На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Месечен хороскоп за ноември 2017

Промени, някои непредвидени, неочаквани случки – приятни и неприятни, пътувания у нас и зад граница, съчетани с желанието ни да сме спокойни и стабилни на всички нива и да посрещнем удовлетворени новата година, ето такъв ще е предпоследният месец на годината, пъстър, но орисващ ни спадове и възходи, зависещи и от нашата свободна воля и правилният или неправилен избор, който правим. Дали ще успеем да застанем на поредния връх или ще продължим да чакаме в неговото подножие, защото не се сигурни в силите си, зависи само от нас. И понеже промените ще ни заливат като лавина, разумно е да потиснем своята импулсивност и душевното си съпротивление да сме хора на реда, да се подчиняваме на законите и на правилата. Всеки, който реши, че за него правила и закони не важат, е на крачка от провала, от личния и професионалния срив. Достигнатата позиция все още не е стабилна. Сега е моментът, в който трезво можем да променим изцяло или само да обогатим средата си или да променим изцяло местожителството си, дори в друг град, а защо не зад граница. Незначителни хора ще избиват комплексите си, като доказват на околните и обществото колко са велики. Ясно е, че няма да получат лелеяното богатство и обществено признание, а и ще бъдат наказани не само от хората от тяхното обкръжение, разочаровани и гневни от непочтените им действия, а и от Съдбата. Мислете и контролирайте първичните си пориви, защото кармични врагове ще ви следват дълги години и ще ви мъстят заради унижението, на което са били подложени от вас. Привидно ненужни ни детайли, които не ни интересуват, са от значение за бъдещите ни планове. Неимоверно се засилва кариеризмът. Месец ноември не е време да се предприемат промени в държавата и в международните ни отношения.

За непоискано добро благодарността е зло

Шестият от Вселенските закони, 111 на брой, гласи: “Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло”. На всеки един от тези закони се подчинява живота не само на Земята, а и на всички планети във Вселената. Това, че ние, хората, се правим на единствени и неповторими като форма на разумен живот, си е само за наша сметка. Космосът живее и общува пълноценно и без нашето, земно, официално признаване.

Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, в случая Земята, те започват да достигат до нея в онази своя част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и спазва.

Преди 15 години моите Тибетски Учители ми разрешиха да публикувам за първи път на планетата Земя, първите десет Вселенски закона, впоследствие и още десет. Някои ще ги подминат с иронично неверие. Разбирам ги. Те са единственият двукрак разум във Вселената. За други факта, че законите, на които се подчинява неизброимия в своето многообразие вселенски живот, се появяват в България, на български, е без значение, но уверявам ви, всеки, който мисли така, греши. Защо? Заради предците ни.
Някога, толкова назад във времето, че вече никой не помни кога е било, освен записаното от нашите далечни предци и съхранено в Агарта, цивилизацията на българите е била движещата сила за развитието на човечеството. Вече сте опиянени и главозамаяни от вашата уникалност? Винаги сте знаели, че сме по-така от другите народи. Хайде сега плавно да слезем на земята и да приберем перушината. Този етап отдавна е минал. Ние, днешните българи, не помним заника на тази велика култура. По-рядко от единици днес са българите, носители на потомствената кръв на първите родове. Неразбираеми отломки материална памет са достигнали до нас. Някои се опитват съзнателно да заличат дори случайно запазилото се непонятно, но плашещо знание за това минало от преди много хилядолетия, притежаващо силата, ако бъде разчетено да преобърне човешката еволюция. Но както се казва: Небето помни!

Точно заради това далечно и забравено минало, допълнено с наученото и осъзнато от мен знание през периода на тибетското ми обучение, сме заслужили чрез българин, в България и на български език да се появят за първи път Вселенските закони. Поне в разрешената им част.

Разрешението за оповестяване на Вселенски закон означава, че забележима част от човечеството е готово да ги осъзнае и спазва. Така развитието на обществото скокообразно се ускорява и е по-лесно да направим нова крачка в духовното, интелектуалното и техническото си израстване.

Първите двадесет Вселенски закона вече съм ги оповестила. За останалите е рано, на човечеството му е нужно още да съзрява, дали десетилетия, дали столетия, до края на 23-и век когато земляните за станем част от Вселенската общност – не знам. Времето ще покаже.

ЗАКОН ШЕСТИ

“Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.”

Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги когато можем да го сторим. Библията ни учи, че да правиш добро, е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не е дадено насила.
Ако това добро не е поискано, а натрапено, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали, виждайки го в момент на слабост. Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено дареното непоискано добро ни печели врагове, затова е грешка да го раздаваме в момент на обзело ни съжаление. Вселенските закони важат за всички, дори за кръвните ни роднини. Шестия за непоисканото добро не прави изключение.

Когато започнах да прилагам Вселенските закони, години наред живях с убеждението, че те не се отнасят за най-близките ми хора, майка, баща, баби, дядовци, деца, съпруг. С годините на моето съзряване осъзнах една проста, но сложна за житейските ни възприятия истина. Дори и най-близките ни хора могат да се превърнат в наши кармични врагове, мъстящи ни неусетно с обидни думи или неуважение, ако сме им подали ръка, без да ни е поискана помощ. Затова, колкото и крайно да звучи, даже и най-близките ни хора, кръвни роднини, деца трябва да поискат с думи помощ директно от нас, за да им я дадем и да не ги превърнем в наши кармични врагове. Изключение са случаите, когато са в безпомощно състояние, не осъзнават ставащото и няма как да ни помолят за помощ. Единствено тогава сме длъжни да им я дадем, без да ни е поискана.

Грешка с негативни последици е да натрапваме знанията и възможностите си, за да помагаме, без да са поискали помощта ни. Така задължително ще получим Съдбовно наказание и омразата на човека на когото натрапваме помощта си. А колко дълго ще страдаме самите ние в необозримото бъдеще заради неосъзната грешка, също не е без значение за живота ни.

Доброто и помощта трябва да бъдат поискани, за да не бъдем мразени, но това не означава, че нямаме право да откажем, ако ще създадем проблем за себе си.

Най-ярък пример е поисканата парична помощ. Знаете, че ако не помогнете, ще ви намразят, но в същото време сте наясно, че ако помогнете, ще имате месеци наред финансови проблеми и ще се наложи да искате заеми. Представете си, че не успеете да ги върнете. Значи човекът ви е изнудил в своя полза, но не е бил коректен и не е спазил срока за връщане на парите, а вие сте си създали други врагове в лицето на хората, на които сте станали длъжници заради собствената си добронамереност. По-добре е в такъв случай да откажем, вместо да печелим нови кармични врагове.

Законът за непоисканото добро не означава, че трябва да сме равнодушни и чрез равнодушие да си купим щастие, но и както казах, наказва, понякога светкавично, неспазването му.

Ако на пътя е паднал човек, който е в безпомощно състояние и има нужда от лекар, е най-добре да бъде извикана линейка. Ако обаче човек е в безпомощно състояние, но е в съзнание, е редно да поиска доброто.
Преди много години, когато бях студентка, импулсивно, без да се замисля, помогнах на възрастен човек в критична за него ситуация, без да ме е помолил. Беше с бастун и едва ходеше. Пресичаше бул. “Витоша”, а трамваят летеше към спирката. Възрастният човек падна на релсите, а аз ужасена се втурнах да го вдигна и изместя въпреки моите 46 кг тогава, защото щеше да бъде прегазен. Едва го извлякох от релсите, а когато вече беше на безопасно място до тротоара, той вдигна бастуна и започна да ме удря жестоко по гърба, сякаш искаше да ми счупи гръбнака, като крещеше, че не е искал да му помагам. Наложи се минувачите мен да спасяват… Закона за непоисканото добро не търпи компромиси!

Вече не помня колко отдавна исках, обичаща целия свят и добронамерена към всички, хората да са щастливи. Правех и невъзможното, за да ги накарам да се променят… и често ме мразеха. Сега, от висотата на осъзнатите мои знания и умения, съм на друго мнение. Доброто, помощта трябва да бъдат поискани и заплатени. Дори с кутия бонбони и букет независимо колко голямо е стореното добро.
Няма начин всички хора да бъдат щастливи и никой никого няма право да променя, защото щастието в настоящия живот трябва да бъде заслужено в миналите прераждания и с действията ни сега, всеки миг, всеки ден. Можем само да съветваме, но не и настойчиво да налагаме нашата правота, помощ и доброта. Доброто според нас, може да е зло на този на когото го натрапваме. Така е по-лесно да помогнем нуждаещите се сами да осъзнаят, ако поискат, че биха могли да променят живота си и да бъдат заслужено щастливи или нещастни… ако са склонни да правят непоискано добро, за което винаги наградата е зло.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Edein ot ohranata na Solomon kazva.Nekakav tip obikalq okolo dvoreca sigorno iska da te ubie.Solomom poglezda ot prozoreca i kazva.Tozi nikoga nema da me ubie za6toto ne sam mu pomagal v tridni momenti za nego.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.