Мариета Райкова-Пашова, председател на Специализирания наказателен съд, пред "Труд": Присъдата няма как да играе ролята на отмъщение

Бегълците от наказание не могат да се скрият в глобалния свят

Защо съдията трябва да има гръбнак? Има ли безгръбначни магистрати? Основателно ли е подозрението, което тежи върху спецправосъдието от създаването му досега – че е призвано да подпечатва присъди срещу врагове на властта? По тези и други въпроси разговаряме с новия председател на Специализирания наказателен съд (СпСН) Мариета Райкова, чиято крехка красота е съчетана с доказано твърд характер и непререкаем авторитет в системата на правораздаването.

– „Съдията трябва да има гръбнак – да устоява на опити за влияние и натиск“. Това заявихте, г-жо Райкова, пред съдебните кадровици, когато ви повериха ръководството на спецсъда, призван да наказва най-големите злосторници у нас – поръчкови убийци, наркотрафиканти, терористи, корумпирани политици.

– Да, съдията трябва да има гръбнак, да има сили да преодолява външни фактори на влияние и да взима справедливи решения, основани на закона и според неговото убеждение, че е успял да прозре истината и че прилага правилата по най-убедителния начин.

– Запомнихте думите ви. Те означават ли, че във вашия 23-годишен юридически стаж сте виждали и безгръбначни магистрати?

– „Безгръбначни“? В този груб смисъл на думата не бих етикирала колегите си. Вероятно има сред тях такива, които се колебаят или притесняват да вземат решение, повлияни от външни настроения, действителност или факти, които не присъстват по делото. Произнасянето на присъда е едно от най-трудните задължения, но съдията е призван, с оглед работата си, да бъде устойчив и с по-висок праг на търпимост и към отрицателните обществени нагласи, и към негативизма, проявен от страни по делото, макар и в рамките на допустимото за процесуалното им поведение.

– А спомняте ли си какво каза бившият шеф на МВР Цветанов, когато спецсъдът пусна задържаните по неговите акции „Захарно петле“, „Захар“, „Милкигруп“, „Универсалните“? Каза: „Някой ще забогатее сега“. Вие 5 години работите в този съд и сигурно знаете - забогатял ли е някой съдия?

– Трудно ми е да коментирам като съдия подобно изказване, още повече, че не знам в каква светлина е било направено. Знам обаче, че произнесените съдебни решения по визираните случаи са били публични и всеки е можел да види аргументите, с които са взети. Като гражданин и страничен наблюдател смятам, че работата на магистратите, както и информацията за тяхното имотно състояние е публична, достъпна и може да стане достояние на всеки. Нямам впечатления или преки наблюдения някой колега рязко да е повишил стандарта си на живот. Все пак искам да отбележа, че съдиите получават добри възнаграждения на фона на средната заплата за страната и са наясно, че всеки от тях носи отговорност за действията си и подлежи на проверка. Надявам се, че всеки съдия разбира отговорностите на тази професия, която освен „гръбнак“, изисква професионализъм и високо ниво на морал, и съвест. Изисква и нещо като „професионален егоизъм“- да държите повече на собствената си професионална чест, отколкото на репутацията на засегнатия от вашето съдебно решение.

– На първата пресконференция за спецправосъдието преди 7 години първият шеф на спецпрокуратурата Светлозар Костов го нарисува като малко кученце, а срещу него - голям пес, който олицетворява мафията. Вие как бихте изобразили спецправосъдието сега?

– Вероятно г-н Костов е искал да онагледи предизвикателството, което е поело специализираното правораздаване през 2012 г., изправяйки се срещу организираната престъпност. Конкретна рисунка, изобразяваща спецправосъдието не мога да визуализирам. Смятам, че държавата, в лицето на своите органи, е по-силна от всички форми на престъпност и нейното влияние. Дори да е имало моменти, в които е изглеждало, че държавата проявява слабост и не може да противостои, това е било привидно или отдавна е преодоляно, и ние сме наясно, че никой не е по-силен или над нея. В този смисъл, бих сменила подтекста на рисунката на г-н Костов така, че да няма внушение за слаба държава.

– Имате солиден опит като районен, градски и специализиран съдия. Основателно ли е, според вас, подозрението, което тежи върху спецсъда от създаването му – че е призван да подпечатва присъди срещу врагове на властта?

