Дългото излежаване през уикенда е полезно за здравето, казват учени

Румен Петков проведе среща с Владислав Кононов, изпълнителен директор на Руското военно-историческо общество

Задържаха 16-годишен куриер на измамници с „пратка” от 76 000 лв.

11 загинали и 46 ранени при катастрофа с автобус в Турция

47-годишен пътник загина при катастрофа в Търговищко

Търговец завъртя наркооранжерия в къща

Китай обвини американски военен кораб в нарушаване на суверенитета на страната

Турската армия започна нови удари срещу цели на кюрдски организации в Сирия

Макрон предполага, че Великобритания може да постигне специално търговско споразумение с ЕС след Брекзит

Зам.-министърът на отбраната: Военно-окръжната прокуратура в Пловдив се сезира за авариралия самолет „Спартан“

Шефът на НЗОК: Системата на здравеопазването ще се срине след година-две

„Туитър“ блокира повече от 1000 акаунти по подозрение за руска пропаганда

Кола излетя на пътя край Банско, четирима ранени

Буря е повредила части от руски ракетен комплекс С-400, пътуващ за Китай

Тереза Мей: Втори референдум във Великобритания за Брекзит няма да има

Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС, пред „Труд“: За първи път дългът ще намалее с 600 млн. лв. Докато продължаваме с ишлеметата, няма да имаме нормални доходи

Предстои бюджетната седмица на парламента. Обичайно приемането на основния финансов закон на държавата е свързано със среднощни заседания, спорове с опозицията и политически декларации. Мнозинството е призвано да брани параметрите, заложени от правителството. Дали ще е така и този път, какви компромиси са склонни да направят депутатите от ГЕРБ и ще се промени ли нещо в проектобюджета за следващата година? Отговори на тези въпроси поискахме от шефа на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.

– Г-жо Стоянова, как ще отговорите на критиките на опозицията, че в Бюджет 2018 липсват политики, а самият проектобюджет не е нищо друго освен един счетоводен документ?

– Прави са, като твърдят че проектобюджетът е тип счетоводен документ – в него има приходи, разходи, баланс и не може самоволно да се променя в едната или в другата част. Колкото до липсата на политики, това е мантра, която се повтаря всяка година от опозицията, когато внесем бюджета. Категорично не съм съгласна с подобно твърдение. Политиките са ясно очертани в приходната и в разходната част на бюджета.

– Бихте ли назовали конкретните политики, заложени в Бюджет 2018?

– Първата и най-важна политика са мерките, свързани с финансовото и икономическото развитие на страната, мерките които подпомагат бизнеса да открива нови производства, нови работни места, да повишава заплатите. Тези мерки са индикатор, че финансовата дисциплина в държавата е добра, стабилна е и фискалната политика в страната. Има плавно и устойчиво намаляване на дефицита, за да стигне през 2020 г. баланс нула и това е най-важното. В резултат на мерките за намаляване на дефицита, се планира по-малко дълг. През 2018 г. той номинално ще намалее с 600 млн. лв. Поехме ангажимент да запазим на ниско ниво данъците. Това е политика, която стимулира инвестициите, стимулира хората да работят, получавайки по-високи доходи. Не бива да забравяме и ниското ниво на изземване на данъчни и осигурителни доходи. През 2018 г. то ще е 36-37% от БВП.

– БСП казват, че този процент е твърде нисък.

– Процентът е такъв, благодарение на ниските данъци. Не смятам, че трябва да се повишава за сметка на повишаване на данъците, каквито предложения има от различни страни. Смятаме, че не бива да изземваме от хората средствата, които те преценяват по какъв начин трябва да изхарчат или да инвестират. Не е редно, изземвайки ги, да се оставят в ръцете на чиновници, които да преценяват какво да бъде финансирано в по-голяма или в по-малка степен.

– Какво по-различно от предишния бюджет е заложено в приходната част на този за следващата година?

– Гарантирани са допълнителни приходи за бюджета най-вече от сивия сектор. Това ще осигури на предприятията и на бизнеса, които са на светло, лоялна конкуренция, или поне намаляване на нелоялната конкуренция.

– Кажете какви са прогнозите за увеличение на приходите от сивия сектор.

– Цялото увеличение на приходите включва два елемента. Единият е от ръста на БВП, който се очаква да е 3,9 – 4 % , а другият е от изсветляването на сивия сектор. Отиваме на разходите, където обичайно политиките на правителството са по-видими. Изпълняваме политиките с които дойдохме на власт. Те са залегнали в нашата предизборна програма, а след това и в управленската ни програма. Имаме три приоритетни политики – образование, здравеопазване и сигурност. Освен тях приоритетна е и политиката по социалното подпомагане. Ако погледнете бюджета, ще се убедите, че най-много средства от увеличението на разходната част на бюджета, а то е 2,5 млрд. лв. спрямо бюджета за 2017 г., са насочени именно в тези сфери.

– Опозицията казва, че наливате в нереформирани сфери, в каци без дъно.

– Напротив. За първи път през другите закони, осигуряващи тези политики, се правят реални промени за реални реформи. Държавата полага усилия за приобщаващо образование, за повишаване на качеството на образованието чрез млади и иновативни хора. Целта е от училище да излизат функционално грамотни хора. Да не говорим за сектор сигурност и за социалния.

– Новият здравен министър Кирил Ананиев обеща на патриотите още 27 млн. лв. за здраве за сметка на резерва на НЗОК. Ще гласувате ли подобно предложение?

– Бюджетът на НЗОК е определен и той е с 407 млн. лв. повече отколкото беше през 2017 г. Мисля, че това е много сериозен ръст. Независимо от този сериозен ръст, от всички посоки, от всички видове дейности, които се финансират от него се чуха вопли, че картината отново ще е апокалиптична. При последните преговори е поискано увеличение на парите за дентална медицина, за доболнична помощ и за профилактика. Смятам, че това е правилна политика, защото докато продължаваме да наливаме в лекарства и в болници, все повече хора, вместо да получат квалифицирана помощ на ниво доболнична помощ, влизат в болниците и поемат по клиничните пътеки. Дебатът за допълнителните 27 млн. лв. предстои, но ако това не нарушава баланса и се говори само за вътрешно преразпределение на средства на НЗОК, сигурно предложението ще получи подкрепа.

– Защо отново се налага да теглим заем?

– В закона има предвидени числа за допълнително поет дълг. Когато се говори по тази тема, трябва да се гледа номиналното нарастване на дълга. То е минус 600 млн. лв., т.е. ще има 600 млн. лв. намаление на дълга. Така че критики от рода на „планирате допълнителен дълг“, са неоснователни. Не можем обаче всичко, което е с падеж тази година, да го финансираме изведнъж. Няма как да се случи. Всеки, който е теглил кредити, знае, че има падежи на тези кредити и ако те са в определен момент, се налага част от тях да бъдат рефинансирани. Такъв е случаят. Но най-важното е, че за първи път ще има номинално намаление на дълга със 600 млн. лв., което никак не е малко.

– Има ли вече яснота с колко ще се увеличи вноската на България в бюджета на ЕС, след излизането на Великобритания?

– На този етап няма причини да се увеличава вноската ни, защото тя се определя на база на показатели на самата страна членка, свързани с БВП, с приходите от ДДС и акцизи и т.н. По-скоро се очаква съкращаване на разходите в европейския бюджет, но там преговорите продължават и ми се струва, че не е наша работа да ги коментираме.

– Какви промени в Бюджет 2018 можем да очакваме?

– От ГЕРБ сме внесли няколко промени, които по-скоро са фина настройка. Съгласно Конституцията бюджетът се изготвя единствено и само от правителството, защото то е отговорно за неговото изпълнение и в приходната, и в разходната част. НС би могло между първо и второ четене да прави различни корекции без да пипа фундаментални неща. След като прегледах предложенията, направени между първо и второ четене, видях, че БСП са внесли изключително много предложения. Предлагат дори да се увеличи дефицитът на държавата с 800 млн. лв., което е грубо нарушение дори и на Конституцията, защото това не може да бъде в правомощията на Народното събрание. Голямата част от предложенията на БСП не могат да бъдат подкрепени от нас и от Патриотите.

– Вдигането на минималната заплата на 510 лв. не беше посрещнато от общините с възторг. Реакцията им бе, че ще трябва да вдигнат възнагражденията на всички служители, а пари няма. Как ще се преодолее този проблем?

– Този проблем не е само за общините, а за всички държавни ведомства, при които с увеличението на минималната работна заплата ще се намали ножицата. Винаги съм казвала и ще продължавам да повтарям, че пътят е един – на оптимизация на дейностите, които извършват. Пътят е увеличаване на електронните услуги, намаляване на административните тежести за бизнеса и оптимизиране на персонала. През годините непрекъснато се говореше за съкращаване на бюджетните служители и всеки път се отчиташе или минимално намаление, или минимално увеличение. По принцип администрацията – местна или държавна, е склонна да се възпроизвежда, разширено при това. Ако ръководителите на общини, на ведомства и министерства искат действително да дадат реално увеличение на заплатите на своите хора, трябва рязко да оптимизират дейността си. Говорим за електронни услуги, за електронно управление и фактът, че не може да се въведе толкова години, означава, че има съпротива, която е много сериозна. Съпротивата идва от същите тези чиновници, които се страхуват, че въвеждайки електронното управление, ще загубят работните си места, ще загубят властта си над бизнеса и хората, която упражняват чрез административните услуги.

– Не беше ли по-редно да се направят минимални работни заплати по браншове, защо приехте да има такава уравниловка?

– Минималните осигурителни прагове, респективно минималните заплати по браншове, биха били по-справедливото решение, но това има и плюсове и минуси. Но когато говорим за минимална работна заплата като единствения инструмент на правителството да въздейства върху доходите извън бюджетния сектор, е именно чрез натиска на минималната работна заплата. И тогава, онези производства, които са неефективни, които не могат да генерират приходи, позволяващи да се увеличат заплатите на работниците, ще си отидат. Мисля, че рано или късно трябва да се разделим с тях. Ако искаме да догонваме Европа, ако искаме нашите деца да се реализират в България, независимо от това къде получават образованието си, трябва да имаме наистина политика по доходите. Трябва да има повишаване на доходите, а то минава през преструктуриране на икономиката, през насочването на икономиката към иновативни браншове, към браншове, които носят висока добавена стойност, които са с висока пазарна цена. Докато продължаваме с ишлеметата, няма да имаме нормални доходи.

– Не се ли опасявате, че мнозина от работниците, които работят на минимална работна заплата, отново ще минат в сивия сектор, или ще бъдат осигурявани на четири часа? Сигурно чухте, че бизнесът не е щастлив от вдигането на минималната заплата на 510 лв.

– Тук вече е мястото на контрола. А той е доста засилен. Администрацията на НАП години наред въвежда електронни услуги и електронно управление. В системата на агенцията има страшно много данни, които могат да се засичат. Освен това, още по време на миналия парламент ние им дадохме много сериозни правомощия, включително и криминализиране на неплащането на осигуровки. Бизнесът трябва да бъде накаран да спазва закона. Искам да апелирам и към хората, които биха приели да минат в сивия сектор. Това е в техен ущърб, защото това означава без здравно осигуряване, означава намалена пенсия по-късно, означава без социална сигурност. В днешното време на растеж, когато безработицата е на ниво под 6 % и само онзи, който не е поискал той не работи, не трябва хората да приемат работа в сивия сектор. Редно е да потърсят възможности да работят в друг сектор, който може би изисква други познания, друга специализация, но програмата „Управление на човешките ресурси“ предлага изключително много обучения. Самите работодатели, търсейки работници, също предлагат обучения и наемат хора, които нямат необходимата квалификация, но са готови да минат през обучение.

 

Нашият гост

Менда Стоянова е родена през 1956 г. Завършила е УНСС. Работила е в сферата на данъчната и осигурителната дейност.

Един от учредителите на ГЕРБ в Пловдив.

Избирана е за депутат в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Председател е на парламентарната Комисия по финанси и бюджет.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Сравняването в абсолютни числа с миналата година не е обективно.

  2. Те го направиха тоя дълг два пъти по-голям за няколко години / от 14 милиарда на повече от 27 милиарда / и сега 600 милиона по-малко ?? Това си е прах в очите на хората , най-вероятно е да бъде увеличен още ако продължат да управляват !

  3. Над 70 милиарда лева е външният дълг на България, 2/3 от тях натрупа крадливия парцал Борисов и ги открадна с айдуците си. За следващата година парцала Борисов и айдуците му планират да изтеглят нови над 4 милиарда лева и да ги откраднат. За какво намаление от 600 милиона говори тази овца???

  4. Председателко велика – защо не кажеш колко е дълга и коя година го взехте и за какво го харчете

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.