Пътувай и чети с ретро трамвая на 24 май

Алпинистът Атанас Скатов след завръщането си от Хималаите: Налудничаво е, но смъртта там е нещо естествено

Италианският президент Серджо Матарела връчи мандат за съставяне на правителство на Джузепе Конте

Вдигат пенсиите с 3,8% от юли (обзор) Минималната за осигурителен стаж и възраст става 207,60 лв.

Юлия Скрипал в първо изявление след изписването си от болницата: Събудих се с новината, че с баща ми сме били отровени

Ръст на сделките с имоти в курортите Банско и Слънчев бряг са първенци

Проф. Христо Пимпирев: Мечтая Антарктида да дава повече за човечеството и България да е там

Полицаят заплашвал военния преди смъртта си (обзор) Съдът остави Ангел Желязков в ареста

Иванчева изпързаля правосъдието

Шофьорът на автобуса от катастрофата на магистрала “Тракия”: Казах на пътниците да отворят аварийните кранове и да излязат, аз бях последен

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в четвъртък, 24 май 2018

Мая Манолова: Парите за здраве тази година са увеличени, но с това се увеличиха и проблемите

Съдът окончателно пусна АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Ремонтират бул. „Тодор Каблешков“ в София

Ще изграждаме завод за производство на високотехнологични продукти за самолети “Еърбъс”

Микс на изкуства и жанрове в Израел „Българската душа на Светата земя” партнира на „Израел – мой възлюбен”

1. Спектакъл на националните флагове

Божията благодат се лее над израелската земя вече 70 години. От една безводна пустиня хората тук са сътворили райска градина – с донесена със самолети плодородна почва, върху която днес греят в зелено, златно, червено, лилаво и оранж милиони поливни насаждения. Ако проследим състоянието на околната среда в Средиземноморието, ще научим, че в Израел има най-голям брой растителни видове на единица площ. Модерни магистрали достигат до всяко кътче на тази Свещена земя, потокът от туристи не спира нито за ден по Виа Долороса към Божи гроб и Стената на плача в Източен Йерусалим, към река Йордан, към Гетсиманската градина и Църквата на народите, към Мъртво море, Хайфа, Назарет и Яфа – най-стария пристанищен град в света…

Хиляди български евреи емигрират от нашите земи през 1947-1948 г., когато след хилядолетно прекъсване възкръсва Държавата Израел (14 май 1948), а независимостта ѝ се обявява от премиера Давид Бен Гурион. Новата държава е призната веднага от САЩ, СССР и други страни, но не и от съседните арабски държави. Ако се върнем назад в историята, ще видим, че Давидовото царство е първото единно държавно формирование на евреите, съществувало между 1020 и 930 г. пр. Хр. и обхваща една значителна територия в Близкия Изток. Но историческите превратности – завземането на еврейските територии през различни периоди от Асирия, Вавилон, Римската империя, арабските халифати и Османската империя, довеждат до факта, че в края на 19 в. в изконните еврейски земи живеят само 10 % евреи. Но днес модерен Израел е притегателна точка за хиляди преселници, населението непрекъснато нараства и надминава 8 милиона жители. Огромна е руската общност, която наброява 2 милиона. На летище „Бен Гурион” могат да се видят всеки ден пристигащите самолети от Киев с бягащи от войната украинци. Тук има и много грузинци, поляци, чехи, арменци. Българската общност е 50 000 души.

Евреите с български корени плачат в буквалния смисъл, когато чуят българска реч. Така те отново се пренасят в своята младост, спомнят си български песни и традиции. Ето защо с такъв успех през май 2015 и 2016 г. се проведе фестивалът „Българска душа на Светата земя” в град Бат Ям, когато гостуваха български поети, поп певци, танцови състави, оркестри. Фестивалът вече си изгради имидж на престижен международен форум и през тази година доби мащабност чрез присъединяването на подобен фестивал, който се реализира вече 7 години в България – в гр. Пазарджик, под надслов „Израел – мой Възлюбен”. Двата проекта се съединиха на територията на гр. Бат Ям и проведоха през май 2017 г. 4-дневен фестивал под егидата на българския посланик в Израел Н. Пр. Димитър Михайлов и кмета на Бат Ям Йоси Бахар. Събитието беше с участието на българския консул Светлана Йорданова и зам.-кмета на гр. Бат Ям Ицик Дрикс, който приветства участниците с думите: „В нашия град ние искаме да развиваме културата и изкуството. Щастливи сме да бъдем домакини на този фестивал, защото тук има много българи. Вие сте добре дошли, особено когато за този проект се грижи Весела Сели Райчинова.”

От кои държави бяха участниците? Звучи учудващо, но да покажат своята любов към Израел, дойдоха представители на България, Украйна, Норвегия, Русия, Швеция, Испания, Бразилия, Южна Корея.

„Чувствам истинска гордост, че толкова много хора обичат Израел и са днес тук да представят българската култура”, каза Весела Сели Райчинова – писател, сценарист и продуцент на фестивала. Възторжената публика аплодираше дълго на 9 май изцяло българска програма – колаж от музика, поезия, танц, изобразително изкуство и филмова прожекция. Облечен в костюм на Ботев четник, режисьорът и операторът Искрен Красимиров (създател на проекта „НЕзабравима България”) представи откъси от своите филми „Ботев: от Голгота към Свободата” „100 000 крачки с Ботев”, „Българин да се наричам”, „Лъвский: Европеец в Българско!”. Партнираше му сценаристката на филмите Росица Кузманова. Двамата рецитираха стихове от Ботев и Вазов, разказаха любопитни факти около своите филми, които са представени в 10 държави и в над 300 училища в България.

Стихове от най-новите си книги четоха Димитрина Кюркчиева (БНР), Малинка Цветкова (пристигнала специално от остров Ибиса), Анжела Димчева (СБП), както и Лиел Александра Адмон (Израел). Сред официалните гости се намираше и писателката от български произход Бети Леон Фархи. Във фоайето на зала „Аудиториум” беше подредена изложбата „Четки по пясъка на Свещените земи” – кураторски проект на художничката и журналистката от Дарик радио д-р Райна Дамяни. Същата изложба на другия ден беше преместена в Културния дом на гр. Бат Ям, където в 7-минутна мултимедия бяха представени художниците Албена Щениовска – Еглофф, Елица Матеева – Паскинс, Райна Стоймирова, Станислава Стоянова, Светлин Давидов, Христо Христов и Райна Дамяни, която разказа подробности за проекта: „Нито един от тези автори не е бил в Израел. Аз им зададох темата „Следи по пясъка на Свещената земя”, но после преценихме, че трябва да минат много години, за да оставим някакви следи тук, затова нарекохме проекта „Четки по пясъка”. Картините и фотосите са авторски интерпретации на духовния мост между свещените земи на България и Израел. Всеки от седемте автори участва с по две творби, общо 16 принтови отпечатъци на оригиналните картини и снимки. Ще видите Христовия кръст под формата на цвете, Стария Несебър, български мотиви и колаж в памет на Анне Франк. Мултимедията е дело на Явор Павлов.” Райна Дамяни подари на организаторите току-що издадената в България книга за деца „Тих бял Дунав” (изд. „Art Eternal”) по едноименното стихотворение на Вазов. Луксозното издание е сполучливо илюстрирано от Христо Христов, а по този начин патриотичната тема беше продължена чрез една символична първа премиера на книгата в чужбина.

За класическия саунд по време на фестивала се грижеха световноизвестната пианистка Амалия Скебински (носителка на наградата „Чайковски”), изпълнила на рояла специално създадена за Израел композиция от Кирил Милчев (българин от Норвегия), както и Вивиан Леви-Райчинова, изтръгваща от рояла магически звуци в хармония с поетичния текст. Всички фестивални вечери бяха огласявани от песни с варианти и мотиви „Алилуя!”, с възгласи „Израел обича България! България обича Израел!”

Звездата на заключителния концерт на 10 май беше българският поп изпълнител Миро, който слезе от сцената и пееше сред зрителите, скъсявайки разстоянието, защото те знаеха текста на песните му и припяваха заедно с него. За да се включи в програмата, Миро беше напуснал по изключение шоуто „Като две капки вода”, в което участва в България. В началото на вечерта беше представен спектакъл със знамената на участващите държави. Всички, които обичат Израел, красотата и изкуството, почувстваха сцената като своя. Специални акценти бяха Денят на Европа (9 май) и Денят на Славянската писменост (24 май). Сред участниците в тричасовата програма бяха групите от България „Менора данс” и „Камертон”, певците Юлия Ли (Южна Корея – България), Ира Килфин (Русия – Израел), Тимоти Саников (Русия – Израел, участник в Детската Евровизия – 2016), Олга Серентиук (Украйна – Израел), Рафаел Бехар (Израел), Никол Рудой (Израел), Натали и Мишел (Израел) Стефка Петкова (България), Юлия Шоклендер (Израел), Михал Файби и Алекс Голд (Израел), Ирена Бояджиева (България), танцьорите „Елиран данс” (Израел) и други. Особено впечатли пастор Дъглас от Норвегия, които изпращаше своите молитви към Всевишния чрез старинен еврейски рог.

Почетен гост на фестивала беше адвокат Моше Алони (с български корени), който е една от най-достойните фигури в Израел, истинска легенда за нас и за евреите по света. В началото на 2017 г. стана известно, че от името на Израелския адвокатски съюз той (съвместно с ген. д-р Ефраим Снех и професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет) е внесъл в Нобеловия комитет номинация на Българската православна църква за спасяването на 48 000 евреи през Втората световна война. Номинацията се отнася за Нобеловата награда за мир и има изключително силна подкрепа на обществеността в Израел. Веднага след него още две световни организации на евреи са внесли същата номинация. Лауреатът ще стане известен в началото на октомври тази година.

„Израел – мой Възлюбен” е проект на Екатерина Тодорова, която водеше над 60 участници от нашата страна. А „Българска душа на Святата зема” е създаден от българката от еврейски произход Весела Сели Райчинова, реализираща творческите си идеи в различни държави, активен кореспондент на програма „Христо Ботев” (БНР) за тази приятелска страна. Помощник-продуцент е Анита Георгиева, режисьор Вивиан Леви-Райчинова, административен директор Диана Ангелова – все достойни българи, милеещи за родното… След това издание Фестивалът на българската култура в Израел добива резонанс като Световен фестивал – среща на поколенията, на християнството и юдаизма, вплетени в изкуството и обединени от всеобщата Божествена любов. Българските участници тази година изминаха пътя до Голгота, поклониха се на гроба Господен и получиха своето Свято кръщение в река Йордан.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.