Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 17.10.2019

На 17 октомври 2019 да почерпят

Възрастен мъж се самоуби с преработен пистолет в Бургас

Фермери блокираха магистралите в Нидерландия

Сирийски правителствени войски са влезли в северния град Кобане край турската граница

Британската телевизия пуска канал без новини за Брекзит

Турция готова на санкции от САЩ Кремъл иска да е посредник между Дамаск и кюрдите

Тръмп: Конфликтът в Сирия е между Анкара и Дамаск и те трябва да си го решат

Голям пожар изпепели склад за кабели в Плевен

Голи тела обитават „Къщата на София”

Лозан Панов потъпква законите, професионалния дълг и чест

Съветът за сигурност на ООН: Има риск от „разпръскването“ на пленени дейци на „Ислямска държава“ в Сирия

„Черна роза“ вече и на българския екран

Започва изграждането на скейтпарк в Стара Загора

Всеки пети българин мизерства

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред „Труд“: Днес очакваме учителят да вдъхнови децата да учат

Снимка: Денислав Стойчев

Имаме поколение, което по-трудно се мотивира

Изграждаме още кабинети с интерактивно обучение

Най-ценното са ми разговорите в учителската стая

Каква учебна година предстои и дали всички промени, които бяха лансирани в системата, ще намерят своето приложение. Това питаме просветния министър Красимир Вълчев.

Категоричен е, че въпреки всички новости, за да се случи истинска промяна, най-много разчита на мотивацията на преподавателите. От тях трябва да дойде енергията за нея, а не от строги документи, спускани от МОН. А основата задача – как да бъде вдъхновено сегашното поколение да учи, остава най-сериозният проблем.

– Г-н Вълчев, каква учебна година предстои, разкажете ни за промените, на които разчитате?
– Последните години направихме много промени в системата. Няма сегмент или елемент от нея, в който да не стартирали промени. Дори бих казал, че системата се умори от промени. Сега предизвикателството пред нас е да ги завършим, а още по-голямото предизвикателство е тези политики, които започнаха, да ги направим ефективни. Приоритетни са: Въвеждането на компетентностния подход, приобщаващото образование, подобряването на образователните резултати, включването на всяко едно дете в образователната система, подобряването на възпитателната работа. Но повечето са постоянни задачи в системата. В този смисъл, няма да има революции, няма да има цялостни нови преустройства. Може би най-голямата промяна, която трябва да се случи, е да се промени моделът – по-малко това, което се случва в системата, да се диктува от министерството – от горе надолу, с тясно инструктиращи правила, а повече да разчитаме на енергията за промяна на учителите, на иновативните подходи, избрани от самите училища, на ученето едни от други, взаимното провокиране за иновации. Това е и промяната, която се случва в системата. Ако я направим ефективна, въведем компетентностния подход, имаме много по-големи шансове да подобрим функционалната грамотност. Това е един от двата основни проблема пред образователната система, другият е ефективната интеграцията на децата от семейства, в които липсва отговорност към образованието. Много от тях не посещават редовно училище и поради това не могат да бъдат ограмотени.

– Доста често споменавате, че разчитате на преподавателите за промяната. Има ли вече индикации в тази посока?
– Всеки един учител е малко или много иновативен, креативен в работата си с децата, в един или друг час. На нас ни се иска да кажем на системата, че това е важно. Най-важното днес е да провокираме интереса за учене на децата. Имаме поколение, което по-трудно се мотивира за учене, от една страна, от друга – има много възможности да получи много допълнителна информация. Днес по-малко се очаква от учителя да даде информация, а повече да вдъхнови учениците да учат. Затова стартираме няколко неща, които да направят това доминираща култура – да насърчим училищните политики, които подкрепят креативните учители. Едното е да регламентираме серия от награди за такива учители.

– Какво ще представляват наградите?
– Ще бъдат на училищно, областно и национално ниво. Ще дадем примерите и ще мотивираме най-добрите учители, които в най-голяма степен успяват да вдъхновят децата. Целта на тези награди е да мотивираме и останалите учители. Ще предложим поне 50% от квалификациите да бъда въз основа на взаимно учене, обмяна на опит и добри практики, взаимно провокиране за иновации. Това направихме и чрез програмата „Иновации в действие“- регламентирахме дизайн, по който училищата се учат едни от други. В съответствие с този подход искаме да мултиплицираме енергията, която е в системата за промяна. Факт е, че днес образователните системи по-трудно се справям само с традиционните подходи на учене.

– Колко електронно стана българското училище – една от промените предвижда всички училища до края на 2019 г. да имат интернет мрежи?
– Все още нямаме завършена концепция за електронно обучение. Може би такава ще имаме частично, когато изградим единна електронна платформа с отворени, безплатни, образователни ресурси. В момента отделните училища ползват платени платформи и електронни уроци, обзавели са отделни кабинети. Ние сме заложили изграждането на такава платформа в проекта „Образование на бъдещето“. Тази година приключваме с изграждането на Wi-Fi мрежи във всички училища, които ще позволят и обучението чрез персонални електрони устройства. Много важно е да се разширят възможностите за фронтално обучение – с проектори, интерактивни дъски. Не е задължително винаги да бъде интерактивно, но от друга страна, може би е най-ефективно за ползване на електронни уроци във всички кабинети. В момента в 40% от класните стаи имаме възможност за такъв тип обучение, което не е достатъчно, затова и предвиждаме подпомагане на училищата за увеличаване на броя на тези кабинети. По-важно от обучението чрез информационни технологии, е обучението за придобиване на дигитални умения – умения на хора, които да могат да програмират, да управляват по-сложни машини. Очакваме голяма част от професиите от бъдещето, което ще съвпадне с трудовия живот на днешното поколение деца, да бъдат свързани с машини базирани на изкуствен интелект. Това налага, ако искаме да бъдем развита страна, днес да подготвяме децата с умения в дигиталната креативност. Затова въведохме предметът Компютърно моделиране от трети клас и ще стартираме дейности по интереси от първи клас.

– Нека дадем пример за професия от бъдещето, която ще работи с изкуствен интелект и ще разчита на тези дигитални компетентности?
– Те са в бъдеще, но ние лека-полека имаме навлизане на отделни елементи с изкуствен интелект в някой професии. Ако за автономните автомобили може би трябват още 10 или 15 години, за да бъдат разработени достатъчно безопасни, то вече навлизат автономните комбайни. От гимназиите по механизация на селското стопанство няма да си изисква само да се обучават децата, така че да могат да шофират комбайни, но ще трябва да ги научат и да ги управляват чрез програмиране.

– Казвате, че сега и в бъдеще ще трябва образованието да води битка с културни особености, така че децата да ходят на училище и да останат там. Как ще я водите?
– Работата с родителите ще е ключова. Те трябва да бъдат убедени, че образованието на децата им е важно, задължително. Битката се води с постоянна, всекидневна работа с децата и техните семейства. Увеличеният брой деца от семейства с липса на отговорност към образованието, неподлежащи на лесна интеграция налага необходимостта от чрезвичайни и общи усилия. Затова и създадохме механизма за съвместна работа на институциите. Нямаме друг вариант, трябва да се справим с това и не може да се откажем. Най-много разчитаме на учителите, разчитаме и на общинските служители, социалните работници, полицаите, които ни помогнаха по отношение на първоначалното записване. Остава трудността да накараме тези деца да ходят редовно на училище.

– Има ли ресурс да се справите с този проблем, за миналата година статистиката ви е, че 40 000 деца са били върнати в училище?
– Ресурсът сме всички заедно. Човешкият ресурс е основният, когато говорим за образование. Основните ни институционални ресурси са човешките. Не бих казал, че недостигът на финанси е основен проблем. По същия начин днес вече социално-икономическите причини не са основните за непосещаване на училище, преобладават социално-културните. Намаляването на безработицата води до това много от представителите на тези общности да се включат в трудови и икономически модели на живот. Пътуването в други европейски страни също допринася за подобряване на икономическото състояние. Бих казал налице са процеси на модернизация, в това число и по отношение на образованието. Все повече родители на деца от ромски произход желаят децата им да учат и ако може да е извън обособения квартал. Тези процеси са частични, неравномерни, закъснели, но са факт. Ние имаме възпроизведени поне 2-3 поколения неграмотни родители. Сега образователната система трябва да компенсира това. На много места виждам, че там, където предишните десетилетия системата се е справяла с тогавашните деца, които са днешните родители, то и сега децата ходят редовно на училище. Но има много райони, в които системата не е успяла да се справи.

