Радиата не ме въртят, но песните ми стигат до хората, това е важното за мен, казва поп звездата

- Мая, миналата година обеща, че всеки месец ще пускаш по една нова песен във фейсбук и сега си готова с 12 нови заглавия, които снощи представи в столична зала. Може ли да се каже, че това е своеобразно ново ударно завръщане на голямата сцена?

- Отдавна исках да се върна на голямата сцената, но обстоятелствата бяха такива, че се застоях повече в семейството си. Правех епизодични участия, но не те бяха моите приоритети. Така в един момент с Кирил Икономов решихме да започнем работа върху нов албум - музиката отново е изцяло негова, влязох в нашето студио, записах песните и ето, вече съм готова да ги представя из страната.

- Какво се случи - ти беше на върха, пълнеше най-големите сцени и изведнъж се "покри"?

- Не сме спрели да творим, но просто животът така се завъртя. Когато хората започнаха да се разделят на "червени" и "сини", публиката също се разедини, а аз съм много чувствителна на тази тема. Знаеш ли, за мен музиката не е занаят, тя ми е душата. Нямам ли за какво да пея, се свивам и покривам. Слава Богу, че благодарение на Кирил, който продължаваше да твори и представя по сцените своята симфонична музика, аз можех да си позволя и да не работя. Изцяло се отдадох на моето дългоочаквано майчинство. Опитах да се върна на сцената, когато момичетата ми бяха 4-годишни. Заминах за един ангажимент в Швеция и на летището ме изпратиха две слънчица, а като се върнах, ме посрещнаха две попарени цветенца. И тогава си казах - защо ми е тази суета, след като в момента аз съм най-важното същество за тези две деца. Това ме приземи и така се отдалечих от сцената. Сега децата ни са големи - завършиха Музикалното училище, студентки са и от известно време също се качват с мен на сцената - като беквокалистки. Ето че настъпи моментът, в който цялото семейство сме готови да се качим на сцената и да направим голямо турне из страната.

- За представянето на новия ти албум в София нямаше билети, а само покани, защо?

- Защото го направихме единствено за наши приятели и верни почитатели. Представих само 12-те нови песни, а за един концерт с билети е нормално публиката да иска да изпея и старите си хитове.

- Песните отново са композирани от съпруга ти Кирил Икономов. Писал ли е някой друг специално за теб?

- Не. Случи се само когато "Балкантон" издаде моята първа дългосвиреща плоча, по времето на соца. Бях принудена в нея да изпълня песни на други композитори - тогава беше така - имаше неколцина имена, на които, ако не включиш песните в плоча, тя нямаше да види бял свят. Само две от композициите бяха на Кирил, другите не бяха написани специално за мен и точно тогава направих разликата, че тези песни не са и няма да станат мои. Затова работя само с мъжа ми.

- А някоя от тия чуждите песни от първия ти албум стана ли хит?

- Не, защото не бяха писани за мен, не ги почувствах с душата си.

- Доколкото знам, текстовете на песните ти са твои?

- Не съм поетеса, но повечето текстове са мои, както и сега при новите ми 12 песни. Кирил написа три, Иван Тенев и Явор Кирин по един. Представям и песен за България по текст на Цветан Начев.

- Мая, ти беше една от суперзвездите на България. Кой беше моментът, в който усети, че публиката те харесва?

- Нека не забравяме, че моята истинска кариера тръгна от Благоевград. Преди това пеех с трио "Обектив", после имах самостоятелни изяви на концерти с почти всички мои колеги, но истински пробив направих като солистка на оркестър "Благоевград", чийто ръководител бе бъдещият ми съпруг Кирил Икономов. Дотогава между нас нямаше нищо лично. В началото пътувахме само из окръга и винаги имахме гост-изпълнител, а аз бях подгряващата певица. Веднъж обаче един колега не дойде за обявените концерти и аз ги изнесох сама. Тогава видях колко добре ме прие публиката и решихме да тръгнем из страната. Помня, че първият ни голям концерт беше във Велинград - в Лятното кино. Бях учудена, когато надникнах иззад кулисите и видях как салонът се пълни, пълни... После заприиждаха и правостоящи. Стана гъмжило от народ и тогава си казах: "Боже, аз успях!"

 

Меги Гювенал:

Турция е безкраен музей

Можеш да срещнеш забулено момиче, хванало за ръка зеленокоса девойка с екстравагантно облекло, не спира да се удивлява писателката

Тя е Миглена Стоянова, но й казват Меги, родена във Варна, но израснала далече от България. Живяла в един руски град, Ставропол, където родителите й се преместват на работа, а по-късно учила журналистика в Пятигорск. Редките пътувания до родината и незаменимите лета, прекарани при баба и дядо, навярно са и причината да поиска да разказва за видяното и преживяното - с постоянна, непроменима носталгия по родното, по корена. Разказите, стихотворенията, романите, които тя написва, са връзката й с България. Те са живата артерия, която пулсира през хилядите километри и държи спомените й неугасващи. А романът пътешествие "Извезани души" описва нейния друг свят, далече отвъд Босфора, в който продължава да живее.

- Меги, от години живееш в Турция, там си омъжена, там е семейството ти. Успя ли да се приспособиш? Действителността там е много по-различна.

- Да, различно е. И в същото време толкова ми напомня за България от моето детство... Гостоприемството, толерантността, пъстротата и отворените за различното хора, селцата с каменните чешми и дъхавите домашни хлябове, седенките по мегданите в топлите вечери, песните, обгрижените ниви, работниците по полето. Музиката на Турция много прилича на нашата народна музика. Една чудесна държава, в която има място за всички - за чужденци и различни, за християни и мюсюлмани, за религиозни и за светски хора. Това е може би единствената страна на света, където можеш да срещнеш забулено с тюрбан момиче, хванало за ръка девойка със зелени коси и екстравагантно облекло. Тук е лесно да се приспособиш - намираш своето местенце и си щастлив.

- Къде в Турция ти беше най-интересно и различно?

- В Източна Турция. Живях три години сред кюрдите - един изпъстрен с адреналин и премеждия период, в който започнах да обмислям създаването на по-обстойни творби. Беше интересно и страшно... този колорит, различният бит, странните им навици, преплетени с невероятно вкусните местни гозби - например пълнена с булгур сладка тиква, която сервират върху синия на пода и всеки си гребва по малко с ръка, интересните игри по Невруз - празника на пролетта и началото, изкуството махенди - рисуване по ръцете на цветя с горена къна, с които се прибрах след разходка до кюрдско село и изуменият ми съпруг призна, че съм неуправляема. Обичах да влизам в къщите им, в кухните, да слушам разказите и песните им, да обличам носиите им. И всичко това под свистенето на куршуми над главите ни по всяко време - терористичната групировка ПКК бе разпръснала пипала навсякъде. Живеехме в затворена военна база и неведнъж спяхме на пода в банята с осеммесечната Ванесса, понеже само там нямаше прозорец, а в задния двор терористи хвърляха бомби. Минираният път до летището в Муш и невъзможността да стигна до самолет, който да ме отведе в България, за да се срещна със семейството си. Първите думи на дъщеря ми на кюрдски. Невероятно красивата природа. Вулканът Немрут с безбройните гейзери на върха и величествената планина Арарат, в подножието на която срещнах първите дервиши на мълчанието. Понякога си мисля - животът е низ от изпитания, но дори в най-тежките моменти красотата свети като пътеводна светлина и никога не се изгубваш.

- Как се роди романът ти "Извезани души"?

- След толкова много преживявания, от интересни по-интересни, аз реших да разкажа. Турция е един безкраен музей, чудесна страна с дивна природа и гостоприемен народ. Така се роди романът, който излезе от печат през май 2013 година, издателство "ХуЛите". Имаше неочакван успех, бях очарована от интереса на хората към тази страна и живота в нея. Последваха и други, които, ако е писано, ще бъдат напечатани също. Това са книги за една странна и много дълбока любов, наречена Турция. Пъстротата и красотата тук са непресъхващо вдъхновение.

 

* Йорданка Христова пази хубави спомени за Фидел Кастро

* Андрей Слабаков написа кулинарна книга

* Архитект и писател показаха документи за гроба на Левски

* Само един мъж не е достатъчен за голямата любов на Маяковски - Лиля Брик

* Щерката на Синди Крауфорд й е одрала кожата

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 21 ЮНИ!