Поредица от срещи на най-високо ниво белязаха политическия април

Този април беше свързан с грандиозна активност на държавните глави в международен план.

Лидерите на КНДР и Република Корея стартираха важен процес по намаляване на напрежението на полуострова, а оттам и на света като цяло. Двамата лидери заявиха готовност за преговори, които да доведат до решаване на четирите кризи, които успя да генерира този разделен народ - Ядрената криза, Ракетната криза, приключването на Корейската война и Обединението на Корея. По първите две председателят Ким Чен Ин обеща конкретни стъпки. Прекратяван на ядрените изпитания и демонтиране на съоръженията от ядрения полигон, като това ще го направи публично пред журналисти. Ракетните пускове също ще бъдат прекратени.

По втората и третата криза беше подписана съвместна декларация, в която изрично се споменава, че двете Кореи обявяват край на примирието от 1953 г. и ще започнат преговори за подписване на мирен договор. КНДР и Р Корея декларират желанието си за пълно и всеобхватно решаване на двустранните си отношения с цел бъдещо съвместно обединение. И двамата корейски лидери нарекоха срещата историческа, нов етап и стартиране на процеса по обединение на народа.

По-точното понятие обаче е рестартиране, защото това не са първите преговори за обединение на полуострова, а и не е първата обща декларация. Процесът започна още през 1998 год. с политиката на „слънчевото затопляне“ Последваха още срещи през 2000 г. Подписана беше „Съвместната декларация на Юга със Севера“, създадени бяха комитети по обединението, съвместни комисии, съвместна икономическа зона в Кесон, смесени фирми и общи предприятия. През 2007 г. се провежда нова среща, в която участва и Мун Дже Ин, тогавашен помощник на президента, така че на практика това занимание не му е за първи път. През 2013 г. и от двете страни на 38 паралел дойдоха на власт нови лидери и нещата рязко се влошиха. КНДР възобнови в пълен обем ядрената си програма и достигна до водородното оръжие. Извърши поредица от ракетни пуска и доведе до заплахата от всеобхватна война през 2017 г.

Разведряването настъпи със зимните олимпийски игри в Р Корея, на които севернокорейската делегация се водеше от сестрата на Ким Чен. Последва важно посещение на Ким в Пекин. Там председателят на КНДР получи гаранции от Китай, че ще бъде защитен и занапред пред САЩ и може да тръгне на отстъпки. Дали този път ще се получи ? За да се разбере какво ще е бъдещето на поредната корейска историческа декларация, трябва да се изясни позицията на Северна Корея, не тази представяна от медиите с убитата любовница и разстреляния със зенитно оръдие чичо, които странно се появиха в олимпийската делегация, а истинската.

КНДР стартира своята ядрена програма под непосредствената опасност от нанасянето на ядрени удари от страна на САЩ. Вече е известен плана на командващия войските на САЩ и съюзниците в корейската война ген. Дъглас Макартър за ядрени бомбардировки над Северна Корея, но също така и на 9 ядрени удара по градове в Китай и СССР, вкл. Владивосток и Хабаровск. Когато вижда до къде е стигнало безумието на корейския полуостров, президентът Труман веднага нарежда на Маккартър да се прибира обратно. Генералът отказва, като заявява ,че е с мандат на ООН. Моментално е свален от длъжност и отведен във Вашингтон, придружен от военната комендатура. Този инцидент, както и наличието в Южна Корея на цяла 8-ма полева армия на САЩ с тактическо ядрено оръжие, държи в напрежение Пхенян и до сега. Основните им искания, за да спрат ядрените и ракетните програми, са премахване на всички ядрени оръжия от целия корейски полуостров, изтегляне на американските войски, подписване на мирен договор по-скоро със САЩ, отколкото със Сеул, който е считан за васал на Вашингтон.

Няма никакво съмнение, че по тези въпроси всичко ще зависи от позицията на американския президент и бъдещата му среща с Ким. САЩ държат 28-хилядна военна групировка в Южна Корея, две авионосни групи обикалят около полуострова и американският президент ще има решаващата дума дали ще се тръгне на споразумение, или това ще е поредната „историческа среща“ и „нов етап“ в корейската история, останали без последствия.

Много интензивна беше програмата и на американския президент Доналд Тръмп през април. Освен въпросите около корейската криза, месецът му започна с нанасяне на ракетни удари в Сирия. Този път не беше необходимо да го убеждава дъщеря му Иванка. Според американската преса точно преди година през април 2017 г., тя, потресена от химическата атака в Хан Шейхун настоя пред баща си за изстрелване на „Томахоук“ по Сирия. Година след това Доналд Тръмп нямаше нужда и от доклада на Организацията за защита от химическите оръжия, единствения международен орган удостоверяващ използването на бойни отровни вещества, за да даде заповед за „пуск“. Ударът беше контролиран и не засегна нито една руска база, техни съоръжения или военни на терена. Нямаше ударено и сирийско министерство, щаб или правителствени сили. Даже се размина и на иранските подразделения в Сирия, които иначе редовно се бомбардират от Израел. Изстреляните 105 ракети „Томахоук“, свръхумната, невидима и най-нова JASSM, френските SCALP и английските „Storm Shadow“ поразиха всички цели, според Пентагона , които са били три сгради, и то без жертви и разрушения. В същото време Израел нанесе преди дни доста по-ограничен ракетен удар, в който загинаха 16 души и над 60 са ранените. Странностите продължиха и със заявлението, че всички ракети са преодоляли сирийската противовъздушна отбрана и ПВО на руските части там, докато Генералният щаб на РФ даваше брифинг в ефир за броя на свалените ракети, както и показваше части от тях със серийни номера и други фрагменти.

Преди това обаче един друг президент прояви нечувана априлска активност, изпреварвайки и Путин и Меркел, френският президент Еманюел Макрон отиде на тридневна визита при Тръмп. Основната му задача, която той не скри преди да замине, беше да стане главния партньор на САЩ в ЕС. Предпоставките за това са повече от достатъчни, ползващата се с привилегировано положение на наместник на САЩ в Европа Великобритания вече няма да е част от ЕС. Германия е в изключително трудно положение след неуспеха на изборите за Меркел и крехката коалиция с ГСДП. От Източна Европа няма конкуренция, защото САЩ едва ли могат да разчитат на Полша, която ако я кара така, ще си изпроси и наказателна процедура в ЕС. Заявленията са едно, но действителността е друга и въпреки тридневния престой, Макрон не можа да се похвали, че е постигнал пробив, нито по сложните въпроси с иранската ядрена сделка, нито по въпросите за предстоящата търговска война между САЩ и ЕС, нито по темата за глобализацията. Доналд Тръмп запази ехидната си усмивка и изтръсквайки сакото на Макрон, даде знак, че ще прави какво си иска.

Тази усмивка остана на лицето му и след срещата му с Ангела Меркел, посланието му - същото. Германският канцлер заяви,че са се обединили около санкциите срещу Русия, но не стана ясно дали американската страна ще направи изключение за немските фирми, участващи в наскоро подписания газопровод „Северен поток-2“ при въвеждането на новия си пакет санкции срещу РФ.

Пробив направи обаче турският президент Реджеп Тайп Ердоган. С зашеметяващ ход той изтегли изборите за президент и парламент с цели една година и половина за 24 юни 2018 г. Същият ден удължи режима на извънредно положение и управление с президентски укази до 18 юли и на практика не даде никакъв шанс за сформиране на някаква нова политическа партия или време за обединение на опозицията и провеждане на нормална политическа надпревара. Всички останаха безмълвни, включително ЕС, САЩ и Русия, което говори за предварително примиренческата им нагласа относно резултата от гласуването.

Април се оказа изключително динамичен президентски месец, не по-малко интересен ще е и май. Той ще започне с встъпването в длъжност за нов 6-годишен мандат на руския президент Владимир Путин на 7-ми и с грандиозен парад на Победата на 9-и, победата над фашизма, не на президентските избори или може би и двете…