Започнах този материал с предизвикателство към няколко колеги - могат ли на върха на езика да назоват руски външен министър, предшествал Сергей Лавров. Паметта е къса в крайна сметка. Един се сети за Игор Иванов, друг дори за Евгений Примаков. И после попитах - а за говорител на руската дипломация, преди Мария Захарова, сещате ли се? Оказа се, че не.

Разбираемо. Както повечето от нас знаем, в международната дипломация руският подход винаги е залагал на имиджа на силовите фигури, които излъчват първична увереност и могат с голи ръце да удушат северен елен или да цитират на един дъх цялото творчество на Пушкин още преди аперитива, докато гледат с презрение „западните илитерати“, сърбащи чай.

В този дух въвеждането преди година на Мария Захарова в „залата на славата“ на официалната руска дипломация като говорител на външното министерство на Русия - с пиперлив език и жаргон, които по никакъв начин не трогват другите „официални лица“ на Кремъл - си е направо нов курс. Особено в сравнение със суровия поглед, с който Сергей Лавров фиксира камерите вече 12 години.

Държавно спонсорираните медии от другата страна на фарватера в Черно море упорито градят публичен имидж за първата жена говорител на руската дипломация като на „силов еквивалент“ на официалната представителка на Държавния департамент на САЩ Джейн Псаки, на която се пада нелеката задача да коментира отношенията между Вашингтон и Москва. Разбирайте, славяно-блондинският безкомпромисен отговор на всичко, което руската дипломация казва с очи и дела, но не и с думи.

Мария Захарова е родена на 24 декември 1975 г. при съмнителни обстоятелства - не се напрягайте, службите, не злословя, просто освен че е прекарала детството си в Пекин, където били на работа родителите й, е трудно разбираемо от официалните данни къде географски е поела първия си дъх дамата. Което можем със сигурност да посочим като устойчиво твърдение, че говори китайски като втори майчин език. Татко й се води един от най-ерудираните изтоковеди в Русия и покрай дългогодишните мандати в съветското и впоследствие в руското посолство в Пекин се е утвърдил като специалист по китайска литература („Камилите отлитат на юг“, подаде сигнал Щирлиц). Няма да спекулираме повече за живота на истинския учен, който до 2014 г. е съветник към ръководния орган на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Спомняте си онова палаво икономическо обединение на руски и китайски търговски интереси в Централна Азия, в гравитацията на което попадат всички достатъчно нещастни да се намират там - изборът е ограничен.

Младата Мария Захарова завършва висшето си образование в добрата стара школа за висши съветски и други апаратчици - Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО). Достъпът най-вероятно също е бил на основание произход. Специалностите, в които дамата се квалифицира, са „Международна журналистика“ и „Изтокознание“. С всичко казано дотук не трябва да ви изненадва, че първият й професионален стаж е в руското посолство в Пекин през 1998 г., след като се дипломира от МГИМО.

На практика Захарова никога не излиза от чиновническия апарат на руското МВнР. Професионалната й кариера започва в редакцията на „Дипломатически вестник“ (можете да си представите кой е издателят), преди да се закотви трайно в информационната дирекция на руското външнополитическо ведомство.

Паралелното й израстване в дипломатическите рангове я изпраща през 2005 г. „на фронта“ - пресаташе на мисията на Русия към ООН. Със завръщането си в Русия през 2008 г. е назначена за ръководител отдел в информационната дирекция на МВнР, където до 2014 г. ще се издигне до заместник-началник на службата. На 10 август 2015 г. Мария Захарова влиза в историята на руската дипломация като първата жена говорител на външнополитическото ведомство. За финал? Тази година дамата получи наградата на Съюза на журналистите в Москва за принос към свободния печат. Сатирата е излишна.

Скритата „публична“ личност

Нееднократно руски медии са коментирали, че по неразбираеми на пръв поглед причини личният живот на Мария Захарова е тайна, пазена с несравнима ревност. Особено впечатление прави широкото присъствие на говорителя на руското МВнР в публичното пространство и социалните медии (може да конкурира Доналд Тръмп по несъвместимост) и липсата на каквато и да е информация, която би й придала някаква човечност, различна от макияжа. Иначе е омъжена. Има малка дъщеря Марияна. Ако наистина ви интересуваше.