Ако г-н Пучдемон (б.р. - президентът на Каталуня) демонстрира желание да уважава законите и да възстанови институционалната стабилност, ще можем да сложим край на този период на нестабилност, напрежение и разпад на съжителството. Такива са желанията и очакванията на всички; това искат хората. Трябва да сложим незабавно край на ситуацията в Каталуня. Спокойствието там трябва да се възстанови по най-бързия начин.

С тези слова в сряда испанският министър-председател Мариано Рахой отговори на странната маневра на президента на Каталуня Карлес Пучдемон ден по-рано да обяви и веднага да отмени независимостта на автономната провинция. Последното несъмнено озадачи мнозина от международните наблюдатели, следящи политическата криза тресяща Иберийския полуостров от 1 октомври насам. Почти толкова, колкото и самото й възникване със силовите мерки, предприети от правителството на Рахой срещу собствените си граждани, излезли да гласуват в неразрешения каталунски референдум. И в историята, за пред света, испанският премиер излезе “лошия тиранин”. Общественото мнение в родината на Сервантес и Светата инквизиция последните две седмици обаче не дава вид да се обръща остро срещу Мариано Рахой след действията на испанската полиция в Каталуня. Което също немалко озадачи международните наблюдатели.

Но като погледне човек живота и кариерата на министър-председателя на петата по мощ икономическата сила в Европейския съюз, си казва, че с подобен опит зад гърба си, Мариано Рахой явно умее да държи високо доверието на обществото в решенията си.

Роден на 27 март 1955 г. в едно от светите места за католически поклонници, столицата на испанската провинция Галиция, Сантяго де Компостела, Мариано Рахой Бреи произхожда от семейството на потомствени юристи. Младият Мариано Рахой завършва право в университета в Сантяго де Компостела през 1978 г. и на 23-годишна възраст е назначен за най-младия в историята регистратор на недвижимо имущество в Галиция. В този период му се случва неприятен инцидент; в резултат на автомобилна катастрофа получава обезобразяващи лицеви белези, заради които оттогава носи брада.

Случката може би го амбицира допълнително и Мариано Рахой решава да се впусне в политиката като на 26-годишна възраст отново поставя своеобразен рекорд, бивайки избран за депутат в новосъздадения парламент на Галиция на първите регионални избори през 1981 г. Рахой е издигнат като кандидат от “Народен Алианс”, която впоследствие ще се превърне в Народната партия (НП), която в момента оглавява. Лавирайки по стълбицата на партийната йерархия, през 1988 г. Мариано Рахой вече е регионален генерален секретар на Алианса за Галиция, а след широкото обединение на няколко десни испански формации, на следващата година е избран за член на националния изпълнителен комитет на новосъздадената НП. По това време за лидер на Народната партия е избран тогавашният президент на Кастилия и Леон е избран Хосе Мария Аснар, с когото Рахой поддържа приятелски отношения. Първият му мандат в националния парламент на Испания започва през 1993 г., но е прекъснат от предсрочни избори през 1996 г., на които НП с Аснар начело, триумфира. В следващите две правителства под негово ръководство, Мариано Рахой ще заеме последователно позициите на министър на публичната администрация, образованието и културата и в крайна сметка на вътрешните работи. До фаталната 2003 г. и атентатите в метрото в Мадрид.

Ненавременните реакции на испанските власти, първоначалното хвърляне на обвиненията върху баските сепаратисти, преди да се докаже, че става въпрос за ислямистки тероризъм, и редица други съпътстващи обстоятелства, костват властта на Аснар, който подава оставка. Но не и преди да посочи Мариано Рахой за свой приемник като лидер на Народната партия. Испанските десни остават в опозиция до 2011 г., когато в резултат на световната финансова и икономическа криза икономиката на страната се срива окончателно. Със смазваща победа срещу управлявалите дотогава социалисти, Мариано Рахой е назначен от краля на Испания за министър-председател. И така досега.

Потомствен радетел за регионално самоуправление

Дядото на Мариано Рахой Енрике Рахой Лелуп е един от архитектите на първото предложение за отдаване на автономен статут на региона, представен пред парламента в Мадрид през 1935 г., но възпрепятстван от последвалата гражданска война (1936-39 г.) и франкистка диктатура (1939-75 г.). По време на втория споменат период от испанската история Енрике Рахой е един от многото интелектуалци и академици, на които е официално забранено доживотно да преподават дисциплините си. В крайна сметка каузата му успява и Галиция получава автономния си статут през 1981 г.

За него

Нож в гърба

Парламентарното мнозинство, с което премиерът Мариано Рахой разполага, е напълно достатъчно, за да се задвижат политическите процеси, които ще гарантират сигурността на конституцията. И не трябва да чака Педро Санчес и Испанската социалистическа работническа партия да го подкрепят, за да задейства пълната мощ на държавната машина. Ако министър-председателят няма енергията да го направи или не намира силите да го признае, трябва да свика предсрочни парламентарни избори и да остави народа на Испания да реши.

Хосе Мария Аснар, бивш премиер на Испания и предшественик на Рахой като лидер на НП

Посланието е получено!

Така значи – ние търсим диалог, а те (премиерът Мариано Рахой) веднага ни изваждат насреща член 155 (б.р. – от испанската конституция, който предвижда възможна отмяна на автономния статут на Каталуня). Щом е така – посланието е получено!

Президентът на Каталуня Карлес Пучдемон в “Туитър”, в отговор на речта на премиера Рахой

От името на 2,5 млн. каталунци, които гласуваха с „да” на референдума за независимост, искам да благодаря на испанското правителство и най-вече на теб, министър-председателя Мариано Рахой. Благодаря ти, че накара хората да осъзнаят, че не искаме да сме част от вашата държава. Благодаря ти, че ни помогна да повярваме, че можем да създадем различна държава, в която да живеем в мир: без лъжи, репресии и омраза.

Алексия Олива Виля, каталунски активист, за в-к “Индипендънт”

* посланието е с ироничен подтекст