Мачът на смъртта

Никога в историята си „Аталанта“ не е бил гранд. Както Бергамо е като провинция на Милано, така тимът е като малък братовчед на гигантите „Милан“ и „Интер“.

Преди малко повече от месец обаче „Аталанта“ изживя своя звезден миг. След като стигна осминафинал в Шампионската лига, в първия си пролетен мач на най-комерсиалния турнир италианският тим разгроми „Валенсия“ с 4:1. Двубоят не бе в Бергамо, където се прави нов стадион, а на 80-хилядния „Сан Сиро“ в Милано. Арената не бе пълна, но и 40 000 „синьо-черни“ шалчета създадоха феерична атмосфера.

„Това беше велика нощ, една красива мечта!“, възкликна след края му Папу Гомес, капитан на тима.

Месец по-късно тази велика за „Аталанта“ нощ има съвсем друга светлина. На трибуните невярващите на успеха тифози се прегръщаха и целуваха. Бяха готови да понесат на крилете си голмайсторите Гомес, Йосип Иличич и Ханс Хатебоер. Но днес в Италия вярват, че именно този ден е изиграл огромна и тежка роля в разразяващата се пандемия на коронавирус, довела към момента до над 6000 смъртни случаи.

На Апенините наричат двубоя с името „Партита Зеро“ (нулев мач) и „биологична бомба“, избухнала на „Сан Сиро“. Определенията идват от пулмонологичното отделение на основната градска болница.

„Най-вероятно от футбола се родиха ужасяващи тризъбци, които ни намушкаха с вируса и със сигурност мачът „Аталанта“ – „Валенсия“ е един от тях – каза имунологистът Фернандо Ле Фоче пред вестник „Кориере дело Спорт“. – Мина повече от месец от тази вечер, а още страдаме от последствията му. Хората са били на сантиметри един от друг, прегръщали са се в еуфория, крещели са в лицата си. Никой с билет не си е представял, че може да не е на трибуните, дори да е имал температура. Днес е абсурдно не само да се играе пред празни трибуни, а въобще да има футбол. В онзи ден обаче правилата не са били още съвсем ясни.“

Когато дойде великата нощ за „Аталанта“, в Италия само споменаваха за страшния вирус, разпространил се в китайската провинция Ухан. Първият италиански пациент бе идентифициран в град Кодоньо, който два дни преди това беше обявен в карантина.

Робин Госенс, халф на „Аталанта“, сега признава, че никой не си е представял, че една трета от Бергамо ще се разболее. „Всички го подценихме, включително и аз – твърди той. – Казвах си, че е просто един грип. Излизах по улиците, ходих на ресторанти с приятели. Не познавахме този враг и неговата мощ. Разбрахме го едва, когато се появиха толкова много случаи.“

Когато дойде реваншът в Испания, пандемията вече беше обхванала сериозно северна Италия и особено много Бергамо. Мнозина призоваваха „Аталанта“ да не пътува до Валенсия. Но накрая се реши мач да има при закрити врати на стадион „Местая“. Отборът направи още един спектакъл с победно 4:3 и вече е един от осемте най-силни в Европа. След края на двубоя всички футболисти на „Аталанта“ се събраха на централния кръг на терена и вдигнаха плакат с надпис: „Бергамо, това е за теб! Не се предавай!“

Посланието беше посрещнато с ентусиазъм, точно както и резултатът. Преди мача играчите получиха обаждане от кмета на Бергамо и дори от директора на една от големите болници. „Подариха ни два часа удоволствие – каза Антонио Перкаси, президент на „Аталанта“. – Момчетата дариха радост на Бергамо и Италия в толкова труден и деликатен момент, когато треперим за живота си.“

В интерес на истината - този мач въобще не трябваше да се играе. А Госенс пък попита защо двубоят е на празните трибуни на „Местая“, след като пред стадиона са се събрали хиляди.

Запалянковците на „Аталанта“ дариха всичките пари от заявките за билети за Валенсия на болниците в града. Кметството ги предупреди да не ходят на летището да чакат героите си и след това да празнуват историческия успех на централния площад. Но това си беше „след дъжд качулка“ - пораженията от двубоя на „Сан Сиро“ вече бяха направени. А с реванша се нанесоха удари и по „Валенсия“. Седмици по-късно 35 процента от футболистите и треньорите на „прилепите“ вече бяха болни от коронавирус.

За властите се оказа невъзможно да намерят всички, които са били на „Сан Сиро“ и „Местая“ във въпросните 2 вечери. Ясно е, че нито един от тези мачове не трябваше да се играе.

„Кацнахме в 3,30 часа през нощта в Бергамо и аз веднага осъзнах, че сме станали в епицентъра на Ада – каза треньорът Джан Пиеро Гасперини на 12 март пред „Кориере дело Спорт“. – В неделя светът бе един, а четири дни по-късно – съвсем друг. Животът ни се промени…“

Сега Гасперини и футболистите му са под карантина по домовете си. И всяка сутрин се събуждат със страшните новини за нови и нови заразени, за нови и нови умрели. Безсилни гледат как военни камиони извозват стотици ковчези на загинали в епидемията.

Никой не може да каже кога точно Ада ще затвори врати. Нито кога „Аталанта“ ще носи отново гордост на Италия. Фактът е един – преди месец Бергамо и тифозите изживяха своята футболна мечта. А сега са залостени в кошмар, чиито край все още не се вижда на хоризонта.

Коментари

Задължително поле