясал двор на църква, затворена отдавна. Репортерът крачи смело през избуялите тръни и плевели, за да стигне до изоставен строеж, в който се събират вечер наркомани и момчета от ромската махала. Подготвайки зрителя за кошмарния репортаж, операторът се фокусира върху кървави петна. Точно тук 62-годишен мъж е бит, съблечен гол и изнасилен с дървен кол. Казвал се Атанас Иванов. Погребан е без кръст и некролог. Бил неприлично беден, неграмотен и вечно гладен, а постоянната му усмивка издавала, че не е съвсем с ума си.

„Децата го биеха, дето го свареха, без причина, ей така, те тук на село развлечения нямат“ – разказва сестра му. Две от тия деца – на 8 и 11 години – са заподозрени за злодеянието. Но те отричат, а и не е за вярване, че са имали сила да принудят Атанас да седи мирно, за да му причинят болките, в които е умрял. Говори се, че убиецът е някой от дрогираните батковци , но на кой му пука за това? Полицаите си имат друга работа, то не е един луд претрепан само.

Ето друг репортаж, от друго село – Устрем. Там е удушена 87-годишна баба, удряна е по главата с чук, а къщата й е обрана. Кадрите от местопрестъплението: дървен креват, застлан с парцали, паянтова маса с празни буркани – Боже, какво ли може от това място да се открадне? Безпорядъкът показва, че старата жена се е борила с душманите – викала е помощ вероятно, но младите й комшии ги няма, берат лалета в Холандия. За смъртта й са задържани четирима местни жители, съобщава прокуратурата. Дали вече са ги пуснали, или да? Телевизиите рядко се връщат към такива събития със задна дата. Новинарските емисии и без това са пълни с новоубити и новоограбени старци. И по вестниците е така. Нападенията на бабички и дядовци по селата са толкова обичайни, че не заслужават повече от 5-6 реда на задните страници. В тия кратки дописки обикновено има коментар от органите на реда: „Престъплението е битово (сиреч, нищо особено не е станало), а извършителите са маргинали.“

Това за „битовите“ престъпления е ясно – такъв е битът в България. Но какви са тия „маргинали“?

Това са цигани, патриотично заявяват вицепремиерът Каракачанов и партийният му съратник Джамбазки. Не подценяваме тяхната компетентност, обаче... позволете да видим все пак какво се казва по тоя въпрос в учебниците по криминология и съдебна психиатрия.

Авторите им делят на 4 типажа хората, които погазват човешките норми, като убиват себеподобни: Авантюристи, които са склонни да приписват другиму вина и да се саморазправят; Инсценировчици, които трупат агресия и отмъщават с обмислени действия; Изнудвачи, които в своя маниакален свят ликвидират всеки, който пречи на желанията им; И Маргинали, които живеят извън правилата и ценностите на обществото и си имат собствени, комбинирани с ожесточение към околните. Те убиват най-много и най-жестоко.

Социолозите често говорят за „маргинализацията на българското общество“, т.е. за онова изтласкване на хора в покрайнините на социума, при което се късат моралните връзки между тях и другите живущи в България. Тия хора нямат ход напред, те затъват в нищета и в недоимък на дрехи, храна, социални и граждански права. Маргиналността, казват социолозите, е присъща на аутсайдерите – мъже, жени и малчугани, които нямат шанс за успех и печалба и никой не се интересува от тях. Типичният им представител е от 8 до 65-годишен, сиромах, несретен, сиротен, окаян, бездомен, изоставен, достоен за съжаление, скръбен, отчаян.

Виждали ли сте такъв човек? Да, разбира се - на улицата, в квартала, в блока ви, на вашия етаж, у вас... Ако мине седмица без да срещнете безпризорно хлапе, просяк, пияница, проститутка, луд, клошар или безработен бивш затворник, вие или сте от тия, дето не слизат от мерцедесите, или сте болен на легло.

Маргинализацията протича заедно с виктимизация и криминализация, пише в учебниците. Ще рече, че бидейки в недостойно положение и извън обществото, почти всички несретници стават извършители или жертви на престъпления. Нормалната и успешна реализация (държавна служба, наследство, собствен бизнес и т.н.) е недостъпна за тях и те развиват тяхно си предприемачество – всяко нещо, което им трябва, си го взимат от тия, които го притежават. Същевременно много от тях са тероризирани в своята среда, насилвани да просят, крадат и продават телата си.

Как реагира обществото ни на това? С неглижиране, презрение, омраза и в краен случай със санкции. Не е чудно, че презряните се събират в банди и гета, и стават източници на престъпност и зарази. Апропо, гетата не са местообитания на цигани само. Вижте селата, в които убиват баби (ако ги отбележим с точки, картата на България ще почернее от тях) и кажете: има ли разлика между убийците и жертвите там? И едните, и другите живеят в коптори, социално изключени са, бедни и болни.

Наукообразното описание на маргиналното битие с престъпленията, беззаконията и греховете, може още да бъде продължено. Но и така е ясно: трябва да се вземат мерки така, че това, в което живеем, да заприлича по-малко на джунгла и повече на държава.

„Мерки“ ли казахме? Те са толкова пъти предписвани, преповтаряни и преписвани в стратегии и планове, че вземе ли някой да ги изрежда на телевизора, мнозина други с дистанционното му вземат думата. Но нека ги припомним, въпреки всичко: 1) Подобряване на образованието и възпитанието на подрастващите в средите на маргиналите, където оцеляването измества морала 2) Преодоляване на бедността с подходяща политика - икономическа и социална 3) Ограничаване на злоупотребата с алкохол и наркотици 4) Редовно лечение на страдащите от психични заболявания 5) Ресоциализация на осъдените, изтърпели наказания. 6) Контрол на кримиконтинтента, ремонт на пътя от престъплението до наказанието, без което множество негодници схващат свободата като едно единствено нещо - като безнаказаност.

Още мерки могат да се изредят. Въпросът е коя от тях се прилага системно у нас? Първата? Не. Втората? Не. Третата? Хич. Четвъртата, петата...? Ми.

Какво се прави в действителност?

При обсъждането на бюджетите в Съвета по социално партньорство разбрахме, че работодателите делят българите на „работливи, производителни и висококвалифицирани“ и „мързеливи, нискоквалифицирани, нискообразовани маргинали“, като за вторите не щат да плащат. Синдикатите отбелязват, че с милиони намаляват парите за социално включване и след 4 години може да стигнем или да не стигнем 60% от доходите в Евросъюза. А финансовият министър от своята планета прелива от оптимизъм: Добра е перспективата в България, кредитният рейтинг се подобрява. А защо маргиналите се множат? - не се съобщава.

Патриотите се борят с тях, разказва Джамбазки – той лично водел битка с двойния стандарт, при който циганите крадат безнаказано от тока и от бабите. За стандарта на българите, които крадат от еврофондове и обществени поръчки, не казва. Но войводата му Каракачанов сензационно предлага: да се вземат мерките, които изброихме, плюс една – безплатни аборти за маргиналките! Ясно? Ако нещо не сте разбрали, пуснете коя да е тв програма. И тая сутрин имаше интервюта с Джамбазки, довечера ще ги повтарят. Слушайте и се не бойте, ако задремете на дивана. Тая нощ вероятно пак ще нападнат някоя баба, заспала с брадва зад вратата, но тя, разбира се, може да не е вашата.