Парламентът регламентира създаването на Национална карта на Вишсето образование. Това се случи след като депутатите приеха текстове от Закона за висшето образование на второ четене.
Тя трябва да определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икомомическото развитие и потребностите на пазара на труда.
Снимки: Пламен Стоименов
„Националната карта за висше образование няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране, а по-скоро ще бъде рамка“, обясни по време на дебатите министърът на образованието Красимир Вълчев. По думите му на 90% от професионалните направления, системата е достигнала предела си на разрастване и фрагментиране.
„Последните три десетилетия българската система на висшето образование се характеризира с един краен модел на академично самоуправление, което доведе и до самостоятелни стратегии, в това число и за профилно развитие на висшите училища. Откриха се 14 нови висши училища. Този модел не беше вкаран в обща рамка, доведе до избуяване на предлагането на висше образование. Доведе до това Северен Централен район да има 4 центъра на икономическа наука, Пловдив – 5, много други подобни примери мога да дам. За съжаление, въпреки че последните години системата се сблъска с негативния демографски тренд, продължават напъните за екстензивно и профилно развитие“, допълни министърът.