Столичният инспекторат с проверки за неправилно паркиране

Умопомрачени либерали искат черна Клеопатра Политически коректните зомбита готвят нов бойкот

ХИВ-позитивен остава зад решетките Болестта не е попречила на деянията му

Брад Пит и Чарлийз Терон заедно?

Психологът Росен Йорданов: Между любовта и ревността няма нищо общо

Двама шофьори на ден у нас минават на ток Над 68% ръст на регистрациите на електромобили само за година

Ограничено е движението по пътя Сопот-Карлово заради катастрофа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 януари 2019

СДВР издирва извършители на грабеж и побой

Акция „димяща кола“ в София КАТ глобява с 50 лева, ако автомобилът пуши над нормата

Тунел със система за вентилация и пречистване на въздуха откриха в Хонконг Той е на стойност 4,6 милиарда долара

Християнсоциалният съюз в Германия с нов лидер МВР шефът Хорст Зеехофер се оттегли след 10 г. на поста

Купуваме по-скъпо сирене, масло и мляко Ядем круши от Холандия и Южна Африка, джинджифил - от Перу

Министър Желязков: Поне милиард трябват през следващите години за модернизация на БДЖ

Хипнотизираща меланхолия с Баришников в България Четири биса за великия балетист

Министър Боил Банов пред „Труд“: Ключът към културата е децентрализация Високата култура е в битка с високите технологии

Миналата седмица Народното събрание одобри бюджета на Министерството на културата. Увеличението му е чувствително и това е повод за оптимизъм относно българската култура. Но как точно ще се разпределят тези пари? Освен това в момента се разработва цялостна стратегия за културното развитие на страната, въпросите са интересни и много на брой. Стратегията е на финален етап, изготвена е от екип от родни специалисти, чуждестранна помощ не е използвана. Всеки момент ще започне всенародното й обсъждане. Материалите всеки ще може да види на сайта на министерството. Всички тези неща дадоха повод на в. „Труд“ да потърси среща и разговор с министъра на културата Боил Банов.

– Парламентът одобри бюджета на Министерството на културата. Какво е увеличението му?
– Увеличението е с близо 20 млн. лева, с което бюджетът на МК отива вече на 195 млн. Спомням си, че преди 4-5 години се въртяхме около сумата 100 млн. и се радвахме на всеки лев отгоре. Държавата устойчиво подкрепя българската култура. Бюджетът за българската култура не е само бюджетът на МК, а и бюджетът за култура на общините, подкрепата за Българската национална телевизия и Българското национално радио, така че сериозни крачки се правят всяка година в рамките на възможното и на логиката.

– Този почти удвоен бюджет би трябвало да означава, че нещата в държавата все пак вървят в правилната посока?
– За съжаление, преди прехода отпреди три десетилетия държавата се лута много години – в различен строй живяхме, беше много специфичен. Преди това да не говорим – по-миналия век и векове назад. За разлика от много други държави, в България много бързо наваксваме. Понякога ни се струва, че трябва да бъде още по-бързо, но пък ако си дадем сметка откъде тръгваме, мисля че все пак вървим доста уверено нагоре.

– Кои институции най-спешно се нуждаят от увеличение на средствата?
– Делегираният бюджет е еднакъв за всички – при оперите е по-висок, защото операта е по-скъпо изкуство, при филхармониите е различен, при симфониетите е най-висок, при театрите е по-нисък, но пък театърът по-малко разходи изисква и повече е посетен. Тук решенията са в самите институти. Имаме някъде проблеми – в гранични райони, в райони, които са обезлюдени, но там разчитаме повече на политиките на общините – те не могат да бездействат, да стоят отстрани.

– В театрите в по-малко населените места има и по-малко зрители.
– По-малко са, но имат и по-малко разходи. Ще посоча общо число, не съм много сигурен, но ако да кажем в голям театър трупата е от 240 човека, там трупите са от по 30-40 души. освен това имат възможност да пътуват в областите и в близките градове. Това се протектира от държавата. Ние търсим този пряк контакт на театрите не само на собствената сцена, но в съседните градове и села. Основен ключ за културата не само в България е децентрализацията. При нас финансирането върви все още по руски модел, за разлика от останалата част на Европа, където е децентрализирано и общините подпомагат културните си институти. Имаме театри от малки населени места, които водят изключително балансирани политики с добри приходи, с много зрители с иновативни, различни представления. Въпрос е и на мениджмънт.

– Очакваме всеки момент Министерството на културата да представи пред обществеността новата Национална стратегия за културата. Какъв екип я изготви?
– Изцяло екип на Министерството на културата. Много мислихме през годините дали да наемем външни експерти. В крайна сметка има една такава логика – министерството има свой капацитет, има дирекции във всички направления, разбира се, претрупани са хората с работа, но решихме, че трябва да направим усилие и оттук да дойдат в крайна сметка нашите визии и идеи как да се развива културата. Тук са най-опитните хора, работили са много време. Нашите експерти всъщност обобщават материалите на една работна група от различните гилдии, в която са над 150 човека. Въпросът е, че се отказахме от хипотезата да наемем външни специалисти. Обобщението на тази работа на тези 150-160 човека от гилдиите и от творческите съюзи в крайна сметка решихме да го свършим сами. А пък, изваждайки стратегията за обществено обсъждане, това означава че всеки може да подаде становище, мнение, и стига то да е логично, защитимо, да се съобразим с него.

– За изготвянето на стратегията ползвали ли сте добрия пример на чужди държави и кои по-точно?
– Не сме ползвали конкретно, за да избегнем обвързване. Стратегията за култура е нещо много важно и със сигурност ще разбуни духовете. Има някои хора, които очакват тя да е панацея, други я подценяват. При нас в културата и в изкуството – за радост – всеки е с мнение и с изградена позиция. Мненията са много – ние не избираме между два варианта, ние избираме между двеста. Един дава за пример как се случват нещата в Англия, друг – в Македония, трети в Румъния, четвърти – в Сърбия, всеки, според познанията си. Така че при нас дискусиите винаги са много сложни. Ползвали сме някои инструменти от други държави, но не конкретно чужди насоки.

– Кои основни цели са засегнати в стратегията?
– Достъпът до култура, популяризирането, децентрализацията, съхраняване и финансиране, законови промени, дългосрочни политики, но най-важното, което трябва да бъде приложено във всички сектори, е дигитализация. Много се промениха нещата, потреблението на култура не значи задължително да отидеш някъде и да видиш нещо, то може да бъде онлайн изцяло, така че дигитализацията е големият ключ.

– Какво предстои, за да бъде приета стратегията?
– Ще се подложи на обществено обсъждане. Надявам се това да стане следващата седмица – в момента се правят последни корекции. Това обществено обсъждане ще трае поне месец. Хората ще дадат своите бележки, след това ще направим едни широки групи в които не само тук, но и с гилдиите и творческите съюзи и НПО-тата, ще направим обсъждане на проекта и на това, което е предложено в рамките на този един месец, за да отидем вече към финализиране и към вид, в който можем да я представим на законодателя.

– Това кога ще стане?
– Технически трябва да стане в началото на 2019 г.

– Стратегията засяга ли закона за меценатството?
– Засяга го, разбира се. Със сигурност има нужда от промени, от инициативи, които да подпомагат и насърчават меценатството. Има много механизми за това, но най-важното условие е изчезването на сивата икономика. Докато съществуват ситуации в големите фирми да се крият обороти и печалби, каквито и облекчения да направим, няма как. Ако вие обявявате, че имате печалба от пет лева, няма как, дори изключително да обичате театъра или киното, да дадете 50 хиляди лева, защото аз, като данъчен, ще дойда при вас да ви питам откъде ги имате. Меценати има. Аз съм имал такива случаи, в които ми казват: „Да ти дам пари, но не ми пиши името, защото после не мога да покажа откъде ги имам тези пари.“ Така че основният проблем не е липсата на хора, които обичат културата и изкуството, основният проблем е в изсветляване на икономиката. Държавата се бори с това много агресивно.

– Националната стратегия предприема ли стъпки за създаване на по-добър вкус у българина – става дума не само за чалгата, но и за различните стилове, известни като „халтура“, които влияят на оформянето на вкуса на младите хора?
– Вижте, масова култура има по цял свят. Част от хипотезите да привлечеш публики за високата култура, това е през масовата култура. Въпросът е да не се допуска като тенденция масовата култура да измести високата култура. Това е драма на Европа, на Русия – как да съхраним високата култура при развитието на високите технологии. Когато имаш възможност през телефона си да чуеш и видиш всичко възможно на тоя свят, възможността да станеш всеяден, просто да погледнеш едно, да минеш на друго, трето, пето и така нататък, е много голяма. И това е огромен проблем.

– Подписка на интелектуалци иска държавата да поеме разноските по изложението на личната колекция на Светлин Русев, „без да се нарушават правата на наследниците“. Подкрепяте ли тази идея?
– Светлин Русев е голяма личност, голям художник и голям колекционер. Но законите са такива, че единствено и само неговите преки наследници могат да решат какво да се прави с тази колекция. Ние, разбира се, сме говорили с тях, изразили сме нашето мнение че всичко това трябва да бъда съхранено, трябва да бъде представено. Че сме готови да помогнем, без да създаваме напрежение. Имаме различни идеи да създадем пространства. Коментирали сме и за Царските конюшни, но ние не можем да национализираме. Наследниците са тези, които могат да решат какво как и защо. Национализацията приключи, надявам се, преди 30 г.

