Едва 180 срещу 410 британски депутати ще застанат зад Брекзит

Седмица остава на премиера на Великобритания Тереза Мей да убеди достатъчен брой членове на камарата на представителите на британския парламент да подкрепят на 11 декември споразумението за напускане на ЕС, което лидерите на държавите членки одобриха в края на миналия месец, след близо две години преговори. Седмица, след осем дни на диалог на глухи в публичното пространство на Албиона, с министър-председателя от едната страна, със сизифовски усилия, опитвайки се да убеди обществото, мнозинството от колегите си от управляващата партия на консерваторите и основна част от опозицията, че постигната сделка е най-добрата възможна при така зададените обстоятелства след 45 години членство в ЕС. Ползите, от които отдавна са залегнали в обществения и икономически живот като даденост, а негативите като популисткия залог, който обърна каруцата.

Още в понеделник миналата седмица, ден след формалното одобряване на споразумението в Брюксел, Тереза Мей се изправи пред британските депутати, в сцена, най-добре описана от карикатуриста на вестник „Таймс“, изобразявайки премиера, изправена пред празните скамейки на собствената си управляваща партия зад гърба си, с всички членове на камарата срещу нея, под заглавието „Обединяване на Уестминстър“. Трите часа, в които Тереза Мей излага доводите си и отговаря на загрижени за избора на гласоподавателите си депутати, в крайна сметка не доведоха до съществена промяна в нагласите. Правният текст от 585 страници (разделен на 185 члена, в седем части и 3 допълнителни протокола), съпътстван от 8-те страници пожелателна по дефиниция политическа декларация за бъдещите отношения след като споразумението влезе в сила, видимо се оказаха твърде тежки за интегриране в дебат, базиран основно върху неразбирането как функционира Европейският съюз и какво е било участието на Великобритания в него досега. Заради което и на практика се стигна до референдума през 2016 г., плюс-минус някои фактори и етапът на който сме сега.

Въпросите и отговорите тъпчеха на едно място, често пъти повтаряйки се без цел и посока, а заради принципа. Срещу премиера застанаха видни противници на постигнатото от Тереза Мей споразумение в собствената й партия, като бившите министри на външните работи и по въпросите на Брекзит в кабинета й Борис Джонсън и Дейвид Дейвис. Които наравно с откровено комичния за разбиранията на всеки съвременен обитател на планетата, който съзнава в кой век живеем, предводител на хардлайн-Брекзитарите Джейкъб Рийз-Мог, наливаха допълнително масло в казана на опозицията, с изказвания от далечните дълбини на скамейките на торите. Което пък позволи на Мей да вкара в отговорите си няколко директни „озъбвания“ срещу отколешни бивши морски съперници и бъдещи ексевропейски партньори като Франция и Испания, за да придаде повече патриотизъм на постигнатото. Как, ако влезе в сила новото споразумение, ще даде възможността на Великобритания на 100 % да гарантира суверенитета си върху улова на риба в своите териториални води, с излизането си от общата риболовна политика на ЕС и да запази претенциите си върху статута на Гибралтар. И да вземе точки Мей с тези два резки ъперкът-а, не се усети съществено.

Така и два дни по-късно (в сряда) по време на редовния й парламентарен контрол, който се превърна в повторение на предишната сесия „въпроси и отговори“ – що е то Брекзит, как го разбираме и дали въобще. За честта на британската парламентарна демокрация трябва да признаем, че успяха в началото да „вкарат“ набързо един въпрос за проблемите със закъсненията в железопътната мрежа в конкретен регион, но посоката набързо се върна върху по-съществения дебат – „quo vadis?“. Отново без никакъв резултат откъм проява на здрав разум. Прогресивните сили продължаваха да тържествуват. И това след като в разстоянието между двата парламентарни дебата Тереза Мей проведе ударна обиколка за срещи с политици и избиратели из Англия, Шотландия и Северна Ирландия, а гуверньорът на „Бенк ъф Ингланд“ Марк Карни излезе с апокалиптичен доклад за възможните ефекти от напускането на ЕС без сделка от една страна, и излизането въобще. Подобно на което проучване беше публикувано още през 2016 г. преди референдума, но с не толкова изчистени прогнози за следващите 15-ина година откъм спад на производителността и икономическия ръст.

Нищо не излезе и до края на отминалата седмица. Докато Тереза Мей беше на срещата на Г-20 в Аржентина, полагайки максимални усилия да балансира в срещи и изявления между останалите европейски лидери и потенциалните „бъдещи“ нови партньори, още един от министрите й (по въпросите на висшето образование) подаде оставка. И несъмнено допълнително подкопа позициите на премиера в кампанията за прокарване на споразумението.

От днес (вторник) камарата на представителите на парламента на Великобритания влиза в серия дебати, които ще предшестват споменатия вот на 11 декември, с който Лондон ще приеме или не договора с ЕС за Брекзит. По преброявания на медиите на Острова в момента близо 180 срещу малко под 410 британски депутати са готови да застанат зад споразумението, което постигна Тереза Мей с Брюксел. Но пък някои наблюдатели остават оптимисти.

Граници, права и такси

Всеки гражданин на ЕС, който е пребивавал на територията на Великобритания най-малко пет години преди Брекзит, ще има правото да кандидатства за статут на постоянно пребиваващ. Дори и да е пристигнал в последния ден на предвидения до края на 2020 г. преходен период, който ще влезе в сила и подлежи на удължаване с ратифицирането на споразумението между ЕС и Лондон на 11 декември. Без споразумение и преходен период, статутът на британските и европейските граждани от двете страни на Ламанша ще остане временно нерешен. Подобна ще и ситуацията със статута на границата на остров Ирландия.