Мария Гигова – Обаятелната лейди

Легендарната Мария Гигова чества 70-годишен юбилей днес. Тя записва със златни букви името на България в световната история на художествена гимнастика – става първата трикратна абсолютна шампионка на планетата. Заради изключителните й постижения Международната федерация (ФИГ) я обявява за гимнастичка №1 на XX век.

“Щастливка съм, защото реализирах мечтите си”, казва Мария Гигова.

Тя печели и трите си абсолютни световни титли през 70-те години. Съчетанията й се отличават с изключителна сложност, владее уредите до съвършенство. “Топката направо прилепваше в ръцете ми – разкрива тя. – Чувствах я не като уред, а сякаш е живо същество. И публиката виждаше тази перфектност на синхрона в движението. Дори сега да хвана обръч, мога да изиграя съчетание. Разбира се, не с тази амплитуда, но техниката се запазва за цял живот.”

Като повечето именити спортисти Гигова е открита за голямата гимнастика от учителката си по физическо възпитание. Дотогава се занимава с музика, свири на пиано, учи балет и френски език. Заради изключителната си гъвкавост и пластичност има афинитет и към акробатиката.

Започва при именитата треньорка Жулиета Шишманова. Дебютът й на световно първенство е запомнящ се. Месец преди шампионата в Копенхаген през 1967 г. тогавашният държавен апарат решава, че не може да играе по музика от филма “Доктор Живаго”, смятана за упадъчна. Гигова и Шишманова са привикани дори в кабинета на Тодор Живков, който лично настоява да сменят вокалите. Въпреки че си тръгват уплашени, двете решават да не правят промени. И се надяват, че при медал бурята ще ги подмине. Така и става. Мария изиграва изключително силно съчетанието на обръч, което й носи злато, а западните медии гръмват, че изпълнението е феноменално. “Ако не бяхме взели медал, нямаше да се върнем в България”, признава шампионката.

Титлата е първа за страната ни и това поставя началото на възхода на българската художествена гимнастика.
Две години по-късно Гигова вече ликува с дебютната си абсолютна световна титла, а до 1973 г., когато печели и последния си трофей, е доминатор на килима. Медал от олимпиада няма, защото красивият спорт е включен в програмата на игрите чак през 1984 г., но не съжалява.

“Спортът ми е дал много, но и аз съм му дала доста – казва Гигова. – Работихме и тренирахме при мизерни условия в залата на Четвърти километър. При температура 3 градуса въртяхме дървените обръчи с вкочанени ръце. Тогава съчетанията бяха по 2 минути, сега са по минута и половина и е сравнително по-лесно.”

През годините медиите я забъркват в скандали с Нешка Робева, с която са конкурентки. Така гимнастиката се оказва тясна за двете. И шампионката решава да напусне любимия спорт.

Разлъката обаче отваря нови възможности. Иван Славков я кани на работа в Българския олимпийски комитет. Не след дълго спортното министерство на Франция предлага на Гигова да отговаря за нейните кадри и треньори. И така 10 години – до 2000 г., когато получава оферта да се върне и да оглави родната федерация. Сред инициаторите е самата Нешка.

По-късно Гигова признава, че съжалява за оставения спокоен живот във Франция. Връщането в България я сблъсква отново с бюрокрацията, бумащината, което я изцежда. “Ако се погледне отстрани, може да се каже: “Да, тя беше един мохикан, който работеше от сутрин до вечер и не се виждаше това, което прави.” – споделя Мария. – Понякога това ме кара да чувствам неудовлетворение.”

В момента шампионката се труди на три стана. Освен че е член на техническата комисия към ФИГ, тя води и съдийски семинари по цял свят, в управата е и на родната централа.

Признава, че старостта не я плаши. Напротив. “Всяка възраст е хубава сама за себе си, стига да умееш да се възползваш от онова, което ти предлага животът – философски казва Гигова. – За да си пълноценен не само за себе си, но и хората около теб.”

 

Внукът е голямата слабост

Явор, шестгодишният внук, е голямата слабост на шампионката. “Той е моето съкровище”, казва Гигова. Двамата обичат да прекарват времето си заедно. Отскоро малчуганът тренира таекуондо и получава силно поощрение от баба да спортува. Именитата гимнастичка също не е загърбила физическите натоварвания. В свободното си време предпочита да плува. Обещала си е, че това ще е последният й мандат като член на Техническата комисия на ФИГ, в която е от 1978 г., – до олимпиадата Токио 2020, а след това ще се отдаде на заслужена почивка.

 

 

За нея

Търпелива и постоянна, жена с присъствие

Тя е обаятелна жена, с присъствие. Изключително търпелива и постоянна и това й помогна да издържи на всякакви сътресения в нашия женски спорт, който е много емоционален. Често ни сравняват, с което не съм съгласна. Тя е първата, прославила България пред света, и златната ни ера започва от нея.

Мария Петрова, трикратна абсолютна световна шампионка

 

Тя е водачът и лицето на българската гимнастика

Имала съм щастието да гледам на живо изпълненията на Мария Гигова и се смятам за богопомазана да изживея това незабравимо чувство. Когато за първи път видях нейно съчетание, бях вцепенена, не можех дори да ръкопляскам. Тя е всепризнат специалист, виждала съм как я посрещат в чужбина – като богиня. Мария е жената, която плътно е била до всичките златни поколения до ден-днешен. Тя е лицето и водачът на българската художествена гимнастика и си пожелавам дълги години да е така!

Илиана Раева, председател на Българската художествена гимнастика

 

Винаги взима адекватни решения

Съжалявам, че не съм била жив свидетел на нейните съчетания. Гледала съм ги само на видео – изключително въздействащи на публика, на съдии… Неслучайно е обявена за най-добрата на века от международната федерация. Страхотен специалист, който много помага на художествената гимнастика. С нея имам две успешни олимпиади. Трудолюбива и отговорна, винаги взема адекватни решения. Когато я видя на съдийската маса, нямам никакви притеснения, спокойна съм, че всичко ще е както трябва. Избягва конфликтите, затова често страни от медиите.

Ина Ананиева, бивш треньор на националния ни ансамбъл

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Не може да бъде Мария Гигова, златната девойка, на 70г:) Изглежда много добре за възрастта си – освен календарна има и биологична и духовна възраст, нали?! Желаем й много здраве, дълъг живот, поне 100 г, и щастие в семейството и работата:)

Отговорете