Масовите лекарства поскъпват до 15 на сто

Най-много са поскъпналите медикаменти без лекарско предписание, като голяма част от тях се използват при простуда, грип или симптоми на COVID-19.

Антибиотици за пневмонии вече се предлагат на пределни цени

Най-чувствително е повишението на цените при препарати за COVID

Максималното поскъпване на препарати за грип е с до 2 лева

Лекарства поскъпват до 15% заради инфлацията и вдигната цена на тока, съобщиха за “Труд” фармацевти.
Най-много са поскъпналите медикаменти без лекарско предписание, като голяма част от тях се използват при простуда, грип или симптоми на COVID-19. Таблетки за смучене при болки в гърлото, аналгетици, витамини, спрейове за нос са поскъпнали с по около 10-15%., но има и по-драстични увеличения. Поради сравнително ниските цени на този тип лекарства, максималното поскъпване е с до 2 лева.

Препаратът Тайлол хот, който е на основата на парацетамол, вече се предлага за 14,20 лв. вместо досегашните 11,80 лв. Нурофен стопколд от 6,80 лв. е станал 8,20 лв. Вдигната е и цената на Аспирин с витамин С, който се продава за 11,80 лв.

Увеличение на цените има и при лекарствата с рецепта. Там обяснението е, че са поскъпнали и в държавите, с които България реферира цените. Пределната цена на антибиотика Levoxa, който медиците най-често изписват на пациенти с COVID-19, е увеличена от 11,75 на 14,87 лв. или с 26,5%.

Още един антибиотик, който се дава на болни от COVID-19 с пневмонии Линкомицин също е поскъпнал с 11%. С нови и по-високи цени са различни препарати за артрит, хипертония, тревожност. До пределните цени са стигнали най-търсените антибиотици, коментираха пред “Труд” фармацевти.

“Процесът с вдигането на цените на медикаментите започна от декември миналата година. Увеличението е от 2-3% до към 15% за някои козметични продукти и добавки, но лекарствата са в рамките на инфлацията”, коментира пред “Труд” председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.

Той припомни, че законът изисква ценообразуването да е съобразено с инфлацията. Лекарствата без рецепта не могат да поскъпват с по-висок процент от натрупаната инфлация от последното повишение на цената. “Поскъпването на лекарствата ще приключи най-вероятно до края на месеца”, прогнозира Костов.

“Тези цени, за да е пределно ясно, идват от производителите и доставчиците, а не от аптеките. Цените само минават през аптеките, тоест ние просто отразяваме вече увеличените при нашите доставчици цени”, допълни той.

Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз: Цените се вдигат до предела

Само веднъж годишно може да се променя цената

За лекарствата без лекарско предписание има тенденция за повишаване, която се дължи на промяната в цялата обстановка с горивата и транспорта, а оттам идва и повишаването в цените. Аптеките не вдигат цените. Производителите и вносителите са тези, които вдигат цените и това се отразява. По закон може само веднъж годишно да се променя цената и тя не трябва да е по-голяма от процента за инфлацията.

Увеличение в пределната цена на лекарствата по лекарско предписани е възможно, ако те не се заплащат от Здравната каса.

Освен това досега притежателите на разрешение за употреба, след като регистрират една пределна цена, продават под нея, тъй като са имали такава възможност. Сега просто качват до пределната цена, която реално не е по-висока от регистрираната им цена.

При всички лекарства, без значение дали са по лекарско предписани или не, промяна в регистъра на пределните им цени става единствено и само с одобрението на Съвета по цени и реимбурсиране.

По-лесно става за лекарства, които не са по лекарско предписание, защото те не се реимбурсират. Промяната в цените нагоре на всичко, което се реимбурсира от Здравната каса, става много трудно.

Андрей Марков, Българска болнична асоциация: Всичко е за сметка на пациента

Болниците са много притеснени заради това, че дълги години замразяването на индексациите на клиничните пътеки или на разходите, които не се реимбурсират от страна на касата, не се пипат. Сега, когато се натрупа всичко това и като се увеличиха и разходите за енергия и разходите за работни заплати, няма как общите пари да не мърдат. Това е големият проблем. Стига се до някакъв праг, който вече трудно се удържа.

Казвали сме много пъти, всичко това е за сметка на пациента, само че никой няма куража да излезе и да каже “увеличавайки тези разходи пациентите остават без истинско и нормално лечение и затова имаме такава смъртност”. Парите за здраве станаха много като номинал, но номиналното изражение нищо не означава, ако то не е в пропорция с общите разходи и затова казваме, че трябва да постигаме някакъв обем от общите разходи, който да е средно европейски. 4,8-4,5-4,3 от БВП е точно половината от това, което се харчи за здравеопазване. Тоест здравеопазването ни е наполовина солидарно. Разходите, в сравнение със същия период за миналата година, са между 270-300% за енергоносители, а за лекарства увеличението е по-малко, но с натрупването, което споменах, ние имаме ръст от около 20-30%. Искаме да имаме европейска продължителност на живота, европейско здравеопазване, но да не плащаме или с нашите никакви пари. Това е големият проблем.

Д-р Красимир Петров, изпълнителен директор на МБАЛ “Св. Анна”-Варна: Дълговете растат, доставчици вече отказват поръчки

Лекарствата и консумативите още не са поскъпнали драматично като тока и газа, но дълговете растат и доставчици вече започват да отказват поръчки. Финансовото положение започна да се влошава първо заради пандемията, тъй като заработката ни падна сериозно. Допълнителните средства за COVID, които ни превеждат, невинаги покриват реалните разходи. Губим 20% от средствата, които сме получавали за извършена дейност преди кризата, а не можем да намалим допълнителното материално стимулиране на хората заради претоварването и инфлацията. Получава се порочен кръг, в който се въртим вече месеци наред. Скокът на сметките за ток и газ е убийствен. Очаквам скоро той да повлияе осезаемо и на цените на медикаментите.

Д-р Иван Иванов, директор на болницата в Горна Оряховица: Има дефицит на медикаменти

“Има остър дефицит на някои препарати.” Това заяви пред “Труд” д-р Иван Иванов, директор на общинската болница “Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица. “Като трайна тенденция се очертава липсата на медикаменти за лечение на болни с коронавирус. Сред тях са най-вече коагуланти и някои антибиотици. Ползваме заместители на коагулантите, но те крият повече рискове и странични ефекти като предизвикват например кървене.

Дефицитът вече е продължителен и ситуацията е крайно неприятна”, подчерта д-р Иванов. Той поясни, че доставката на медикаменти и консумативи за здравното заведение става чрез обществена поръчка. “В момента сме в процедура за нови доставки, но тя не е завършила и не мога да кажа дали има промяна в цените. Все още ползваме налични количества на старите цени”, уточни д-р Иванов.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения