Министър Димов: Сметището в Свищов е прекратило своята дейност и трябва да бъде рекултивирано

Волен Сидеров: НФСБ и ВМРО обмислят вариант за притискане на ГЕРБ с помощ от Цветан Цветанов

Белият дом обсъжда намаляване на данъци за избягване на рецесия

Защо на някой бащи им позволяват да присъстват на раждането на детето им?

Експерти по сигурност: Ако Мартин Трифонов е бил наблюдаван, убийството в Сотиря нямаше да се случи

Зам.-кметът на Ботевград: Няма опасност за гражданите след пожара в склад за вторични суровини

Шефът на Спешния център в Сливен за смъртта на Кристин: При установени нарушения ще бъдат взети мерки 

Виктор Орбан: Вярвахме в обединението на Европа и то се случи

Криминалистът Ботьо Ботев: Случаят „Негован” няма свой аналог в историята на България

Срещата на Г-7 може да завърши без комюнике заради различия за климата

Тръмп се шегува в Туитър – купува Гренландия без небостъргачи

Арабската коалиция нанесе удари срещу военни мишени в йеменската столица Сана

Борис Джонсън е изпратил писмо до Туск, предлага алтернативни договорки за ирландската граница

Много слънце и жега днес

Обявяват кандидатите за стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене”

Мардин – християнският остров в Анадола Манастири-крепости поддържат жива една от най-старите православни общности

Продължение от миналия брой

Ако си мислите, че пътят от южния турски град Шанлъурфа на изток към Мардин минава през пустиня, лъжете се. Да, равно е и където не се е намесил човекът, е гола и жълто-кафява безкрайност. Само че той се е намесил, и то доста активно, докарал е вода от река Ефрат и затова земята му се отплаща щедро – в Месопотамия сме все пак, люлката на цивилизацията. Тук всеки камък е история.

Митичната Дара

Останките на античния град са на трийсетина километра югоизточно от Мардин, а името му идва от персийския цар Дарий. Градът е завладяван последователно от римляни, парти, византийци, сасаниди, араби, докато попада в територията на Турция. Някои го сравняват с град Петра в Йордания заради скалните ниши, които са били обитавани от хора, и изсечения в скалата християнски храм.

Първоначално мястото е било некропол, където са погребани десетки хиляди хора, но по много интересен начин – отделно глави, отделно крайници. Звучи доста зловещо, но явно такива са били ритуалите на древните… А душите на мъртвите са се свързвали с небето през огромен „комин“, изсечен в скалата. Това не са го разбрали завладелите по-късно града, които използвали дупката да изхвърлят отпадъците си.

Скалният град е основан наново през 505 г. от император Анастасий I. Днес е място за поклоннически туризъм и за фотосесии на младоженци. Една такава сватба срещаме на тръгване. Булката, мъжът и близките им се снимат пред скалните ниши, ние снимаме тях… Отначало ни поглеждат малко странно, но не възразяват. Обективите на любопитните чужденци не могат да помрачат настроението им. Между другото е петък, почивен ден, и малко по-късно в Мардин ще срещнем още две сватби.

Манастирът Дейрул-Зафаран

Православната обител, намираща се само на 5 км от Мардин, прилича повече на крепост, макар в момента да се обитава едва от четирима монаси. Дворът е потънал в зеленина, което в обедната жега си е истинска благодат. Снимка, окачена на стената близо до украсено коледно дръвче, запазено не знам защо, показва, че през зимата по тези места пада сняг. Посреща ни отец Габриел, който ни развежда из манастира и ни разказва на сносен английски, че мястото е основано преди 1500 години и принадлежи на сюрианите – една от най-старите ортодоксални християнски общности, наред с тази на коптите в Египет. Сюрианите са приели християнството още през I век и употребяват език, много близък до арамейския – езика, на който е говорил самият Христос. Те имат още един голям манастир – Мор Габриел (Свети Гавраил), който е седалище на епископа, и много църкви в Мардин и близкия град Мидят – център на сюрианската общност. В момента тя наброява около 5000 души. Поради гонения от мюсюлманите голяма част се преселват в Индия, където постепенно се претопяват, но запазват религията си. Смята се, че днес има около 1 милион сюриани по света.

Мор Габриел (Свети Гавраил)

Другият голям православен манастир на сюрианите е в Мидят. Основан е през 397 г. от св. Симеон и св. Самуил. Наречен е на св. Гавраил, лечител и създател на училището към манастира, който идва тук през 7 век. Обителта е била разрушена от монголите. В сегашния си вид е от 1619 г., а преди 16 години е изцяло реставрирана. Това е най-големият манастир на сюрианите и най-светият за тях след Ерусалим. Казват, че ако човек дойде тук 7 пъти с вяра, това се равнява на 7 пъти ходене на Божи гроб. Преди няколко години го посетили български бизнесмени, които подарили икона на Дева Мария. Така че откриваме и българска следа…

В криптата на най-старата църква на Мор Габриел научаваме още нещо особено за сюрианите – техните свещеници се погребват седнали, гледайки на изток, откъдето се появява Христос. В каменното подземие почиват останките на 10 хиляди човека. Там са гробовете и на основателите на манастира, и на св. Гавраил, който бил погребан прав. Смята се, че край неговия гроб се случват чудеса. 130 години след смъртта му в обителта пламнала болест. Тогава решили да извадят тялото на покровителя си и видели, че то е нетленно. Епидемията спряла. Отрязали пръстите на дясната му ръка и ги съхранили. Оттогава всяка година мощите се вадят за поклонение на 31 август.

Като в турски сериал

Между другото, сюрианите са заможни люде. Те са отлични бижутери, които използват техниката на филиграна, резбари, каменоделци и са единствените производители на вино в тази част на Турция. Опитахме го, харесахме го, но не си купихме – не заради цената, към 14 лв., а защото си представихме как ще го мъкнем по самолета… Затова пък хапнахме местна пица с различни билки и други зелении в близкото до Мидят етнографско селище Кафро, населено само от сюриани.

Мидят е известен на драгия телевизионен зрител от няколкото турски сериала, които са снимани в неговите каменни къщи, по обширните му тераси и безбройни стълбища. На първо място са „Завръщане“ и „Вятърничав“ („Hercai“). Туристическата индустрия е побързала да превърне „Конака на Съла“ в истинско съкровище, посещавано всеки ден от хиляди туристи срещу скромната сума от 5 лири. Всеки иска да погледне каменния град от високо и да се щракне за спомен там, където леят реки от сълзи любимите му филмови герои. Гидът ни, разбрал, че в България сме наясно с турските сериали, ми посочва голяма реклама върху някаква витрина. Пита ме знам ли кой е на нея. Къванч Татлъту, отговарям без колебание, а той е впечатлен.

На връщане към Мардин минаваме буквално на метри от границата със Сирия. Най-близката точка до нея е в с. Нусайбин. Откъм Турция прибират житото, отсреща се вижда пушек. Не, не е от война, просто палят стърнищата (очевидно и там имат тази вредна практика). По средата се е опнала в два реда бетонна стена. Да не забравяме къде сме, все пак…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.