Атракция от Австралия

Обичам да играя опасни момичета

Във “Вълкът от Уолстрийт” бях толкова секси заради гримьорите

Истински хубавите филмови образи са като проблеми, които трябва да разрешиш

Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа

На 28 години разкошната австралийка Марго Роби е една от най-горещите и търсени актриси на планетата. Тя изгря в пищния шедьовър на Мартин Скорсезе “Вълкът от Уолстрийт” и стана световна звезда с ролята на Харли Куин в комиксовата екстраваганца “Отряд самоубийци”. После се доказа като сериозна актриса с биографичната драма “Аз, Тоня”, посветен на невероятните, но истински събития, свързани със един от най-сензационните скандали в историята на спорта. В мрачно-комедиен тон са пресъздадени подробности около американската фигуристка Тоня Хардинг, нейното прочуто изпълнение на троен Аксел в състезание и нелепо замисленото и зле изпълнено нападение срещу нейната съперничка за Олимпийските игри Нанси Кериган. Марго Роби получи заслужена номинация за “Оскар” за играта си, а това лято предстои да я гледаме до Брад Пит и Леонадро ДиКаприо в носталгичната творба на Куентин Тарантино “Имало едно време в Холивуд”.

Роби изглежда зашеметяващо и работи здраво, а към момента е ангажирана с над половин дузина престижни проекти.

[modula id="3171699"]

- Марго, разкажете малко повече за “Имало едно време в Холивуд” на Куентин Тарантино, в който изпълнявате една от главните роли?

- Най-важното нещо е, че това е филм на Тарантино. В известна степен този факт е повече от достатъчен за милиони киномани, сред които съм и аз. За всеки актьор е мечта да се снима при Куентин. Той е един от най-големите майстори на нашето време. А историята на “Имало едно време в Холивуд” ни отвежда в края на 60-те години на ХХ в. в Холивуд и разказва за бивша звезда от телевизионен уестърн на име Рик Далтън, който се играе от Леонардо ДиКаприо. Далтън се надява да възстанови кариерата си като се прехвърли в киното. Същите амбиции има и някогашният му дубльор Клиф Буут, изигран от Брад Пит. Плановете на двамата се усложняват от добре известните действителни събития, свързани със съдбата на съседката на Рик - Шарън Тейт. Това е моята роля. В края на десетилетието Тейт, заедно със свои приятели, е убита от фанатички от хипи комуната на Чарлс Менсън, а трагедията слага своеобразен край на една епоха. За мен беше огромно предизвикателство да играя образа на Тейт - една от най-бляскавите и и в същото време трагични фигури в цялата история на Холивуд. Нейната жестока смърт наистина слага край на една епоха. Това се опитахме да уловим и ние с филла. Правих сериозно проучване на 60-те години. Въпреки всичко лошо тогава е имало особено силна артистична среда и свобода. Бих живяла през 60-те години.

- Вие се специализирахте във филми, вдъхновени от действителни събития. Каква роля изигра за Вашата кариера “Вълкът от Уолстрийт” на Мартин Скорсезе, базиран на бурните периоди на Уолстрийт от 80-те и 90-те години на миналия век?

- Не бих могла да опиша колко важно беше за мен да участвам във филм от подобен калибър. Скорсезе е гений, легенда и национално съкровище. Този човек е енциклопедия и знае всичко за киното. “Вълкът от Уолстрийт” ми отвори вратите. След като дойдох от Австралия в САЩ реших да започна на чисто, а успехът на филма ми даде несравним шанс да се докажа като актриса на американска почва. Никога няма да го забравя.

- “Вълкът от Уолстрийт” Ви превърна в световен секс-символ. Как приехте медийното внимание след излизането на филма?

-Да ви кажа честно във “Вълкът от Уолстрийт” бях толкова секси заради гримьорите. И заради майсторите по костюми и прически. И операторите, и осветителите. Няма да повярвате как един качествен и високо професионален снимачен екип може тотално да ви промени. Героинята ми във филма беше самодоволна кучка и материалистка. В началото ми беше трудно да се идентифицирам с нея. Но мисля, че успях да намеря правилния подход и съм щастлива от резултата. В крайна сметка в този персонаж имаше и усещане за опасност, а аз обичам да играя опасни момичета. С тях никога не е скучно.

- Друг скорошен хит по истински случай с Ваше участие е “Аз, Тоня”. Очаквахте ли успеха на творбата и номинацията за “Оскар”?

- Не. Това беше най-приятната изненада за мен. Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа. Изключително интересната история на Тоня Хардинг е добре позната на страшно много хора в англоезичния свят. Публиката в САЩ, Англия и Австралия - особено тази част от аудиторията, съставена от хора над 30-годишна възраст - са наясно със случая, помнят скандала. Аз обаче никога не бях чувала за Тоня, за нейната майка, за бившя и съпруг, за цялата ситуация. Когато скандалът избухва в медиите и става истински значима новина, аз съм била твърде малка - на около три годинки - и наистина няма каквито и да е било спомени. Като цяло никога не съм била запозната със света на спорта и особено с фигурното пързаляне. Но когато прочетох сценария бях невероятно развълнувана от възможността да участвам в разказването на тази история за ново поколение зрители. Няма значение дали сте чували за тези хора и сте запознати с реалната история. Филмът ще ви хареса и ще ви докосне на универсално човешко ниво, гордея се, че успяхме да разкажем една истинска история с чувства за хумор, внимание към детайла и да изградим достоверни, богати и нюансирани персонажи.

- Кое беше най-трудното при пресъздаването на образа на Хардинг?

- Аз винаги се опитвам да открия вътрешната мотивация на всеки образ, който играя на екрана. Всяка реплика трябва да бъде мотивирана и издържана. Обичам да пиша мотивацията срещу всеки ред от сценария, който се отнася до моя образ. Задавм си въпроси като “Какво искам, когато казвам това?” и “На какво се надявам в този момент?”. Естествено, мотивациите се променят от реплика на реплика и от сцена на сцена. За Тоня движеща сила е била нуждата от любов, желанието да бъде приета и валидирана от обществото. Нейната история е трагична защото тя е търсила любовта, която не е успяла да получи от собствената си майка. Друг важен момент от тази история е свързан със свободата, която Тоня намира на леда. Фигурното пързаляне открива пред нея нови и неподозирани хоризонти. Тя доказва и на себе си, че може да бъде добра в нещо. И за един момент тя е притежавала всичко, била е на върха. Може да определим това време като преследване на Американската мечта.

- Какво роли търсите сега?

- За мен винаги е важно да мога да се идентифицирам с образа, който трябва да играя. Истински хубавите филмови образи са като проблеми, които трябва да разрешиш.