– В СпНС се гледат и дела, материализиращи значими икономически интереси. В този смисъл всяко наказателно производство може да бъде сочено като политически провокирано или обслужващо нечии интереси, поставяйки пред обществото въпроса „защо точно сега“ или „защо точно тези лица“. СпНС работи съобразно законите в България, решенията и присъдите подлежат на двуинстанционен контрол в лицето на Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд. Това е достатъчна гаранция за принципна липса на възможност за подпечатване на незоконосъобразни присъди. Печат ще има, но основан на закона и според извършеното от всеки, който го е нарушил. Бих цитирала и покойният председател на ВКС Румен Янков, който казваше, че съдебната система не може да работи селективно - тя или работи, или не работи.

– Промяната в НПК, която повери на спецсъда делата за корупцията по високите етажи, ви даде шанс да докажете, че сте стожери на закона, а не юмрук на властта. Колко дела срещу корумпирани министри, депутати, кметове и областни управители бяха внесени при вас оттогава?

– В СпНС сега се разглеждат около 30 дела за т.нар. корупционни престъпления. Те са срещу министри, кметове, има и магистрати. Не бих си позволила да коментирам тези дела, нито да нарека някой корумпиран. Като съдия схващам презумпцията за невинност не просто като категория, гарантирана от процесуалните правила, а като общовалидно правило за поведение на всички представители на държавната власт - правило, недопускащо твърдение за вина, докато делото не е приключило окончателно.

– Колко общо дела са постъпили при вас миналата година?

– За 2018 г. постъпилите дела са 7 778, има увеличение спрямо предходната година с над 700 дела. Значително се се увеличили делата, свързани със съдебен контрол върху досъдебните производства, каквито са производствата по мерки за неотклонение, за разрешаване на претърсване и изземване, и експлоатиране на СРС, разпити пред съдия. Това до голяма степен се дължи на разширената компетентност на специализираните институции и делата за корупционни престъпления. Битуваше схващането, че частните наказателни дела не са същински дела. Само че това са мащабни досъдебни производства, по които е възможно отправените искания за претърсване и изземване, например, да са 100, да се стигне до искане на мярка „задържане под стража“ на множество лица, което отнема значителен ресурс от съдийското време, изисква часове за запознаване с материалите по делото. Само производствата по съдебен контрол върху мерките за неотклонение м.г. са около 500, което онагледява за какъв труд става въпрос. Броят на постъпилите наказателни общ характер дела също не е малък. Не разполагаме още с данните за останалите окръжни съдилища за 2018 г., но последните данни за 2017 г. отреждат трето място на СпНС, след Софийски градски съд и Окръжен съд Пловдив. Средната натовареност на един съдия от СпНС през 2018 г. е 34,88 разглеждани дела на месец (32,71 през 2017) и 34,18 свършени дела на месец (31,91 през 2017). Тази натовареност отрежда първото място на съда сред останалите окръжни.

– А колко осъдителни присъди сте издали? И колко оправдателни?

– За 2018 г. са постановени 58 присъди (47 през 2017), от които 45 са с осъдителен диспозитив.

– От вас се очаква да наказвате „акули“, а не „цаци“. Делата ви са от стотици томове, има даже едно със 1145 тома, за данъчни престъпления. По колко такива дела се падат на един спецсъдия?

– Рекорди имаме, да. Няколко са делата с над сто тома, над 10 подсъдими, над 100 свидетели, над 20 вещи лица. В края на м.г. колеги ми обърнаха внимание, че повечето окръжни съдилища в правилата си за случайно разпределение са въвели критерии за тежки наказателни дела, които са „над 3 подсъдими“, „ над 5 тома“ и т.н., При нас това са нормални дела, като ние сме равнопоставени на другите окръжни съдилища по критерии за натовареност.

– С колко време разполага един ваш колега, за да вникне в едно обичайно за спецсъда дело - с 20-ина подсъдими, двойно повече адвокати, над 100 свидетели и тъй нататък?