– В тази връзка ли предложихте промени в Постановление 100 за механизма за обхващане на учениците в училище, които обаче предизвикаха негативни реакции сред учителите, защото фигурираше задължение всеки ден да издирват децата по домовете им?
– Постановлението винаги е работело, всъщност училищата работеха и без него. Но то е необходимо, за да осигури подкрепа от останалите институции. Единственото, което предписва документът, е екипния подход. Факт е, че точно тези проблемни родители, за които говорим, много повече се респектират, когато видят, че държавата с всичките си институции е заедно, когато видят екип от трима, а не един учител. В този смисъл, ние няма да регламентираме нещо ново, нито втори екип по отношение на механизма. Това, което искаме от училищата, е децата да ходят редовно. Не искаме формално да отчитат посещения по домовете. Всяко училище трябва да намери собствената си рецепта. Над 200 училища са назначили медиатори в последните две години. Това става благодарение на допълнителните средства, които предоставяме. Практиката показва, че образователните медиатори са ефективен механизъм за работа с родителите. Това обикновено са хора от общностите, към които има респект.

– Планиран е протест пред МОН за днес, като основна тема е Стратегията за детето, чуха се обаче гласове, че ще се протестира и срещу промените в Постановление 100.
– Това, което до момента сме установили, е желание за протест от страна на учител, който се е идентифицирал по-рано с протестите срещу проекта на Стратегията за детето. Да, имаме недоволство по отношение на постановлението. Ние се опитваме да бъдем разумни, да отчетем гласа на учителите. Ще направим промени в крайния вариант. И иначе за конкретния призив – аз не бих класифицирал този протест като учителски, по-скоро се прави опит да се етикетира като такъв. Не бих казал, че имаме някакво системно недоволство като основа за протест. Имаме много добро социално партньорство. Факт е, че ние не можем ефективно да комуникираме с всички учители, които са 90 000. Имаме често комуникационен проблем, включително вътре в системата. Проектът на постановлението не беше прецизен, имаше думи, които не бяха точни и които казахме, че ще променим. Това, което правим, трябва да бъде съобразено с учителите, но и с предизвикателствата и задачите, които имаме. На учителите разчитаме да се справим с най-значимите предизвикателства. Учителите трябва да разчитат на подкрепата на обществото и министерството, но и обществото трябва да може да разчита на тях.

– Обикаляте много училища в страната. Виждате ли в тях прогреса, за който се борите?
– Има много за надграждане, но и много е направено през последните години. Важна е материално-техническата база, но най-важният фактор са учителите, да обезпечим системата във всички училища и детски градини, включително в най-отдалечените. Както и да мотивираме най-добрите ученици също да стават учители. Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици се включват в учителска професия. Когато посещавам училища, основното, което ми показват е материалната база, но най-ценното са ми разговорите с учителите в учителската стая.

– Какво ви казват те?
– През изминалите десетилетия се понижи авторитетът на учителите. Учителите загубиха мотивация, и заради загубата на социален статус, и защото живеем във времена, в които все по-малко уважаваме авторитетите, институциите. По-малко уважаваме и учителите, а те се оплакват точно от това. Но все пак се усеща положителна енергия. Увеличението на заплатите е необходимо, но не достатъчно условие за повишаване на авторитета на учителите. Необходимо е като родители, граждани и институции да ги подкрепяме и показваме доверие. Това винаги е бил апелът ми към родителите – да вярват и подкрепят учителите. Само ако сме партньори, можем да успеем в тази ни най-важна мисия – да направим децата знаещи, можещи и добри хора. Най-грешното нещо, гаранция за неуспех, е да покажем на децата си, че не уважаваме учителите си. Това е все едно единият родител да каже на детето, че другият е лош. Разбира се, изграждането на доверие и уважение е двустранен процес. Затова апелът ми към учителите е да бъдат реактивни, да положат максимум усилия за взаимодействие с родителите, да не отказват разговор и срещи с тях, те самите да търсят родителите за разговор и участие в училищните дейности.

Нашият гост
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София. Завършва Икономическия университет – Варна и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по “Бюджет и финансово управление” в университета “Дюк” в САЩ.
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в Министерството на външните работи. От 4 май 2017 г. за министър на образованието и науката.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.