Когато италианският министър-председател Джузепе Конте встъпи в длъжност на 1 юни тази година, за да се сложи край на продължаващата с месеци политическа криза на Ботуша, мнозинството от наблюдателите бяха единодушни, че ролята му ще е на кукла на конци. В смисъл на: решенията ще се взимат от двамата му заместници и коалиционни партньори в управлението, които го избраха, за да се скрият про-форма зад него, в очите на президента Серджио Матарела. А Конте само ще изглежда авторитетно пред камерите като 58-ия министър-председател на 66-ото правителство на Италия от Втората световна война насам.

Ако младият лидер на популисткото движение “Пет Звезди”, вицепремиер и министър на икономическото развитие Луиджи ди Майо досега не демонстрира толкова глад за медийно внимание, другият “заместник” на Джузепе Конте, италианският вътрешен министър и водач на крайно-дясната “Лига” Матео Салвини последните месеци открито дава заявка за сериозни амбиции. И то такива, които отиват отвъд пределите на Алпите и Апенините.

От отказа на италиански пристан за спасителен кораб на неправителствена организация, натоварен със 600 нелегални мигранти, извадени от водите на Средиземно море, до успешното яхване на народния гняв след ужасяващата трагедия в Генуа отпреди две седмици, Матео Салвини вече ясно се откроява като реалния лидер на страната. Двустранната среща на високо равнище на италианският вътрешен министър с премиера на Унгария Виктор Орбан, който бе по покана на Салвини във вторник в Милано, е просто поредното свидетелство за това. Заключенията от “плодотворните разговори”, изложени на пресконференция след срещата, също: врагът и на двамата е президентът на Франция Еманюел Макрон. Заради “лицемерната политика” за приемане на мигранти в ЕС. И Италия, в лицето на Салвини, е напълно на страната на Унгария по тези въпроси. Още повече, че лидерът на “Лигата” и актуален вътрешен министър неведнъж е споделял в миналото, че вижда в Орбан модел за подражание като политик. Както се казва: “и станаха двама”.

Ако към това уравнение добавим и опитите на австрийския канцлер Себастиян Курц да се присламчи към Вишеградската група (Чехия, Полша, Словакия, Унгария), на която отявленият лидер и говорител е практически Орбан, и такава централноевропейска блокада по миграционните въпроси от Балтийско до Средиземно море може да се заформи на някой от идните срещи на Европейския съвет, че на Еманюел Макрон и Ангела Меркел да им избият обриви. Нас ни слагат в един или друг кюп без да ни питат отдавна, така или иначе. А и европейски избори се задават на хоризонта през май догодина – Орбан предупреди във вторник в Милано, че ще иска единна позиция на Европейската народна партия (ЕНП) по миграционната политика на ЕС, която да отразява неговите и на Матео Салвини тревоги преди да е започнала кампанията.

С което вече християндемократите на Меркел, които са гръбнака на европейското дясно обединение, съвсем ще се изприщят. Скандал и възможно демонстративно излизане на партията “Фидеш” на Орбан от ЕНП преди изборите ще е сериозен риск за европейските консерватори. Най-малкото от гледна точка на политическия баланс в Европарламента след вота, заради почти сигурния ефект на доминото, който ще предизвика такова действие с продължаващия възход на евроскептиците в Централна и Източна Европа. Агонизиращата на последните два вота европейска левица също се надява този път да прилапа обезверени от популистите гласоподаватели. Стои и теоретичният въпрос в коя политическа група ще отидат евродепутатите от партията на Еманюел Макрон, които досега не са влизали в Европарламента, и ако президентът на Франция успее да вдигне отново гребена на петела зад себе си до май 2019 г., също ще има своя тежест във формирането на фракциите. И ЕНП далеч няма да е първият му избор.

Именно в този контекст стои и възможността растящата популярност на Салвини на Ботуша също да го превърне във фактор в следващия състав на законодателното събрание на Европа. След Брекзит Италия ще има 76 места в Европарламента, на трето място след Германия (96) и Франция (79) – с висок резултат и достатъчно подкрепа от ЦИЕ-страните, и от Рим/Милано Матео Салвини като нищо може да се окаже “центурион на легион” евроскептици в следващия мандат на ЕП. Амбиции не му липсват.

Да кажем няколко думи и за него лично. Матео Салвини е роден на 9 март 1973 г. в Милано. Там получава началното и средното си образование, преди да запише политология в местния университет. Впоследствие сменя специалността си с история, но след 16 години следване така или иначе не се дипломира с нито една от двете. В политиката влиза през 1990 г. като член на тогавашната крайнодясна “Северна лига”. През 1993 г. е избран за общински съветник в Милано, пост, който държи до 2012 г. Между 2004 и 2006 г. е независим член на Европейския парламент. Избиран е за депутат в европейското законодателно събрание през 2009 и 2014 г., но и двата пъти се оттегля преди края на мандата, за да заеме вътрешно-политически постове в Италия. За лидер на “Северна Лига” е избран през 2013 г. и преизбран през 2017 г., когато и променя името с цел да създаде по-широко обединение на десни и крайнодесни италиански политически движения. Което и постигна на парламентарните избори през март 2018 г., превръщайки “Лигата” в третата най-голяма партия в Италия.

Евроскептик и противник на еврото

Трите думи в заглавието казват всичко за позициите на Матео Салвини спрямо ЕС и защо Еманюел Макрон е “врагът”. Иначе Салвини е и модерен политик, похватите му да използва социалните мрежи, за да привлича постоянно внимание и последователи – както по време на предизборната кампания като лидер на “Лигата”, така и като действащ вицепремиер (особено около трагедията в Генуа) - свидетелстват за ясна и отработена стратегия за експлоатирането им. Човекът има план. И е в процес да го реализира.

За него

Върши отлична работа

Лично вярвам че Матео Салвини свърши отлична работа като се зае с въпроса за имиграцията още в първите седмици от управлението на новото правителство. Особено предвид, че е лято и кризата може единствено да продължи. Но той също така разкри пълното лицемерие на Макрон и смятам че е важно за народа на Италия да види какво е готов да отстоява за тях.

Стийв Банън, бивш медиен съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп

Има подкрепата на хората

Спирането на кораба с мигрантите не коства на Салвини нищо, а сблъсъкът с Макрон му спечели допълнителна подкрепа дори сред тези италианци, които не подкрепят „Лигата”. Педвид италианската гледна точка, че останалата част на ЕС, и в частност Франция, са изоставили Италия да се справя сама с миграционната криза.

Джовани Орсина, италиански историк и политолог

Застана в центъра

Матео Салвини превърна въпроса за имиграцията в най-важния за бъднините на държавата. И оттам последва, че министърът, който се занимава с въпросите за миграцията, е най-важният лидер в страната. Движението „Пет звезди” например (б.р. – коалиционният партньор на „Лигата”) няма никакъв конкретен план или стратегия по този въпрос.

Серджио Фабрини, италиански политолог