– За съдебните производства в СпНС важат същите процедурни правила, както и при другите съдилища в областта на наказателното правораздаване. Съдията тук разполага със същото време, както и всеки друг наказателен съдия, за да се подготви за първото по делото открито съдебно заседание - разпоредителното по гл.19 от НПК. Дали подсъдимите са един или 15, дали томовете са 1 или сто, срокът за подготовка и насрочване на разпоредителното заседание е двумесечен (по изключение тримесечен). Не ме разбирайте неправилно - законосъобразно е срокът да е един и същ при всички наказателни производства, независимо в коя част на България се водят. Съгласна съм, че не трябва да се приоритезират нашите дела и че на всички дела се дължи една и съща грижа, независимо дали се гледат пред общ или специализиран съд. Само че нашият административен и човешки ресурс трябва да е такъв, че да ни позволява да си свършим работата в същия срок, в които я вършат и останалите съдилища. Това изисква много лични усилия - да се подготвиш за открито разпоредително заседание по наказателно дело с голяма фактическа и правна сложност, като в същото време разглеждаш и други също толкова сложни наказателни дела, поемаш дежурства, преглеждаш съдебни протоколи. Иначе казано- натовареността на съдията в СпНС трябва да съответства на нормалната, съобразно съществуващите Правила за оценка на натовареността на съдиите, приети от ВСС. По тези критерии СпНС е свръхнатоварен и най-натовареният сред окръжните съдилища.

– Колко още съдии са необходими при вас, за да може всеки от тях да върши работата си качествено?

– Към момента работещите съдии в Специализирания наказателен съд са 21, в това число председателят и двамата заместници. През април 2018г. проведохме общо събрание, излязохме със становище и уведомихме Съдийската колегия на ВСС за необходимостта от още 10 съдии, като реално отпуснатите бройки са 4 - отпуснати са ни 2 щатни бройки, на които в момента има командировани колеги, както и двама колеги от окръжни съдилища са постъпили по реда на чл.194 от ЗСВ. Аз и колегите ми ще продължим да настояваме за до 10 съдийски места увеличение, не преимуществено заради личното си усещане за претовареност, а заради обективните критерии за натовареност, показващи, че нашият съд е преминал границата на разумното натоварване (при установен критерий за нормално натоварване между 70 и 110 единици, средната натовареност на съдия при нас е била 147 единици през 2017 г. и се очаква да е около 180 единици за м.г. Изрично е посочено в Правилата за оценка на натовареността на съдиите, че индекс за натовареност над 180 означава предприемането на незабавни организационни и кадрови действия от страна на компетентните органи.

– Известно е, че ви мъчи и жилищна криза. На ул. „Черковна“ не стигат съдебните зали, няма място за веществените доказателства – оръжия, взривове, компютри, книжа. По коридорите ви папките гонят човешки ръст, наредени по височина. Една ваша колежка казва, че нарочно ви държат в това невъзможно за нормална работа положение!

– Нашият сграден проблем е общоизвестен. Направи ми впечатление, че бе коментиран при изслушване на кандидати за ръководители на други съдилища, като безспорен и приоритетен проблем. За делата в коридорите, липсата на съдебни зали се знае. Надяваме се на бързо решение - изчакваме ДИКСИ окончателно да освободи сградата, след което Министерски съвет да я възложи за управление на ВСС, а после предстои нейното разпределение между ползващите я специализирани институции.

Специализираният съд е с най-проблемно битово съществуване сред тях, както като кабинети за съдиите и съдебните служители, така и като съдебни зали. Ние работим в условията на непрекъсната сгъстваемост и ако сега постъпи многотомно дело, ще започне умуване къде да бъде разположено – вече нито има място в деловодствата, нито в охраняемите коридори.

– По едно време най-често налаганото от спецсъда наказание беше 3 г. лишаване от свобода. Не е ли малко за престъпните групи, които не знаят друг начин да се сдобият с пари, освен като търгуват с наркотици, крадат или убиват?

– По отношение размера на постановените наказания по осъдителни присъди – няма общовалиден критерий. Определянето на наказание и размерът е в резултат на много фактори, които се обсъждат при постановяване на конкретната присъда. В обществото е натрупан известен дефицит на справедливост и всеки очаква присъди, които обаче няма как да играят ролята на отмъщение, тъй като целта на наказанието не е това. Присъдите, които се налагат при нас не са леки. При 38 лица м.г. година е наложено наказание между 3 и 10 г. лишаване от свобода, а при 117 лица става въпрос за ефективно наказание лишаване от свобода. Смятам, че е време при определянето на наказанията законодателството да наблегне на финансово-имущественото санкциониране, тъй като голяма част от извършените престъпления генерират финансов ресурс. Убедена съм, че ефектът върху извършителя на престъпление ще бъде много по-голям, както ползата за държавата и обществото.

