Сърбия пак влиза в битката за завод на „Фолксваген” Вучич обсъжда въпроса с германския министър на икономиката

Населението на България се стопява с 1/4 до 2050 година Причините - голяма емиграция и ниска раждаемост

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 23 октомври 2019 г.

Стартира изграждането на техническата инфраструктура на Индустриална зона „Загоре“ в Стара Загора

Захариева за мониторинговия доклад на ЕК: Реформите, независимо дали има или няма МСП, ще продължат

Президентът Радев в Токио: Приятелството и доверието са най-големият капитал на двустранното сътрудничество между България и Япония

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и президентът на Конфиндустрия Венченцо Боча дадоха в Рим нов тласък на българо-италианските бизнес проекти

Джонсън настоява дебатите по законопроекта за Брекзит да продължат три дни Ще иска предсрочни избори, ако депутатите отхвърлят предложението

ТИР се обърна след опит да избегне катастрофа на пътя Хвойна-Чепеларе

Благо Джизъса събра децата си (СНИМКИ)

Дерменджиев оцеля като селекционер

Тръмп нарече разследването за импийчмънт „линч“

Джими Картър е приет в болница след падане в дома си

Намериха изчезналия преди 2 дни пенсионер

233-ма са осъдени по обвинителни актове на Гешев

Милена Дамянова, председател на Комисията по образование и наука в 44-тото НС: Работна група разглежда предложените промени През септември Комисията ще разгледа напредъка по обсъдените теми

Внасяме в НС предложението за активно участие на работодателите в учебния процес

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателят на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова, кметът на София Йорданка Фандъкова, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Няколкомесечната дискусия, на страниците на вестника, би имала реална полза и би била успешна, само, ако приключи с конкретни решения, конкретен документ и ангажимент. Това аз лично го разбирам като срок, в който работна група да подготви изменения върху сега действащия Закон за висше образование, а може би и върху изцяло нов Закон за висше образование и наука, с цялостно нова концепция.

Аз, като председател на Комисията по образованието и науката, заедно с моите колеги в нея, както и приятели на комисията, в лицето на господин Драгомир Стойнев, когото виждам тук, сме си поставили за цел да ви чуем вас. Да чуем посоките, в които според вас трябва да са развива системата на висшето образование в България. Едно нещо искам да подчертая – дискусията много ясно показа, че е крайно време да спрем да говорим за системата на висше образование в България като неуспешна и като произвеждаща кадри, които след това не могат да се реализират на пазара на труда. Крайно време е да спрем да говорим, че системата само продуцира дипломи, но не дава знания и умения на студентите. Да, лоши примери има, има ги навсякъде. Но в никакъв случай, те не трябва да преобръщат и да градят имиджа на системата в България. Също така не можем да кажем и че няма какво да се прави от тук нататък. Аз лично смятам, че имаме доста работа.

Проф. Борислав Борисов се е опитал накрая на дискусията да направи нещо като обобщение и говори именно за това – за нова концепция, за промени, които трябва да представят една цялостна нова визия за висшето образование в България. Такова, че то от една страна да бъде припознато като възможност за развитие от българските млади хора и тези, които все повече предпочитат висшите училища в чужбина, и от друга страна от работодателите, като хора, които след това предлагат възможност да реализация на младите хора. В много от вашите текстове проблемите са споделени, споделени са и решения – целта е на днешния форум е да се обединим около няколко от тях, да поставим конкретни срокове и да се обединим около план за действие за разрешаването на тези проблеми.

Аз ще се опитам да фокусирам дискусията върху три основни момента, които успяхме да откроим в дискусията. На първо място – промяната в системата на акредитация, промяната в системата на управлението на висшите училища и нещо, което бих казала, че може да стане много бързо със законодателна промяна, а именно дистанционното обучение, което да смени задочната форма на обучение. Това не е нещо, което изисква дълъг законодателен процес или обсъждане в работните групи, но което е много прагматично и бихме могли наистина да го въведем в най-скоро време. Разбира се, разчитаме и на това, че министър Красимир Вълчев, който ще се включи в дискусията, ще сподели докъде е стигнала работната група по промените на Закона за висше образование, изобщо каква е посоката, в която министерството на образованието и неговото ръководство смята да развива промените.

Предложението на проф. Стати Статев за активно участие на работодателите в учебния процес вече е облечено в законови предложения, които аз и някои от моите колеги от Комисията ще внесем в Народното събрание до края на тази седмица (Б.а- предложенията за промени в Закона за висшето образование бяха внесени в НС още на 6 юли). Това е една поправка, върху която ще можем да работим през лятото с колегите, надявам се. Нашата комисия също е от тези, които не почиват и целта е наесен вече да имаме реални решения. Просто изчаквах да мине и днешният форум, за да можем да се обединим, че това е нещо, от което имаме нужда и което ще работи.

Това, което аз ще предложа е да си дадем някакъв времеви график, в който да разпишем конкретни дейности и отговорности, и съответно да спазваме сроковете. Защото действително много от решенията на проблемите все още изискват дискутиране на работно ниво. След това, когато законопроектът постъпи в Народното събрание, работните групи и дискусиите продължават. Водим ги винаги в този формат, с участие на всички страни, които седят днес на тази маса, но все пак е добре да сме изяснили предварително своите позиции.

По някои от въпросите, по които уж има единомислие – като например един преподавател да участва в акредитацията на едно висше училище, всъщност консенсус няма. Защото когато това предложение постъпи в Народното събрание, започнаха да пристигат становища от преподаватели във висшите училища – така, че това е нещо, по което разговорите трябва да продължат, за да се вземе аргументирано решение. Това, което аз ще предложа е през септември да организираме изслушване в Комисията по образование, за това докъде сме стигнали като конкретни решения и текстове по темите, около които се обединихме днес като посоки, които трябва да обсъждаме.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Докато хора като тази се занимават с образованието, то ще продължи да потъва!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.