Броят на загиналите при срутването на мост в Генуа достигна 38

Меле в петричката ромска махала прати 6 души в болница, четирима са в ареста

Започна строителството на магистрала „Хемус” между Буховци и Белокопитово "За година и 2-3 месеца ще се справим с този участък", заяви премиерът Борисов

Прокуратурата образува досъдебно производство за инцидента с падналите в морето деца

Откриха завишени стойности на уран във водата на Харманли

Хванаха дядо да кара нерегистриран автомобил

Над 520 мигранти бяха спасени от испанската брегова охрана

Намериха трупа на едно от децата, пометени от вълна във Варна

Заловиха шофьор седнал зад волана след употреба на коктейл от наркотици

Мевлют Чавушоглу: Русия и Турция обсъждат възможност за отмяна на визовия режим

Говорителят на Белия Дом: САЩ няма да забравят как Турция се отнесе с пастор Андрю Брънсън

Властта ваканцува, фейсбук царува Дебатите в политиката ни са сведени до заяждане на дребно

Какво прави мама, когато на татко не му е харесал обядът?

Министър Нено Димов: Няма опасност за туристическия сезон и летуващите в районите на разлива на мазут в морето

Регистрирано е силно земетресение с магнитуд 6.6 в района на Андреановските острови в Берингово море

Марин льо Пен – В огъня на „борбата“

За никого няма съмнение, че политическата фамилия Льо Пен е една от най-разпознаваемите марки на съвременна Франция. Дори да не е време за президентски избори. И това без задължително да се интересувате или не дай си боже да следите (пък макар и с едно ухо) събитията от земите на почитателите на виното, охолния живот и революциите.

Русокосата дама беше обявена миналата година от списание “Тайм” за втория най-влиятелен евродепутат след доскорошния председател на Европарламента Мартин Шулц. И все още е с реални шансове да бъде следващият френски президент. Поне на теория де, до 7 май. Така или иначе, имайте едно наум!

Затова ще бъдем откровени – няма съмнение, че във всеки следващ век (докато сме още тук) от Втората война насам Франция ще има своя “Льо Пен”. Било то Жан-Мари от ХХ, дъщеря му Марин през ХХI или племенницата й Марион, която дебне на завоя – династии, какво да се прави. Западняците са податливи на такива неща!

В този смисъл да определим Марин льо Пен като “униформен политик” ще е прекалено слабо твърдение. В крайна сметка френската госпожа, която изправя косите на бюрократична Европа с всяка своя дума, е в “борбата” на баща си, откакто ходи по планетата Земя. За добро или за лошо.

Марион Ан Перин льо Пен (просто Марин за приятелите) е родена на 5 август 1968 г. в парижкото предградие Нюи-сюр-Сен, по-популярно в нашата изстрадала нова история като “Ньой”. Първите си стъпки в политиката наистина прави на ранна младенческа възраст (8 г.), когато оцелява със сестрите си в бомбен атентат срещу апартамента на татко Жан-Мари във френската столица през 1976 г. Опитът за покушение идва само четири години след основаването от него на крайнодясната партия “Национален фронт”, на която Марин е действащият лидер. Но преживяването несъмнено е достатъчно травмиращо за едно дете, за да предопредели посоката на житейския му път. До степен всичките є партньори в живота – от “гаджетата” до двамата бивши съпрузи и актуалния є компаньон – да са били винаги от котилото на Националния фронт – стажанти, пресаташета, съветници, депутати – “фирмата” трябва да се пази чиста! Сигурно е казал татко. Кафявите мундири не са задължителни.

Така или иначе, Марин се записва в редиците на фронта още с навършването на 18 години и през 1989 г. вече е в листата на партията за кандидат-депутат. И продължава напред. В края на гимназията в края на 80-те Льо Пен влиза да учи право в “Париж II” – университета “Пантеон-Асас”, където покрива и магистратура. Неин ментор е дългогодишният съратник на баща є, професорът по данъчно право Жан-Клод Мартинес, който години по-късно я определя като “просто един посредствен студент”. Това не го спира и сега да е кандидат за депутат от Националния фронт. Дамата явно “го раздава” алтруист. Съдейки по единствения й професионален опит преди политиката – в парижка адвокатска кантора и в защита на нелегалните имигранти във Франция, можем само да се съгласим с подобно наблюдение.

Лицемерието настрана, Марин льо Пен влита във френския политически живот през 1998 г., но започва да се чува реално едва през 2002 г., когато баща й достигна до балотажа срещу Жак Ширак, а тя ръководи кампанията му. Оттам нататък посоката е нагоре. Или настрани, в зависимост от гледната точка. В годините (80-те, 90-те), в които Западна Европа гледаше на Европейския парламент като на “гробище за слонове”, да паркираш “Льо Пен”-ите там си беше едно добро демократично решение. И Марин (както и татко й преди нея) грабеха с шепи, за да посочат недостатъците на ЕС – вкратце, европейската политика на Франция от нивото на средностатистическия данъкоплатец, във версия 2.0 – “хората пари дават, ние вземаме” влезе в континенталната схема. На този вот обаче Марин търси “патриоти”, а не “националисти” – както настоя самата тя… и опонентът є Еманюел Макрон. С идентична реплика. Горките френски избиратели!

 

Когато помощта дойде отникъде

При изборите през 2002 г. Жан-Мари льо Пен сгази социалистите, за да стигне до балотажа срещу Жак Ширак. Последният заложи на подкрепата на левите избиратели, за да стигне до търсената две десетилетия победа. В първите дни след вота във Франция най-шокиращата позиция досега е заетата от движението на вечните демонстранти (популярни като “красивите и умните” у нас) – разбирайте, нещо средно между комсомол, скаутска организация и семинария, но с гражданска съвест – които призоваха “всички за Льо Пен”! Примерно!

 

За нея

Такава я искаше баща ни

Марин е програмирана за това. Той (Жан-Мари) наистина очакваше от самото начало тя да го наследи. С тази цел я беше отгледал. Едновременно с това никой не си представяше, че Марин може да изпълнява подобна роля.

Мари-Каролин льо Пен, сестра на Марин

 

Голямото объркване

Ако сложим “Америка на първо място”, наравно с “Франция на първо място”, това е рецепта двете държави да тръгнат в две отделни пътеки. Което не предполага, че Льо Пен няма да е партньорът, на когото Тръмп разчита.

Чарлз Купчан, за в “Ню Йорк таймс”

 

Ще доведе до гражданска война

Ако бъде избрана (Марин льо Пен за президент – б.р.), това ще промени страната в дълбочина. Дори и Льо Пен да отхвърля антисемитизма, който проповядваше баща й, в нейната партия все още има високопоставени функционери, които са известни със своите екстремистки и антисемитски изказвания.

Симон Родан-Бензакен, директор на Американския еврейски комитет в Париж

 

Голямата драма

Въпросът, който с агония си задаваме напоследък, не е свързан с вероятната ниска избирателна активност на 7 май, подклаждан от позицията “нито Макрон, нито Льо Пен” на голяма част от електората, а с възможния сценарий за кошмарен резултат. С подобна ситуация въздишката на облекчение, която поехме в неделя, може да се окаже просто заблуда.

Натали Нугайред, кореспондент за Франция на в. “Гардиън„

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.