Да ти кацне птичка на рамото не се случва на всеки, но Милка Манева щастието я спохожда вече на два пъти. Преди дни Международният олимпийски комитет обяви, че дава на българката среброто в кат. до 63 кг от игрите Лондон 2012, след като 3 от щангистките преди нея са хванати с допинг. Тогава тя завърши пета. На Евро 2013 късметът отново й намигна - заслужи сребро на състезанието, но впоследствие шампионката бе уличена със забранени препарати и Милка триумфира с титлата.

„Винаги мисля позитивно, а правдата рано или късно възтържествува”, заяви Манева, която става първата жена в родните щанги с олимпийски медал.

Въпросът е само навреме документацията официално да се получи в родната федерация.

Съдбата вече на два пъти подлага на изпитания момичето от Смолян, които тя стоически удържа. Самата тя е жертва на нашумелите „колективни допинг скандали“ като част от националния отбор. В навечерието на игрите Пекин 2008 целият ни тим бе хванат със забранени стимуланти и спрян от участие. Сценарият се повтори и през миналата година, като второто провинение грозеше Манева от доживотно наказание. След дълги съдебни дела обаче спортният арбитраж в Лозана оправдава националите, защото са взели замърсен препарат по вина на производителя. Оправданието стана факт, но... горчилката остана у всички.

Всъщност стартът на спортната кариера на шампионката е низ от случайности. Захваща се с щанги твърде късно, когато е ученичка в 10-и клас в Икономическия техникум в родния си град Смолян. Учителят по физическо възпитание Ангел Караиванов, бивш треньор по футбол, вижда заложбите в момичето и го води в залата на тежкоатлетите. Там се среща с Костадин Грозданов, който става неин личен наставник. Разбират се да пробва месец, пък ако й хареса, да остане.

„Нямах намерение да се занимавам със спорт - признава Милка. - Но си казах: Защо пък да не опитам, нищо не губя? Ту ходех, ту не ходех на тренировки, но може да се каже, че удържах на договорката.”

След изпитателния срок следва нова пауза и размисли накъде да поеме. Манева се връща в залата 3 месеца преди републиканското. „Отидох на първенството в Хасково и бих две състезателки - спомня си тя. - Може би тогава се появи някаква спортна злоба, че на следващия турнир ще бия още две. И така се започна.”

Година по-късно вече е шампионка на България, следва сребро от европейско за девойки, сребро и бронз от първенство на континента при жените, става два пъти 6-а на световно...

„Разбира се, че има техника да вдигнеш тези килограми - казва с усмивка Милка. - Аз я наричам... женски инат. Всеки успех означава много за мен, защото съм положила страшно много усилия и съм дала най-доброто от себе си на всяко състезание.”

Приятелите й, които са далеч от спорта, първоначално трудно приемат нейното ново хоби. И най-вече, че в 22 часа, когато е разгарът на купона, тя си тръгва, защото спазва режим. С времето обаче свикват и изцяло я подкрепят.

Междувременно шампионката завършва учителски и треньорски профил в Националната спортна академия. Получава и магистърска степен по спортна психология. Категорична е, че в бъдеще не иска да се занимава с високо спортно майсторство, а да е полезна в областта на масовия спорт. Допинг скандалът през миналата година преобръща живота й на 180 градуса. В Смолян се открива възможност да започне работа в регионалния център за деца със специфични образователни потребности. Така и става.

„Тези дечица ме зареждат с много енергия - казва Милка. - Толкова са мили, с чисти души и страхотни усмивки. Като ги прегърнеш, забравяш, че не могат да ходят, не могат да говорят... А и попаднах на страхотен екип. С всяко дете се работи индивидуално. И всеки дава 100 процента от себе си, за да може тези момчета и момичета по-лесно да се интегрират в обществото.”

Милка признава, че сега се наслаждава на живота извън спорта. Удоволствие й носят рутинните ангажименти в ежедневието, а вечер, когато се прибере, я очаква любимият човек.  Вече 11 години тя е заедно с Атанас и живеят на семейни начала. Той майстори ковано желязо.  Двамата се шегуват, че именно желязото е общото между тях - неговото е ковано, а нейното - щангата. „Винаги ме е подкрепял, но и ме е приземявал, когато се е налагало - откровена е Милка. - Сега идва следващата стъпка - да си имаме деца, дай Боже!”

Танците са нейната страст

Народните танци са голямата страст на Милка Манева и още от дете ги изучава. Признава, че обича да ходи по събори, където винаги можеш да я видиш на хорото. „Когато чуя музика, сърцето ми закипява отвътре - признава шампионката.  - Дори щангите не ме радват толкова, колкото музиката. Ритмите не подбирам, харесва ми всичко.”

Другата страст на шампионката са животните. Отглежда и куче, и коте. За кратко се увлича по политиката. Изкарва един мандат като общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ. Но признава, че не й допада. Предпочита да е при децата и да помага на тези, които имат нужда.

 

ЗА НЕЯ

Бори се до последно

Много е упорита и трудолюбива. Докато не се случат нещата, не се отказва, бори се докрай. А на тренировки винаги си тръгва последна. Притежава... мил инат. На олимпиадата в Лондон имаше всички шансове да вземе медал, но късметът й се изплъзна. Сега обаче съдбата й връща това, което й се полагаше. Освен това е изключително ученолюбива. Завърши  и Икономическия техникум, и Националната спортна академия с отличен.

Величко Чолаков, трети от олимпиадата Атина 2004

 

Спортното щастие бягаше от нея

Винаги беше подготвена за медали, но спортното щастие все бягаше от нея. Много е упорита и с чувство за хумор. Страхотен човек и спортист. Има дефект в говора и сме се шегували, че когато дава интервюта трябва отдолу да изписват със субтитри казаното от нея. Отвръщаше ни с усмивка, никога не ни се обиди. Удоволствие е да се работи с нея.

Иван Иванов, старши треньор на националния отбор

 

Не хленчи, не се оплаква

Милка е от тези състезатели, които не хленчат, не се оплакват. С една дума - мъжко момиче. На тренировки се хвърляше и даваше всичко от себе си. Полагаше усилия повече от младите. За щастие звездоманията не я засегна. И въпреки че е медалистка от световни, европейски първенства, а сега и от олимпиада,това не я промени като човек. Остана си много земна!

 

Борислав Гидиков

Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести