Музей на корабоплаването е мечтата на сър Стайко от Варна

Морският ветеран, кръстосвал света 48 години, събира спомени и трофеи за бъдещата експозиция

Той е от малкото българи, гледали на живо концерт на "Бийтълс" в Ливърпул

Мечтата за музей на родното търговско корабоплаване, с какъвто се гордее всяка морска страна в света, не дава покой на 80-годишния ветеран в бранша Стайко Стайков от Варна. Идеята на офицери от дунавската флотилия да събират старини, свързани с морското дело още от далечната 1883 г. минава през много превратности, за да се реализира и спира няколко пъти през годините от тогава. През 1993 г. е открита експозицията „Граждански морски дейности” под ръководството на кап. I Георги Антонов, която представлява българското корабоплаване, корабостроене, пристанищна дейност, морски спортове и маринистика. Имаше над 800 ценни експонати и едно лято постигна рекордна посещаемост от 10 000 туристи, спомня си Стайко Стайков, който е сред горещите сподвижници на идеята . След 10 години сградата беше приватизирана, а събраните старини вече гният безстопанствени в склад до бивше военно поделение , ядосва се морският човек. Останало е само сдружението-създател „Национален морски музей” и надеждата, която му дават от ръководството на „Пристанище Варна” ЕАД и на ДП”Пристанищна инфраструктура”, че може да се намерят пари за модерен музеен комплекс в едно от халетата на кея. А дотогава сър Стайко, както е известен в цяла морска и ветроходна Варна, събира неуморно своята колекция у дома, за да я добави към историята на родното корабоплаване.

Благородническата му титла е дадена от основателите на яхтклуб „Капитан Георги Георгиев – Порт Варна” в началото на 70-те, с който е свързано другото му призвание. Те са известният български художник маринист, ветроходец и почетен гражданин на Варна Иван Георгиев-Зъбата и треньорът Пенко Жеков с признание към големия морски джентълмен за неговия интелект, маниери и поведение. Сър Стайко е кръстосвал моретата и света цели 48 години и няма нито 1 ден работа на брега. По-лесно му е да каже къде не е стъпвал кракът му, отколкото да преброи дестинациите и корабите, с които ги е обиколил. Но най-много му е харесала кралска Великобритания, хората й, общуването с тях, историята на великата морска нация и на Острова няма музей, който да не е посетил.

Вероятно е първият варненец, видял на живо „Бийтълс” на техен концерт в клуб в Ливърпул. Това е през далечната 1963 г. след завръщането на легендарната група от Хамбург в родния й град. Стайко Стайков посещава пристанището с чисто новия, тъкмо излязъл от завода кораб „София”, на който е моторист. От афиша разбира за концерт на 10 банди , а и вижда огромни опашки от младежи да се редят за билети по 1 брит.лира, за да влязат. Едва навил групата от 4-5 моряка да го последват, защото нито са чували за „Бийтълс”, както и той самият, а и не искали да харчат "излишни пари". Срещу 1 лира момчетата купували по един шушлек, който бил последна мода и го продавали у нас за 30 лева. Така с 30 шушлека си изкарвали 300 лв. от алъш-вериша на брега. Влезли нашите моряци на концерта, а английската публика изпаднала в екстаз преди излизането на десетата последна група „Бийтълс”. Посрещането й на сцената предвещавало настъпващата Бийтълмания в страната и света. Като се прибирали от рейс по онова време българските моряци, винаги ги канели на гости, за да разказват за живота отвъд Желязната завеса. Сър Стайко попаднал така в студентска компания и казал за концерта с участието на „Бийтълс”. Не му обърнали внимание, докато един от колегите им, който редовно слушал тайно БиБиСи , направо не повярвал на ушите си. Той знаел за групата и подложил на кръстосан разпит моряка кога и къде е бил концертът, за който вече чул по радиото. Много се изперчих тогава пред момичета, спомня си сър Стайко. Неговите истории са безкрайно много.

Някои от тях, като недопускането му да учи във Висшето Военноморско училище „Н.Й.Вапцаров” подминава с болка, която носи и досега. За това пък от гимназията го взели в казармата –в бойния флот, където изкарал рекордните 39 месеца служба като моторист и старши моторист на рейдов тралчик 78 в база „ Атия „. Поради поредната военно-политическа криза корабът почти непрекъснато е бил в бойна готовност и в морето. Матросът е обявен за отличник по бойната и политическа подготовка, като междувременно изкарал курс за мотористи и взел сертификат, признат от тогавашната Държавна инспекция по корабоплаване/ДИК/ и се ориентирал към търговския флот. Започнал като машинен чистач на танкера „Белослав” с 63 лв.заплата, за да мине , след като завършил като частен ученик Техникума по кораборемонт и корабостроене, през всички нива –от моторист, машинен боцман до четвърти и главен механик на кораб в Параходство БМФ. Пенсионирал се на 74 години с последен рейс през 2012 г. В богатия си морски стаж е плавал и по три контракта на кувейтски танкер и един – на кораб на ОАЕ. От бранша се надпреварвали да го канят през годините да бъде на борда на корабите „Бузлуджа”, „Иван Вазов”, „Л.Каравелов”, „Поморие”, „Батак”, Златоград”,"Лудогорец „Кастор „ , „Бургас” и др. заради неговия опит, професионализъм и дисциплинираност в работата.

На другата си страст-ветроходството, се е посветил от детството си, когато бил на 13 години и се записал в морския клуб към бившето ДОСО. След това е един от създателите на на най-известния по морето яхтклуб „Капитан Георги Георгиев – Порт Варна”, за който сподвижниците му признават, че го превърнал във ветроходна академия. Шкипер е на любимата си яхта „Вега” от 1976 г. до разпродажбата й неотдавна. 20 години по-рано дебютира в регатата Варна –Констанца-Одеса съвсем невръстен на яхтата „Циклон” с 6-членен екипаж. Грабва първо място и купата с яхта „Ял-6” в най-старата българска регата „3-ти март”, която т.г. ще направи 60 години. Клубът обучава много деца сега с трима треньори, а от ветераните в него са останали само Стайко и Пенко Жеков. Двамата са душата на редовните съботни събирания в базата на клуба. Ветроходството е семейна страст на сър Стайко и съпругата му Ванча, както и на техните внуци, които пристигат всяко лято от Швейцария и Белгия, за плават.

Домът на сър Стайко е обзаведен като корабен мостик с всички символи, знаци, компаси, креномери, карти, фотографии, макари и газови фенери, които е събирал. Има капитански стол, закупен от Анверс, стар корабен хронометър, английски щамбайн, корабна камбана от кувейтския танкер „Рехаб”, част от старата немска оптика на фара от Маслен нос от 1872 г., брокерска карта на всички важни пристанища в света, гарафа от тези, които били връчени на капитаните при създаване на Българското търговско параходно дружество във Варна през 1892 г, английски пепелник от корабна кабина, безопасен и с ювелирна изработка- истинска класика.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи