Метростанция като бомба със закъснител Фалшификат обезпечава реституция на терен в кв. „Младост“

Още от края на миналата година главният архитект на София Здравко Здравков бие тревога, че несекващите реституции на земеделски земи в София са „бомби със закъснител“ за устройствените планове на града и застрояването. И поредната бомба експлодира. С мощен заряд, който застави столичната кметица Йорданка Фандъкова да постави ребром въпроса за незабавно преустановяване на този вид „възстановяване“ на собственост.

Най-ненадейно се оказа, че част от метростанцията в „Младост 3“ е частна собственост след меко казано подозрително връщане на земеделска земя в реални граници.

Сюжетът е криминален под административноправно прикритие. Разследване на Би Ти Ви показва, че теренът от над 2 декара, на който попада и метростанцията, става частна собственост миналата година. Когато общината изградила съоръжението, имотът е бил общински. Междувременно територията е реституирана, за което общината и хал хабер си няма. Поставена е пред свършен факт.

Поземлена комисия е върната терена на човек, който е имал реституционни претенции. В общината разбират, че не са собственици на земята, постфактум.

Смрадливата закваска на въпросната придобивка датира още от 1994 г., когато поземлената комисия е разрешила реституция на лицето Иван Иванов, който починал през 2000 г. незаинтересуван от имота. А единственото доказателство, което Иванов предоставя на комисията, е нотариално заверена клетвена декларация. Да, обаче в архива на столичния нотариат такъв документ не е открит. Друг документ, приложен при съставяне на констативния нотариален акт, е скица на имота, издадена отново на името на Иван Иванов през 1994 г. Това приложение експертите оценяват като абсолютен фалшификат. Същият бил използван и при измамата с терена до детската градина в „Младост“, за която се разшумя. Изобщо при решението на поземлената комисия, с която метростанцията става частна собственост, се прилага схемата, по която са откраднати 11 дка съблазнителни терени в квартала.

Графологична експертиза доказва, че при фалшивата реституция на тези 11 дка общинска земя в „Младост“ е използван един и същ документ матрица. Нотариусът, съставил нотариалният акт, заявява, че въобще не е длъжен да проверява истинността на документите.

И така с една клетвена декларация без параф и една фалшива скица всеки тарикат може да придобие собственост чрез юнашкото доверие на отговорните власти. И съответния узаконен имот да се продава и препродава от ръка на ръка, докато накрая стане „куче влачи – диря няма“ и станция на метрото се оказва в частни ръце, които запрятат ръкави да строят наоколо каквото им кефне.

„Бивши ниви се възстановиха в реални граници, без да се отчита, че са вече в урбанизирана територия с улици, ток, вода, канализация. И сега собствениците буквално ни притискат за изкупуване на парчетата, останали в улична регулация“, възмущава се главният архитект Здравко Здравков.

„Трябва да има цялостно спиране на този процес“, категорични са от Столичната община. Срокът за приключване на реституцията, изтекъл през 1997 г., е тенденциозно удължаван в продължение на цели две десетилетия. „Сега реституцията създава само възможности за далавери“, заключава Йорданка Фандъкова.

Ако се съди по многобройните казуси пред общината с реституираните земеделски земи, в София загнояват стотици подобни „реститутски“ язви в кварталите „Мусагеница“, „Дружба“, „Левски Г“, „Обеля“, „Студентски град“ и пр.

В Южния парк например, където периодично бушуват скандали при опити за застрояването му, от реституираните общо 278 дка възстановените с решение на съда са едва 1,62% . Всички останали са възстановени с акт на административен орган – кметове, поземлени комисии, областни управители. Този начин на придобиване на „наследствен“ имот, както сочи мошеническият случай с „усвояването“ на метростанцията в „Младост“, е индикация за разпространена порочна практика. Квартал „Иван Вазов“, в който се намира паркът, с разрастването на града вече влиза в обсега на идеалния център. Той винаги е бил в непосредствена близост до централна София, сравнително гъсто застроен с къщи на преселници от Тракия, Македония и Сърбия. Хора предимно занаятчии и работници, печатари, имало също лекари, учители. Хора будни, които създават тук едно от най-старите читалища в „София“ – „Петър Берон“. Нивя наоколо не е имало, за разлика от областите около шопските села, където поминък е земеделието. Тъй, че и тук „реститутските“ забежки намирисват на шарлатания.

Ако яко се разрови как точно са възвърнати т.нар. земеделски земи под формата на реституция, би се намерила обилна аргументация на твърдението, че законът е врата в полето, през която можеш да минеш, можеш и да заобиколиш. И че покрай портата на реституцията близо 30 години са минавали пълчища.

Земеделската реституция като съдебен проблем

„Проблемите на земеделската реституция дълги години са предмет на съдебни спорове. Това се обосновава, от една страна, от непрекъснатото удължаване на сроковете за предявяване на претенции за възстановяване на земеделски земи. От друга – самата процедура, избрана от законодателя, доведе до допълнителни усложнения и нерядко след възстановяване по административен способ на собствеността се стига до оспорване на титула й.“

Светла Маргаритова, доктор по право

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Нали ни казаха онзи ден, че срокът за реституция е изтекъл още през 1997, след което е удължаван неколкократно и така … та чак до днешна дата – значи пак опираме до баницата и до онези двата – единият, който я дава и другият, който я нагъва (понякога се дърпат и боричкат, но винаги е да сметка на баницата). Като такава ни е държавата кой тогава ни е крив.

Отговорете