– Сложно ли беше да уредите с Ермитажа мечът и пръстенът на хан Кубрат да гостуват при нас?
– Сложно беше.

– Какви спънки имахте?
– Те не са толкова спънки, колкото не е лесно да се убеди такава огромна културна институция, като Ермитаж, да направи едно или друго. Много пъти сме говорили с премиера за това, много усилия положихме, но накрая се случи. Ще дойдат тук мечът и пръстенът, след това ще дойде и цялото съкровище. Както и много други неща от Ермитажа, включително и съвременни изкуства, включително и наши неща да отидат там, ние сключваме едно дългосрочно споразумение.

Покрай политиката, патриотизмът у нас се политизира, но всъщност той е нещо много ценно. И затова е важно да дойде тук да дойде този меч, този пръстен. Важно е да визуализираме нашата идентичност. Но много други дългосрочни споразумения подготвяме: с Лувър навлизаме в по-дълбок етап на нашите взаимоотношения, с център Помпиду – най-големият център за съвременни изкуства във Франция, с музей Гети от Америка, с много сериозни институти. Свързваме ги с нашите музеи, подписваме дългосрочни споразумения за обмяна на куратори, съвместни обучения, проекти, размяна на изложби – Министерството на културата е като гарант. Много искам България да използва културното си наследство, усета си за изкуство, за устойчивост, култура и да стане наистина един център на изкуството, където най-големите галерии да гостуват, най-големите творци да идват тук и нашите да отиват там.

– Какво предстои в най-близко време?
– Мечът още догодина го договорихме. А пък иначе сме в напреднала фаза в договарянето на няколко проекта. Имаме много интересен проект с център Помпиду за една огромна интерактивна библиотека в НДК, в която можеш да намериш всичко, свързано с култура и с изкуство от целия свят.

– Правителството одобри участието на България в 58-ото Венецианско биенале догодина. Как се определя с кои произведения участваме?
– Разработи се статут, регламент. Венецианското биенале също е една институция. Не можеш да отидеш и да кажеш ето тук нашият артист, заповядайте. Те си имат правила. Тези правила до голяма степен определят механизмите, по които трябва да се направи редът за определяне на художника, как да се класира и т.н. Така че тези правила са разработени в една прозрачна система и се гордея с това, че устойчиво България вече ще бъде част от Венецианското биенале. Защото това беше една пробойна в нашата култура.

– Има ли вече имена кои ще участват?
– Не. Сега приехме регламента, тепърва предстои да бъдат избрани.

– Остава ли ви време да гледате театрални постановки?
– Е, не колкото ми се иска, но все пак остава.

– Не ви ли е мъчно?
– Не, човек трябва да прави с любов всичко, с което се заеме. Ние не можем да си прогнозираме живота – аз ще бъда сега театрален режисьор 50 години. Бил съм 15 г., сега съм нещо друго, после ще бъда друго. Важното е всичко да го правя с любов и с желание.

– Имате ли любима реплика от български филм?
– „Роднина – милиционер.“ Това е много хубава закачка с реда и системата едно време, то не е просто смешка.

– Ако трябва с пет думи да изразите спомените си от комунизма, какво бихте казали?
Със сигурност подреденост, усещане за ред и със сигурност усещане за скованост, отделеност от света, усещане за… липса на развитие, и то най-вече в духовен план.

– Вие бяхте ли от послушните деца навремето?
– Това е много деликатно да се каже, защото всеки, като каже че е правил нещо обратно на строя, в който живеехме, едва ли не излиза като дисидент. Тук не бяха много дисидентите. Но, примерно, аз още от училище много държах да ходя с брада, както и досега. И правех всичко възможно. Не съм имал толкова проблеми за това в училище, колкото вкъщи. Нашите се притесняваха много че по този начин излизам от някакви рамки и ще провокирам някакъв нездрав интерес непрекъснато ме съветваха да се обръсна.

– Да не се притесняваха, че ще ви бият в милицията?
– Ами, то не беше много прието – не казвам че и сега е хубаво ученик да ходи необръснат, но… Тогава малко го правехме напук.

Нашият гост
Боил Банов е роден е на 26 май 1971 г. в София. Син е на известния актьор Васил Банов. Учи в 7 СУ “Свети Седмочисленици”, след това завършва “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и се дипломира като магистър през 1999 г. Следва още културология в Софийския университет. Режисьор е на постановки в различни театри в страната – Народен театър “Иван Вазов”, Сатиричен театър, “Сълза и смях” и др. 15 години е директор на Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково.
Изявен шахматист е, членува в шахматен клуб “Ивис+” в София, участва редовно в турнири.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.