Във ФИС доволни от пистата и времето в Банско

Близо 350 000 зрители гледаха първия епизод на „Денят на бащата“

След ареста на банкерката в Нова Загора: Земеделец се оплака, че са му били откраднати 200 000 лева

Станимира за трети път с купа „Странджа“

„Доверие“ купи банка в Молдова

Вижте пачките от фалшиви телкови решения във Варна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Лавров: Целта на САЩ е да разцепят Сирия и да създадат псевдодържава

„Лудогорец“ с гаф и срещу „Ботев“ (Пд)

Стотици се поклониха пред Апостола в Шумен

12 големи компании искат да строят 10,4 км от „Струма“ Поръчката е за част от новия магистрален път в посока София през Кресненското дефиле

Надраскаха със свастики еврейски гробища във Франция

„Левски“ на дълг от лиценза

Отборът на „Левски“ почете паметта на Апостола (СНИМКИ)

5 грешки при грима, които състаряват лицето

Бетонен къс премаза кола в София (СНИМКИ)

Милош Бикович: Исках да стана монах Хората трябва да имат ценности, а да не бъдат част от общата консуматорска каша, убеден е сръбският артист

– Милош, във филма „Южен вятър” играеш криминален тип, който краде коли, занимава се с дрога, забърква истинска каша с подземния свят. Имаш ли нещо общо с твоя герой?
– Ами всичко, което изреди. (Смее се.) Когато един артист приема да играе дадена роля, той винаги търси някакви общи черти с образа, в който трябва да влезе. Но това не са общи черти в действията. Не мога аз сега да тръгна да убивам хора и да крада коли. Всъщност мога, но кратко би продължила кариерата ми. (Смее се.) Но сега сериозно. Търсим общи черти преди всичко в начина на мислене, така че Мараш, който аз играя, не е само криминален тип. Той е преди всичко човек, който е направил определен избор. Имал е възможност да избира между доброто и злото, но е предпочел по-лекия и по-лош път. Мен ме интересува как този избор влияе върху него и върху душата му.

– Ти самият правил ли си някога лоши избори в живота?
– Разбира се, но не са били толкова драстични, както изборите на Мараш. Той е бил добро момче и е можел да постигне добра кариера като състезател във Формула1, например. Но дали заради системата, заради хората около него или заради своята лична отговорност, той тръгва по лекия път, което е причина да стане криминален тип и убиец. Влиза в един свят, от който много трудно се излиза.

– Какво би казал на всички онези млади хора, които са тръгнали по този лош път?
– Мисля, че ако са тръгнали, вече е късно да им казвам каквото и да било, защото това е техен избор. Но затова филмът „Южен вятър” показва колко е тежък такъв живот. Това е един суров свят и малко хора, попаднали в него, завършват живота си по естествен път.

– Героят ти обича да живее на ръба. Ти човек на риска ли си?
– Обичам да рискувам, но не с живота ми, а да тествам себе си чрез различни предизвикателства и не бих могъл да постигна желания резултат, ако не ги преодолея. Това е излизане от зоната на комфорт, един контролиран риск, който не застрашава другите хора, а само моите амбиции и сигурност. И само по този начин мога да премина границите и да вървя напред и да се развивам.

– Играеш с много популярни сръбски и наши артисти като Христо Шопов и Ивайло Захариев. Ти успя за съвсем кратко време да станеш популярен и успешен и да достигнеш тяхното ниво.Те как те приемат? Усещаш ли някаква завист?
– Да, понякога има известна завист. Но в този филм работя с колеги, които са мои приятели. Някои от тях за мен са пример за подражание. Гледал съм техни филми още като дете, учил съм се от тях и те ме подкрепят. Завист в артистичния свят има не малко, но за мен тя е безсмислена, защото всеки се състезава със себе си. Аз никога не бих могъл да изиграя нещо, което друг артист би могъл да изиграе много по-добре от мен, защото ние сме различни хора и всеки има свои психофизични, образни характеристики и те му дават определен артистичен диапазон.

– Но ти самият играеш в комедии, криминални екшъни, драми, военни филми. В кой жанр най-лесно влизаш в образ?
– Обичам да експериментирам във всички жанрове. Това е онзи риск, за който говорим. Обичам по този начин да тествам себе си и да се развивам. Така че не мога да кажа какво предпочитам да играя. Важно е продуктът да бъде качествен и тогава дава възможност да покажа какво мога.

– Каква е цената на твоя успех?
– Малко свободно време, много упорита работа и малко сън. Нямам никакъв личен живот. Когато съм на улицата, трябва да внимавам какво говоря, как се държа, какво правя. Има и още една опасност, която наскоро се появи. Артистите трябва да се пазят от политиката, да отхвърлят всякакви контакти с политици. Когато започнах да продуцирам филми, някои хора разбраха, че мога да си сътруднича с държавните институции, но пък се появи опасност да ме въвлекат в политиката, от която трябва да се пазя.

– Понеже спомена политиците, ти получи награда лично от Путин, познаваш Серей Лавров, беше на обяд с Алексанъдр Вучич. Какво значат за теб всички тези познанства и контакти?
– Тези контакти ми помагат в работата. В Русия, Азербайджан, Казахстан, България и навсякъде по света, където се показват мои проекти, тези познанства ми помагат да промотирам културата и като цяло моята родина Сърбия. Това смятам, че е много важна задача за мен като артист – да допринасям за развитието на нашата култура, за рекламирането на нашата държава и на нашия народ.

 

 

Проф. д-р Станислав Семерджиев: По гробищата и зоопарковете си личи кой какъв е

Всеки, който пренебрегва Бог и природата, стига до катастрофални последствия, убеден е ректорът на НАТФИЗ

– Проф. Семерджиев, успяхте ли да обиколите всички 65 държави, в които се намират подопечните ви 180 висши училища за театрално и филмово изкуство?
– Аааа, никога не съм си поставял такава цел! Пък и не е необходимо. Обиколил съм част от тях. За мен е по-важно да се осъществяват контакти между самите училища.

– Направи ми впечатление при един ваш разказ за Индия, че за да се запази чисто съзнанието на студентите, властите са създали университет високо в планината, далеч от изкушенията.
– Точно така. Неотдавна посетих това училище. То е едно от новите, наскоро създадено от правителството на Индия. Целта е студентите да работят в обстановка, която не им създава допълнителен стрес. Държавата изцяло плаща обучението. Дава им общежития, храна и ги е поставила в брилянтни условия за творчество.

– Брилянтни или стерилни. Когато нямаш пречки, творчеството не се ли спъва?
– Това е една малко погрешна представа от времето на Достоевски, който казва, че истинският творец трябва да страда, за да може да създава. Когато човек непрекъснато се грижи за насъщния си, трудно може да твори. Аз съм го преживявал и знам, че когато човек има нужда да си извади хляба, да се погрижи за децата и родителите си, времето за творчество не е чак толкова много. А и студентите там не са изолирани в някакъв лагер. Винаги могат да излязат, да отидат до близкия град, който е на 40 км. Въпросът е, че са им създадени условия, които им позволяват да се съсредоточат върху себе си, върху екипната си работа.

– Сега, ако сте студент, там ли бихте предпочели да учите, или в конкурентната среда на американски университет?
– В това индийско училище бих учил с удоволствие, защото техниката е на световно равнище, на същото ниво като в американските университети, но същевременно не залагат на състезателния елемент, който съществува в целия свят. Непрекъснато да се опитваш да се пребориш, да се доказваш. В индийския университет има възможност за личностно развитие. Друг е въпросът, когато студентите от индийското училище, след като са видели идеалния свят, излязат в реалния, как ще им се развие животът, защото сблъсъкът ще бъде катастрофален. И ако има проблем, то той ще бъде след завършването.

– Това ли е разликата в преподаването? Изобщо, има ли географски различия в обучението?
– Да! Дали се опитваш да поставиш студентите в среда, близка до реалната, и да им дадеш инструментариум, с който да се справят в тази среда. Или обратното, да ги поставиш в илюзорни условия на пълна творческа свобода и после да се окажат неподготвени за истинския живот. Това в момента е сериозна разлика.

– Централата на организацията на висшите театрални и филмови училища е в Париж. Били сте там по време на атентата срещу „Шарли Ебдо“. Бихте ли отишли по време на протест или бунт?
– О, да! Аз ходя редовно. Вярвам в духа на Париж и в духа на французите. Те са успели да надживеят изключително много проблеми от всякакъв характер досега и ще се оправят. Те са нация, която винаги оцелява. И, слава Богу, не приемат толкова драматично нещата, колкото ние, в славянския свят сме свикнали. Нито толкова прагматично, колкото американците, англичаните или скандинавците. Те са по средата и това е най-добрият начин за съществуване и процъфтяване на нацията.

– Но, извън размириците, Париж е един град, обрасъл с туристи. Не е ли досадно да ходи човек там?
– Туристите намляха напоследък в Париж точно заради атентатите, размириците и заради огромния емигрантски поток. В момента Париж е над 50 процента населен с емигранти. Туристите леко започнаха да се притесняват от тази ситуация. Така че, ако човек сега иска да посети Париж, ще му е много по-лесно, опашките за забележителностите са много по-малки и по-лесно се намират билети.

 

* Азис е отгледан от три жени

* Стефка Янорова блесна в пиеса на Шийла Дилейни

* Житният режим на Дънов започва на 23 януари

Спазването му може да удължи живота с 15-20 години

* Мохамед V и Оксана – любов необяснима

Кралят на Малайзия заведе руската си изгора да зачене в Германия, вдигнаха странна сватба само в Москва, а после той се отказа от престола

* Откраднаха гаджето на турския Сечкин Йоздемир

И в живота екранният Булут преживя „Горчива любов“

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 16 ЯНУАРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.