Планът на бившия топ-банкер милитаризира Европа

„Warfare“ измества „Welfare“, военна надпревара вместо социалните политики

Фон дер Лайен назначи за комисар на отбраната на ЕС ястреб, който ще я слуша 

Десетина дни трябваха на пишещото братство и в Западна, и в Източна Европа, за да проумее, че прословутият план на Марио Драги за светло бъдеще на Европейския съюз чрез „иновации“, „конкурентоспособност“, „декарбонизация“ и 750-800 млрд. евро инвестиции на година в тях, всъщност го милитаризира. Тоест, превръща го в „Европейски съединени щати на танковете“, както намекнаха лондонският вестник „Файненшъл Таймс“ и парижкият „Льо Фигаро“ - перспектива много различна от очертания в първия момент от коментаторите мощен Съюз, който не след дълго ще премачка икономически както Китай, така и Съединените американски щати. Случи се така може би защото кореспондентите в Брюксел на големите осведомителни агенции „Ройтерс“, „Франс прес“ или „Асошиейтед прес“, чиито информации бяха използвани от политическите наблюдатели из Европа за основа на техните дописки, бяха просто преписали прессъобщението на офиса на Урсула фон дер Лайен за труда на Драги. А това копиране не можеше  да не бъде оптимистично, тъй като според запознати, ако шефката на ЕК не се пише съавтор на плана, тя със сигурност е негова вдъхновителка, подала на бившия банкер №1 на Европа и експремиер на Италия основните „опорки“ за напъните му.

Но след като отшумяха медийната еуфория от иначе интелигентно скроения документ и споровете за това откъде ще се намерят стотиците милиарди за постигане на целите в него, дойде времето за по-задълбочените анализи. Като посочените два всекидневника, плюс италианския „Ла Стампа“, обясниха, че в плана в края на краищата всичко се върти около военната икономика, която би трябвало да стане мотор и на иновациите, и на конкурентоспособността, ако щете и на декарбонизацията. Защото с пожеланите от Драги в плана му премахване на ограниченията на Европейската инвестиционна банка върху военните инвестиции и въобще на ограниченията за европейското финансиране за военната индустрия се стимулира пълното преобръщане на европейската регулаторна рамка в посока на „зелен преход“, но „военно зелен“. Като така се очертава създаването на „Съединени щати на танка“, писа „Ла Стампа“, които ще бъдат обединени от желанието да се създават оръжия за защита, „свръхнеобходими“ в сегашната международна обстановка. С други думи това, което в края на краищата може би ще обвърже Стария континент, няма да бъдат пожеланите от бащите на Обединена Европа Робер Шуман, Конрад Аденауер и Алчиде де Гаспери мир и човешки права, а военната индустрия.

Та, в плана на Драги не се споменава ей така между другото, а се казва направо - харчим малко за бомби и преди всичко харчим зле. Всеки „бяга“ зад собствения си танк, състезаваме се помежду си, а големите САЩ, Русия и Китай планират, стандартизират и продават „ала гранде“. Това е именно тежката дума, която се откроява в препоръките на бившия италиански премиер, защото освен, че трябва да стане по-ефективна, военната индустрия трябва да се обедини, при това на база много повече пари. А ако се наложи - дори да бъде спряно производството на автомобили за сметка на танкове и всевъзможни други бойни машини.

Като начало средствата би трябвало да се набавят чрез увеличаване на военните бюджети на страните членки от сегашните около два процента от БВП поне на три, а постепенно и с използването на всевъзможни финансови лостове, обществени и частни. И няма страшно, ако се наложи „Warfare“ да измести „Welfare“, значи военната надпревара да заеме мястото на гарантиращите в момента обществената стабилност социални политики. А защо според Драги да не се посегне и на пенсионните фондове, ако целта оправдава средствата?!

„Растежът се забавя от дълго време в Европа, но ние игнорирахме този факт - посочва бившият банкер и премиер в доклада си и продължава - Сега повече не можем да го правим, сега условията се промениха - световната търговия се забавя, Китай всъщност забуксува доста и става много по-малко отворен за нас, загубихме и нашия основен доставчик на евтина енергия в лицето на Русия“. И как да наваксаме изоставането? Посредством укрепване на сигурността и намаляване на външната зависимост със строг контрол на суровините, но най-вече чрез изграждане на отбранителна промишлена база и консолидиране на сектора на принципа на европейското предпочитание, плюс специфичните инвестиционни усилия в космическата област, пак с военен акцент. Става дума да бъде инициирана истинска кампания за европейска координация на отбранителната промишленост и на инвестициите в нея, както и за „по-вертикално“ управление на работната сила и на производителността на труда.

Въобще, Драги придава политическа окраска на поредната трансформация на общоевропйското сътрудничество, завихрила се във времето на руската война в Украйна и отприщеното от нея постепенно преплитане на ЕС с НАТО. Идеята му е да бъде променена парадигмата на континенталната външна политика към „политика на икономическа сигурност“ в свят, в който войната се води както с оръжия, така и с икономически протекционизъм. Но, така изтълкуван, планът налага последващо укрепване на „общо европейски режим“ в лицето на органите за управление на ЕС и постепенно заличаване на какъвто и да било суверенитет. Като начало на въдворяването на този режим някои политически анализатори в Западна Европа видяха създаването и на комисия на ЕС по отбраната от изглежда войнствено настроената поне колкото Марио Драги шефка на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но, тъй като армията на Съюза в този момент на практика не съществува, то новата комисия според създателите ѝ малко или много трябва да стане „Орган на отбранителната промишленост“ за централизирано управление на сектора.

В този ред на мисли съвсем не изглежда случаен изборът на Урсула фон дер Лайен на шеф на стратегическия ресор. Това е бившият литовски премиер Андрюс Кубилюс - политик, който идва от Североизтока, от онези балтийски държави, които са на границата с Русия и я мразят неистово. И той, обявеният за ястреб литовец, който става комисар по отбраната, ще трябва да обедини и възвиси общоевропейската оръжейна индустрия. Тя според радетелите ѝ сега била дело на „джуджета“, болни от национализъм и протекционизъм - ами всяка страна винаги била пазила в собствения си заден двор само малки военни предприятия. И ето защо планираните процеси на сливане, интеграция и обединяване между европейски компании, трябва да доведат до появата поне на оръжейни гиганти като американските. Призван е да го стори литовецът Кубилюс по очертания от Марио Драги и инспириран от Урсула фон дер Лайен план. А кой ще плаща сметката, е от ясно, по-ясно.