– Откакто сте в спецсъда, вие се произнасяте по искания на службите за СРС. Кога казвате „не“? Четете ли оперативните дела, преди да кажете „да“, когато им се прище на ченгетата преди да свършат каквато и да е друга работа, да подслушват и да следят?

– При нас в СпНС постъпват значителен брой искания за използване на СРС. Наясно съм, че това е търсен доказателствен способ от полицейските органи, когато се налага да бъдат установени обстоятелства и събрани доказателства за сложни престъпления, както и такива извършени от ОПГ, при липсата на лица, желаещи да свидетелстват за престъпна дейност и високата конспиративност на такъв вид престъпни сдружения. Давам си сметка, че корупционните престъпления и то по високите етажи на властта не се свързват с желание за съдействие от замесените страни. И аз, и колегите ми, които даваме разрешения за тях, разбираме, че понякога трябва да се тръгне от малкото, за да се стигне до по-високите нива в дадена структура или група лица извършващи престъпления. Това наше разбиране обаче не пречи да преценяваме наличието на основанията за прилагане на СРС и да кажем „не“, със съответните аргументи. Четем всички материали, включително и оперативни дела, въз основа на които да преценим основателността на искането за прилагане на СРС.

– Колко процента от записаното със СРС и от показанията на агентите под прикритие вършат работа на съдиите?

– Не искам да навлизам в тази материя, но според мен е погрешно схващането, че всяко СРС води до конкретно доказателство или възможност за събирането му. С използването на тези средства може да се потвърдят дадени подозрения, да се отхвърлят такива, както и да се даде възможност за предприемане на някакви тактически действия от разследващите органи и прокуратурата.

– Пострадалите от престъпления се възмущават, когато сключвате споразумения с бандити. Те признават вината си не защото са се разкаяли, а за да им намалите наказанията. Излизат и се връщат към криминалните си занаяти!

– Невъзможно е да бъдат определени по принцип приемливи граници на наказанието, което трябва да се наложи на подсъдим, както и размерите на наказание, което трябва да удовлетвори пострадалите лица. Темата може да е много дълга и да бъде обект на нечия дисертация. Не смятам, че е практика да се налагат леки наказания с факта на признаване на вината. Всеки случай е специфичен и сам за себе си. Сигурна съм, че има и неудовлетворени от съдебните решения, но също така смятам, че всяко наложено наказание има нужния дисциплиниращ и превантивен ефект, както върху извършителят, така и върху членовете на обществото. Наличието на първа присъда, наложена на дадено лице в повечето случаи има съществена тежест върху повторно наложено наказание. Вероятно трудно може да бъде компенсирано лице, пострадало от престъпление – в имуществен и морален план, но държавата разполага с механизми за това. Законът за подпомагане жертвите и пострадалите от престъпления е един от тях, но аз се надявам - на никой да не се налага.

– Като опитен магистрат как ще коментирате, че често у нас решенията на съда не се изпълняват? Съдиите пращат в затвора бандит, той духва зад граница, спират строеж, той продължава, а се случва и депутатите да променят закона така, че съдебно решение, което не им изнася, да иде на вятъра...

– Свидетели сме на честа промяна на основни действащи закони и правила. Не смятам, че това е добре за когото и да било, особено ако се прави необмислено, прибързано и без оценка за въздействие върху средата, която се реформира. За лицата, отклонили се от изтърпяване на наложеното наказание, смятам, че това са изолирани случаи и е възможно да се дължи на известни пропуски в законодателството или на други причини. Сигурна съм обаче, че в днешния глобален свят, щом са известни трите имена и ЕГН-то на дадено лице, то няма как да се скрие. Такъв субект ще живее в постоянен страх, далеч от близките си, а някой ден ще бъде намерен и наказанието му приведено в изпълнение.

Нашият гост

Мариета Райкова е родена на 15 юли 1969 г. в Павликени. Завършва СУ "Кл.Охридски" (1993) В Работи като юрисконсулт (1993-1996), като следовател в Столична следствена служба (1997-2006) и като съдия в Софийския районен съд, Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд (СпНС), който оглави през февруари - две години, след като заслужи ранга на върховен съдия във ВСК и ВАС.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта