Мария Оряшкова - Шампион-мечтател

Снимка: Спортал

Мария Оряшкова е първата българка, а вероятно и единствена, която ще участва в два различни спорта - самбо и борба на европейските олимпийски игри в Минск от 21 юни. Самата тя разкрива, че не спира да мечтае. В любимото си самбо е постигнала всичко - 4-кратна световна шампионка и 9 пъти покорява европейския връх. Но е амбицирана да излезе и на олимпийската арена, към която се стреми от години.

И тъй като самбото все още е неолимпийска дисциплина, а състезанията под петте преплетени кръга са нейна мечта, Мария Оряшкова се захваща сериозно с друг утвърден в програмата на игрите спорт - борбата. Вече две години тя е шампионка на България в тежка категория. И въпреки многобройните си титли, не лежи на стари лаври, а тренира наравно с младите, та дори и повече. Знае, че ще є е трудно, да спечели квота за олимпиадата Токио 2020, но „който го е страх от мечките, да не ходи в гората”, казва уверено тя.

А доколко е готова за това предизвикателство, ще покаже първата проверка - европейските олимпийски игри в Минск след дни. Заради подготовката в борбата Оряшкова за първи път дори пропуска първенството на континента по самбо през май. Сред конкурентките є веднага се заговори, че лидерката в световната ранглиста в категория до 80 г. е прекратила кариера. Но момичето от Средногорието тренира двойно повече и смята да се върне с пълна сила на големия тепих.

„Самбото е в сърцето ми от дете и никога няма да го пренебрегна - казва 31-годишната Мария. - Основен спорт ми е и джудото. Ходя още на състезания по сумо, които са ми по-скоро страст - няма кимона, куртки... (б.р. макар че и оттам се връща с медали). А борбата е предизвикателство към самата мен. Всеки ден излизам от залата все по-уверена. Не съм сигурна на 100 процента, че ще спечеля квота, но ще пробвам заради себе си. Защото го искам.”

Първата олимпийска квалификация по борба е през септември на световното в Казахстан. Оряшкова вече се потопи в Меката на този спорт - Япония, където бе на лагер с националния отбор през май.

Всъщност талантът на Оряшкова към единоборствата забеляза Иван Нетов, № 1 в света и Европа по джудо и самбо, 6-и от олимпийските игри Атланта’96, и започва да я подготвя.

Тогава 12-годишна Оряшкова всеки ден пътува по 8 км за тренировки от родното си село Бъта до Панагюрище. Дъжд, сняг, мрак - нищо не отказва момичето. Тренира и двата спорта - самбо и джудо, а след кратко време става републиканска шампионка, после №1 на Балканите, следват куп медали от големи първенства.

„Когато усетих силата на другия и видях, че мога да го преборя, си казах: харесва ми - разкрива Мария. - Така единоборствата ме грабнаха и останах в залата, макар че никога не съм мислила да ставам голям спортист.”

Оряшкова признава, че най-ценната є титла е първата. През 2006-а става световна шампионка, и то пред родна публика в Зимния дворец в столицата. На финала детронира миналогодишната №1 на планетата - Анастасия Матросова (Украйна).

„Беше чудо, никой не можеше да повярва - спомня си Мария. - Аз все едно бях едно бебенце, което постигна невъзможното - победих една от най-титулуваните състезателки тогава.”

Две години по-късно Оряшкова става отново №1 на планетата, и то в родината на самбото - Русия. Триумфът идва в Санкт Петербург. Пред 7000 зрители на финала в категория 80 кг българката побеждава представителката на домакините Анна Соботина, и то пред погледа на президента Владимир Путин. „Руската публика умее да уважава победителите - казва шампионката. - Когато спечелих, цялата зала стана на крака и ме аплодира. Определено, когато се боря там, се чувствам страхотно, оценена.”

Сега Мария, когато не е по състезания на самбо, джудо, сумо или борба, тренира деца в клуб „Челопеч”.

„Искам да ги науча да са силни, да са борбени - казва Оряшкова. - Ако се справят с трудностите в залата, ще се справят и с трудностите в живота!”

За себе си казва, че не спира да мечтае и всеки ден се събужда с нови цели. „Спортът е моят живот, моята страст - казва шампионката. - А онова, което ме кара да продължавам, са всички онези хиляди хора, които изправени на крака заедно с мен слушат българския химн!”

 

Докторант в НСА

След края на състезателната си кариера Мария Оряшкова иска да остане близо до спорта. И още отсега върви към тази цел. Тя е вече докторант в НСА в катедра „Борба и джудо”. И колкото да е странно, любимото и място е Белмекен, въпреки че е свързано с изнурителни тренировки. Мечта е след време за няколко дни да отиде на високопланинската база не по задължение, а на отдих. „Обичам да съм сред природата - казва тя. - Аз съм момиче, израснало на село, което знае какво е по цял ден да си навън и да играеш на воля.” В свободното време обича да със семейството си и приятели. Фен е на руската култура и музика.

 

За нея

Здраво стъпила на земята

Спокойно мога да кажа, че е човек здраво стъпил на земята. Много е трудолюбива и прекалено много се раздава. Постоянно иска да догонва останалите. И тъй като вече е спортист на години, сме се разбрали, ако се умори, да ми каже и да си даде почивка. Но досега нито веднъж не го е направила, постоянно е в залата. И е много щастлива от това, което прави.

Петър Касабов, старши треньор на женския национален отбор по борба

 

Талант, но притежава и голяма доза упоритост

Ако го нямаш таланта, колкото и да работиш, не се получава. А при Мария той е съчетан и с голяма доза упоритост. Тя живее със спорта. Още от пръв поглед видях в нея изразените є заложби, както е при легендарните ни спортисти Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, Станка Златева... Освен това по характер е много добра, понякога до наивност, което от време на време є изиграва лоша шега.

Иван Нетов, първи треньор

 

Силен характер и отдадена на спорта

Имала е тежко детство, но в съчетание със спорта това є помогна през годините да преодолява смело трудностите, несгодите и напрежението. Буквално е отдадена на спорта. Имаше дори период, в който живееше в залата в Панагюрище. Там є бяха направили стаичка, за да є спестят пътуването до родното є място. А за силния є характер е показателно едно европейско в Латвия. Тогава бе починала майка є. Въпреки тъжната вест, тя загърби емоциите, бори се и стана шампионка.

Румен Стоилов, дългогодишен президент на БФ Самбо

 

Врагове сме на тепиха, но приятелки извън него

Извън тепиха ние сме много добри приятелки с Мария. Тя е прекрасна, много мила, искрена и комуникативна личност. Популярната поговорка „врагове на тепиха, приятели извън него” - на нас особено ни подхожда. Липсваше ми на европейското. Надявам се, че ще се срещнем на европейските игри в Минск. И то на финала, а по-добрата да победи.

Светлана Тимошенко, световна и европейска шампионка от Беларус

Коментари

Задължително поле